Решение № 428 от 24.02.2026, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 428

Добрич, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - VI състав, в съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СИЛВИЯ САНДЕВА

При секретар ИРЕНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ САНДЕВА административно дело № 20257100700776 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на М. К., украинска гражданка с временна закрила, [ЛНЧ], в качеството ѝ на упълномощено лице, придружаващо детето Т. К., ЛНЧ ***, и двамата от град Добрич, [улица], подадена чрез адвокат М. В., срещу Заповед № ЗСПД/Д-ТХ/6922/07.11.2025 г. на директора на ДСП – Добрич, с която е отказано отпускането на еднократна помощ на основание чл. 10б, ал. 1 от ЗПСД. Излагат се доводи за незаконосъобразност на заповедта поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и целта на закона. Иска се тя да бъде отменена, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението. Налице е и искане за присъждане на сторените по делото разноски, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката на жалбоподателката на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Ответникът по жалбата – директорът на ДСП – Добрич, не изразява становище по нейната основателност.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Не е спорно между страните по делото, че М. К. и Т. К. са украински граждани, с предоставена временна закрила по смисъла на чл. 1а, ал. 3 от ЗУБ, и живеят в град Добрич, [улица]. Не е спорно и това, че двамата са брат и сестра и по силата на нотариално заверено пълномощно от баща си О. К. от 14.05.2025 г. М. К. се явява пълнолетно лице, придружаващо детето Т. К., роден на [дата]. В тази насока са и представените по делото Справка с рег. № 357000-7501/14.10.2025 г. на директора на ОД на МВР – Добрич и Регистрационна карта на чужденец № *********/15.05.2025 г., издадена от ДАБ, в която изрично е вписано, че жалбоподателката е придружаващо лице на три деца под 14-годишна възраст, сред които и Тимофий (понастоящем непълнолетен поради навършване на 14 години).

Със Заявление - декларация с вх. № ЗСПД/Д-ТХ/6922/26.09.2025 г. М. К. е поискала отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в осми клас, по чл. 10б от ЗСПД за брат си Тимофий. Към заявлението са приложени Удостоверение № АС-09-226/10.09.2025 г. от директора на ЧПГТП „Райко Цонев“ - град Добрич, съгласно което Т. К. е записан като редовен ученик в 8б клас през учебната 2025/2026 г., както и копие от нотариално завереното пълномощно в полза на М. К., удостоверяващо качеството ѝ на придружител на детето.

На 07.11.2025 г. е издадена Заповед № ЗСПД/Д-ТХ/6922 на директора на ДСП - Добрич, с която е отказано отпускането на помощ по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПД. Прието е, че заявителката не попада в кръга на правоимащите лица съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗСПД за отпускане на помощта за брат си, тъй като не е негов родител.

Заповедта е връчена на жалбоподателката на 17.11.2025 г., а жалбата срещу нея е подадена на 01.12.2025 г.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, адресат на оспорвания административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е и основателна по следните съображения:

Оспорваната заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 10, ал. 4, във вр. ал. 5 от ЗСПД, в изискуемата писмена форма, с посочване на фактическите и правните основания за нейното издаване, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона.

Отказът на директора на ДСП - Добрич е обоснован с единствения мотив, че заявителката не е носител на правото на еднократна помощ по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПД на основание § 1, т. 1 от ДР на ЗСПД, тъй като не е родител на детето Тимофий, а негова сестра.

Този извод на административния орган не се споделя от съда.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСПД семейните помощи са средства в пари и/или в натура, които подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях.

В разпоредбата на чл. 10б, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗСПД са определени три основни категории правоимащи, на които могат да се предоставят еднократни семейни помощи за осмокласник за покриване на част от разходите в началото на учебната година - семействата, чиито деца са записани в осми клас на училище, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето (ал. 1), настойникът/попечителят, който отглежда детето (ал. 3), и семействата на роднини и близки и приемни семейства, в които има настанени деца по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето (ал. 4).

С оглед статута на жалбоподателката преценката дали тя има качеството на правоимащо лице по чл. 10б от ЗСПД следва да се извърши в съответствие с приложимото вътрешно и общностно право в областта на закрилата на детето и на лицата с предоставена временна закрила, включително Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица (Директивата), която има директен ефект и се ползва с примат спрямо националното законодателство.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗСПД по смисъла на този закон семейството включва: а) съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак); б) съвместно живеещи родители без сключен граждански брак, които съжителстват на един настоящ адрес, техните ненавършили пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени и припознати, с изключение на сключилите брак); в) родителят и неговите/нейните ненавършили пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, с изключение на сключилите брак).

