Определение № 2823 от 28.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2823 гр. София, 28.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Дияна Ценева Касационно гражданско дело № 20258002100094 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. П. М. и Ц. А. Т. чрез адв.

И. П., срещу въззивно решение № 194 от 25.07.2024 г. по в.гр.д. № 189/2023 г. на Окръжен съд-Кюстендил. В касационната жалба са наведени подробни оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че в противоречие със събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че върху спорния имот е реализирано комплексно мероприятие, съставляващо пречка по смисъла на чл.

10б, ал.1 ЗСПЗЗ за реституцията му, като не е съобразил, че в имота има изградена само една сграда, а всички останали съоръжения и незавършено строителство не попадат в обхвата на дефиницията по § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Сочат също, че въззивният съд не е обсъдил всички оплаквания във въззивната жалба и не е допуснал събирането на доказателства за съществени за правилното решаване на делото обстоятелства. Кредитирал е заключението на вещото лице, прието във въззивната инстанция, и не е изложил съображения защо не кредитира заключенията на другите вещи лица, приети при разглеждане на делото в първата инстанция, като не е отчел, че заключенията са противоречиви. В нарушение на съдопроизводствените правила е допуснал събирането на доказателства - строителни книжа, които 1 нямат характер на новооткрити и не е дал възможност на жалбоподателите да ангажират доказателства в подкрепа на твърдението си, че ответното дружество е знаело за тези доказателства и дори е разполагало с тях.

Поддържат също, че държавата не е имала право на собственост върху процесния имот, тъй като прехвърлянето му от ДЗС- Кюстендил на праводателите на ответното дружество – първоначално на ДКМС, а впоследствие- на Организация за съдействие на отбраната- Кюстендил и Министерство на отбраната, е въз основа на административни актове, които са нищожни поради липса на материална компетентност и незавършен фактически състав. Затова не е налице валидно включване на имота, част от който е спорният терен, в капитала на „Войнтех“ ЕООД. Възражението, че държавата не е била собственик на имота, изобщо не е било обсъдено от въззивния съд, който не е обсъдил и доказателствата, ангажирани от жалбоподателите във връзка с оспорването на представените по делото актове за държавна собственост.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени следните въпроси, за които жалбоподателите поддържат, че са обусловили изхода на делото: 1. Може ли да се приеме, че има реализирано мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ при частично изпълнено строителство, чието функционално предназначение не е основното, за което е отреден терена по общия устройствен план на територията. 2. Може ли да се приеме, че съществуват пречки за възстановяване по чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, ако за мероприятието липсват заверени архитектурни проекти. 3. При различни изводи на вещите лица, представени в различните инстанции, може ли възивната инстанция да кредитира експертиза от по-долната инстанция, или следва да обосновава правните си изводи само от доказателствата, събрани пред нея. Ако тези доказателства, в случая-заключения на техническата експертиза, не отговарят на поставените от съда и страната въпроси, следва ли съдът да назначи служебно експертиза. 4. Правилно ли е решение, постановено при анализ само на доказателствения материал, събран пред въззивната инстанция, когато същата разглежда спора по същество.

Относно първия въпрос жалбоподателите поддържат да е от значение за развитие на правото - основание за достъп до касационно обжалване по чл.

280, ал.1, т.3 ГПК, а по отношение на третия и четвъртия въпрос- че са 2 разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите сочат също, че в противоречие с практиката на ВКС, цитирана в изложението, въззивният съд не е допуснал събирането на доказателства за съществени за правилното решаване на делото обстоятелства, и да изложи мотиви по всички доводи и възражения на страните, като посочи въз основа на кои доказателства приема едни факти за установени, а други - за неустановени. Сочи се също, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС /решение № 102 от 10.06.2015 г. по гр.д. № 386/2015 г. на І г.о. и решение № 50111 от 18.10.2022 г. по гр.д. № 3596/2021 г. на І г.о./ по въпроса допустима ли е реституция на земеделски имот, който е застроен, ако съществува свободна площ, която не е свързана с функционалното предназначение на сградите и как се определя прилежащата площ, необходима за ползване на сградите и съоръженията.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „Патрай“ ЕООД със седалище гр. Кюстендил изразява чрез своя процесуален представител адв. М. Ш. становище, че не са налице от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 260002 от 30.01.2023 г. по гр.д. № 421/2018 г. на Районен съд- Кюстендил, с което са отхвърлени предявените от Ж. П. М. и Ц. А. Т. против „Патрай“ ЕООД искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че на основание наследствено правоприемство и земеделска реституция ищците са собственици на поземлен имот с проектен идентификатор *** по КККР на [населено място], с административен адрес на имота: [населено място], [улица], местност "С.", с площ от 3817 кв. м., и за осъждане на ответника да им предаде владението върху него, който имот е индивидуализиран пред въззивния съд като такъв, представляващ реална част с площ 3 817 кв. м. от недвижим имот с ПИ с идентификатор № *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-1896/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 13 993 кв. м., която реална част е обозначена с цифри между точки 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-13-14-15-16-1 в комбинирана скица за пълна или частична идентичност от 01. 2024 година, издадена от "Геопрециз инженеринг" ООД, и представлява имот с проектен идентификатор *** по 3 кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] с проектна площ от 3 817 кв. м, при граници на тази реална част: от север - ПИ *** - път [улица]и от изток, юг и запад останалата част от ПИ с идентификатор № ***, отразен в комбинираната скица на л. 262 за пълна или частична идентичност с червен цвят, която скица, приподписана от съда, представлява неразделна част от решението.

