Решение № 134 от 02.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Пловдив, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300502727 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.274 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД, чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Образувано е по подадени въззивна и частна жалби.

Постъпила е въззивна жалба от „Неткредит” ООД, ЕИК 201253421, гр.София, ул. „Лъчезар Станчев” № 3 /Литекс Тауър/, ет. 10, чрез мл.юрк. Д.Д., против Решение № 3141/20.06.2025г., постановено по гр.д.№ 4022/2023г. на Районен съд - Пловдив, XIX гр.с., в частта, с която е отхвърлен предявеният от дружеството насрещен иск за осъждане на С. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. ***, да заплати сумата в размер на 1552,61 лв.- падежирала главница по Договор за потребителски кредит с № **********/24.02.2022г., както и сумата в размер на 1647,39 лв. - предсрочно изискуема главница; ведно със законната лихва върху двете главници, начиная от 17.05.2023 г. – датата на завеждане на насрещната искова молба в съда до окончателното изплащане.

1

Моли да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи иска за присъждане на горните суми.

Претендирани са разноски за двете съдебни инстанции.

От въззиваемата страна С. А. А., ЕГН **********, чрез адв.Е. И., е депозиран писмен отговор, че жалбата е неоснователна. Претендирани са разноски.

Постъпила е и частна жалба от ЕАД Е. И., БУЛСТАТ 180978004, пълномощник на С. А. А., ЕГН **********, против Определение № 9611/24.07.2025г., постановено по гр.д.№ 4022/2023г. на Районен съд Пловдив, XIX гр.с., в частта, с която е оставено без уважение искането на ЕАД Е. И., БУЛСТАТ 180978004, за изменение на осн. чл.248 от ГПК на Решение № 3141/20.06.2025г., постановено по гр.д.№ 4022/2023г. на Районен съд - Пловдив, XIX гр.с., в частта за присъждане на ДДС върху определеното на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., както и в частта, с която е оставено без уважение искането за присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение в пълен размер от 1498,80 лв. /с ДДС/.

От „Неткредит” ООД е депозиран писмен отговор, че частната жалба е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от С. А. А., чрез ЕАД Е. И., е подадена искова молба против „Неткредит” ООД за обявяване за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в Договор за потребителски кредит от 24.02.2022г., сключен между двете страни, като противоречаща на принципа на добрите нрави.

От „Неткредит” ООД против С. А. А. е подадена насрещна искова молба с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 1552,61 лв. падежирала главница по договор за кредит от 24.02.2022 г., 81,68 лв. - лихва за забава върху падежиралата главница за периода 26.03.2022 г.-02.05.2023 г.;

1647,39 лв.- предсрочно изискуема главница; 1205,39 лв. -падежирала 2 договорна лихва за периода 25.03.2022 г. -25.04.2023 г. и 75,52 лв. -мораторна лихва върху падежиралата договорна лихва за периода 26.03.2022 г. 02.05.2023 г.

В хода на делото е безспорно изяснено, че от длъжника не е извършено нито едно плащане по договора към датата на завеждане на насрещната искова молба.

С Решение № 3141/20.06.2025г. е обявена за нищожна клаузата за неустойка, обективирана с Договор за потребителски кредит с № **********/24.02.2022г., сключен между С. А. А. и „Неткредит” ООД като противоречаща на принципа на добрите нрави. В мотивите на решението изрично е наложен правен извод, че процесният договор е недействителен, на осн.чл.22 във вр. с чл.10 и чл.11 от ЗПК.

В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Районният съд, за да отхвърли изцяло предявения насрещен иск, излага съображения, че изводът за недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК по аргумент на чл. 23 от ЗПК е пречка за притезание от страна на кредитора на договорени вземания по контракта извън предоставената заемна сума.

По отношение претенциите за сумите от 1552,61 лв. - падежирала главница и 1647,39 лв. - предсрочноизискуема главница по договор за кредит от 24.02.2022 г., обстоятелството, че приет на договора за кредит за недействителен е пречка за присъждане на тези суми на основание изискуемо задължение по договорно съглашение.

С въззивната жалба на „Неткредит“ООД са направени възражения, че за да отхвърли осъдителната претенция на насрещния ищец Районният съд неправилно приел, че доколкото дружеството основава претенциите си на договорно основание и обявена предсрочна изискуемост, то не намирала приложение разпоредбата на чл.23 от ЗПК.

Възразено е, че Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за 3 продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Ако тази недействителност се установи в рамките на производството, съдът следва да присъди с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 от ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Поддържа, че това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата.

Да се приеме, че установяването на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК в специалния ЗПК.

На следващо място с Тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ВКС е прието, че доколкото предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по отношение на вече падежиралите към момента на обявяването вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила, то и в процесния случай длъжникът - ответник по насрещния иск дължи изпълнение, на онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно 4 задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Установено е по делото, че между ищеца и „Неткредит“ ООД е възникнало правоотношение по договор, който по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и т.

20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгл. чл.23 от ЗПК - Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Неправилни са изводите, че Районният съд не разполагал с правомощие да присъди претендираната чиста стойност на кредита по иск, предявен на осн. чл.79, ал.1 във вр. с чл.240 от ЗЗД. Приложението на тази правна последица за връщане от потребителя само на чистата стойност в случая е допустимо, тъй като с мотивите на решението изрично е прието, че процесният договор е недействителен, на осн.чл.22 във вр. с чл.10 и чл.11 от ЗПК. Следователно, приложима е и следващата последица на констатираната недействителност на договора, а именно тази по чл.23 от ЗПК. Няма спор по делото, както се посочи по-горе, че длъжникът не е извършила нито едно плащане по договора.

Съгласно практиката на ВКС, съдът е длъжен във всеки един случай да присъди на кредитодателя остатъка от чистата стойност на договора за кредит, дори и да е сезиран единствено с иск за претенция на сумите на договорно основание, иначе би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействително правоотношение.

5

В тази насока е и Решение № 50174/26.10.2022г. по гр.д.

№3855/2021г. на ВКС, ГК, IV о., с което е прието, че – „Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл. 422 от ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 от ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 в специалния ЗПК“.

Решението в обжалваната част ще следва да бъде отменено и вместо него ще се постанови друго, с което ще се уважи подадената въззивна жалба за присъждане на сумата в размер на 1552,61 лв.- падежирала главница по Договор за потребителски кредит с № **********/24.02.2022г., както и сумата в размер на 1647,39 лв. - предсрочно изискуема главница; ведно със законната лихва върху двете главници, начиная от 17.05.2023 г. – датата на завеждане на насрещната искова молба в съда до окончателното изплащане.

Разпечатката съдържа 42 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1718e4f1-a591-46fe-81f6-5f7ab1d91fc6