От друга страна, разпоредбата на чл. 15, § 1, б. „б“ от Директивата регламентира, че за целите на настоящия член в случаите, когато създадени вече в страната по произход семейства са били разделени поради обстоятелствата, свързани с масовото навлизане, за част от семейството се считат и следните лица - други близки роднини, които са живели заедно като част от семейната единица по времето на събитията, довели до масовото навлизане и които са били изцяло или в значителна степен зависими от спонсора по това време, като в § 4 на същия член изрично е предвидено, че при прилагането му държавите-членки са задължени да вземат предвид най-вече интересите на детето.

Идентично разрешение е дадено и в Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022 г., удължено с Решение за изпълнение (ЕС) 2024/1836 на Съвета от 25.06.2024 г., с което на основание чл. 5 от Директивата е въведена временна закрила спрямо разселени лица от Украйна. Според чл. 2, § 1 от това решение временната закрила се прилага за: б. „а“ - украинските граждани, пребиваващи в Украйна преди 24 февруари 2022 г. ; б. „б“ – лицата без гражданство и граждани на трети държави, различни от Украйна, които са се ползвали от международна закрила или равностойна национална закрила в Украйна преди 24 февруари 2022 г. ; б. „в“ – членовете на семейството на лицата, посочени в букви „а“ и „б“, а съгласно чл. 2, § 4, б. „в“ за целите на § 1, б. „в“, доколкото семейството вече е съществувало и живяло в Украйна преди 24 февруари 2022 г., за част от него се считат следните лица : други близки роднини, които са живели заедно като част от семейната единица към момента на появата на обстоятелствата, свързани с масовото навлизане, и които по това време са били изцяло или в значителна степен зависими от лице, посочено в § 1, б. „а“ или б. „б“.

Наред с това, чл. 5, във връзка с чл. 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето (Конвенцията), която по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България (КРБ) е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от националното законодателство, които ѝ противоречат, възлага на държавите – страни по Конвенцията, да зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или, в зависимост от случая, на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответстващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази конвенция.

От съдържанието на тези норми е видно, че те разширяват обхвата на понятието „семейство“ в случаите на предоставена временна закрила на чужденци и допускат в него да се включват не само ненавършилите пълнолетие деца и родителите им (биологични, приемни, осиновители), но и други близки роднини съгласно определението по чл. 15, § 1, б. „б“ от Директивата. С оглед на това ограничителната разпоредба на § 1, т. 1 от ДР на ЗСПД им противоречи и следва да остане неприложена, а в съответствие с с тях да се приеме, че Тимофий в качеството му на придружено непълнолетно лице е част от семейството на сестра си (роднина по съребрена линия от втора степен), която има право на помощ за неговото отглеждане на основание чл. 10б, ал. 1 от ЗСПД. Това тълкуване отговаря на целите на ЗСПД и принципите на чл. 3 от Закона за закрила на детето, които са обединени от стремежа за осигуряване на такива грижи и закрила на детето, каквито са необходими за неговото развитие и благосъстояние.

Ето защо, като е стигнал до извод, че заявителката не е правоимащо лице съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПД, и е отказал отпускането на исканата помощ, административният орган е постановил един незаконосъобразен отказ в противоречие с приложимото вътрешно и общностно право, целта на закона и висшите интереси на детето, които винаги трябва да са първостепенно съображение във всички действия на администрацията съгласно чл. 3 от Конвенцията. Поради това той следва да бъде отменен на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, а преписката - да бъде върната на директора на ДСП – Добрич с указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото произнасяне ответникът трябва да вземе предвид, че ограниченията, предвидени в чл. 3, т. 5 от ЗСПД и чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, според които чужденците с предоставена временна закрила могат да се ползват само от правото на социални помощи по ЗСП, но не и от правото на семейни помощи по ЗСПД, противоречат на Конвенцията и на КРБ, както и на Директивата, поради което и на основание чл. 5, ал. 1 и ал. 4 от КРБ и принципа на примата на общностното право не следва да се прилагат. Децата, ползващи се от временна закрила, не могат да се третират по-неблагоприятно от останалите деца (напр. граждани на Република България, чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна), поради което семействата им не следва да се изключват от кръга на правоимащите лица по закон и при наличие на всички останали условия по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПД заявителката подлежи на подпомагане.

При този изход на спора в полза на жалбоподателката следва да се присъдят разноски за платена държавна такса в размер на 10, 00 лева/5, 11 евро.