Не е било спорно между страните, че ищците Ж. М. и Ц. Т. са наследници на А. Г. Я., починал на 27.11.1996 г., както и че с Решение № 3-80581 от 18.07.2017 г. на ОС „Земеделие“- Кюстендил на наследниците на А. Я. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху ливада от 3. 817 дка, шеста категория, находяща се в строителните граници на [населено място], в местността „С.“, представляваща имот № ***, парцел № *** от кадастралния план, изработен 1965 г., при граници: ***; ***.

Не е било спорно по делото също, че с договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № 124, т.ІV, дело № 645/2007 г. на нотариус Б. А., ответното дружество „Патрай“ ЕООД е закупило от „Войнтех“ ЕООД /в ликвидация/ недвижими имоти- земя и сгради, съставляващи обект Школа за начално военно обучение, находящ се в [населено място], [улица], представляващ административна сграда със застроена площ от 486 кв. м., сглобяема стоманобетонна конструкция на три етажа, със сутерен, построена през 1985 г., и терен с площ 13 260 кв. м., съставляващ УПИ *** - Регионален център за предказармена подготовка на младежта от квартал *** по плана на [населено място], при граници на терена съгласно документ за собственост: от север – " [улица], от изток – парцел ***-СМК, от юг – градина, от запад – парцел *** /Пътно управление/.

След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за установено, че възстановената с решението на ОСЗ земеделска земя на наследниците на А. Я. попада в границите на закупения от „Патрай“ ЕООД имот. Приел е, че парцел *** в кв. *** е проектиран с регулационния план, одобрен през 1965 г., и е ползван от ДЗС, което го е предоставяло за лично ползване. През 1981 г. част от парцел *** с площ 3000 кв.м, празно и незастроено място, е отредена за „Автобаза на ДКМС и комбиниран комплекс по моделизъм“. За тази част е съставен АДС № 2064 от 27.04.1981 г. През 1985 г. целият парцел *** в кв. *** е преотреден за „База на ОС на ОСО“. За него е 4 съставен АДС № 3004 от 04.05.1987 г., в който е посочено, че се актуват за държавни застроено дворно място с площ 13 260 кв.м и административна сграда, застроена върху 486 кв.м, състояща се от три етажа и сутерен.

Посочено е, че върху имота има отстъпено право на строеж на ОС на ОСО/ Организация за съдействие на отбраната/. Със Заповед № 371/27.03.1996 г. е одобрено преотреждане на парцел, отреден за база на ОС на ОСО, в парцел "За регионален център за предказармена подготовка на младежта" в кв. *** от ЗРП на [населено място].

С отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило материалноправната легитимация на ищците като собственици на спорния имот с твърдението, че решението на ОСЗ, от което извеждат претендираното право на собственост, е материално незаконосъобразно и не е породило реституционно действие, защото са били налице пречки по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ и § 6, ал.6 ЗППДОП/ отм./ за възстановяване на правото на собственост - към момента на влизане в сила на реституционния закон имотът е бил застроен и върху него е било реализирано мероприятието, за което е бил отреден, а също и поради това, че имотът е бил включен в капитала на търговско дружество, за което е имало открита процедура за приватизация.

За изясняване на регулационния статут на спорния имот и фактическото му състояние е назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от в.л. Л. В..

Вещото лице е дало заключение, че в границите на парцел *** в кв. *** е изградена административна сграда със застроена площ 486 кв.м, гаражни клетки /две, според означенията на приложение 2 към това заключение/, всяка със застроена площ 20 кв.м; бетонова рампа със застроена площ 92 кв.м; бетонова настилка с площ 1 900 кв.м. Това заключение е оспорено от пълномощника на ищците. На вещото лице е поставена допълнителна задача да изготви комбинирана скица, на която с различни цветове и буквени означения да отрази посочените в първоначалното му заключение констатации относно фактическото положение в имота.

След приемане на делото за решаване първоинстанционният съд е констатирал, че експертизите не са изпълнили в пълнота поставените им задачи, поради което е отменил определението си, с което е обявил устните състезания за приключили и е внесъл делото в открито съдебно заседание, като е назначил съдебно-техническа експертиза, на която е поставил и задача да даде заключение дали в имота има реализирано и съществуващо на място 5 мероприятие по смисъла на § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ, включително подземни съоръжения; дали ако възстановеният на ищците имот не е засегнат от мероприятието, същият се намира във функционална връзка с останалата част от имота, в която има реализирано мероприятие; има ли свободна незастроена площ от процесния имот, от която може да се образува самостоятелен УПИ при спазване на законодателството, действащо към момента на постановяване на реституционното решение и към настоящия момент. В изпълнение на тази задача е изготвено заключение от в.л. В. С., което е констатирало, че в северозападната част на ПИ с идентификатор *** има изградена административна сграда; други мероприятия са бетонираните площи на имота, монтираните два броя гаражи от стоманобетонови елементи и бетонова рампа, които според вещото лице не попадат под действието на § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Вещото лице е констатирало също, че през възстановения имот преминава изградена от БТК електронна съобщителна мрежа. Това заключение е оспорено от търговското дружество-ответник и е назначена комплексна съдебно- техническа експертиза, която да даде отговор на поставените въпроси. Експертизата, изготвена от в.л. Р. С. и Д. С., е дала заключение, че в северозападната част на УПИ *** е изградена триетажна обществена сграда, за която е издадено разрешение за строеж от 12.10. 1981 г., в което е описана като „ База за военно техническа подготовка на населението“. За строежа е съставен строителен протокол от 16.10.1981 г.