Решение № 12885 от 01.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12885 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВО Н. ПЕТРОВ при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20241110104876 по описа за 2024 година

Производството е по реда на. чл. 124. ал. 1 ГПК. вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по предявени от /фирма/ против А. Ч., обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и 2 вр. чл. 99 ЗЗД за вземания, произтичащи от Договор за кредит № 5036302, сключен от ответника със /фирма/ на 09.03.2023 г., вземанията по които са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 28.11.2023 г.

В исковата молба се твърди, че между ответника и /фирма/ е налице облигационно отношение по договор за заем, по силата на който заемодателят е предоставил на ответника заем, а ответникът е поел задължение да върне заема на 8 вноски, включващи главница и възнаградителна лихва. Поддържа, че с договор за цесия от 28.11.2023 г. е придобил вземания по договора за кредит, за което надлежно е уведомил ответника. Сочи, че ответникът не е изпълнил задълженията, произтичащи от договор за заем, поради което ги претендира в настоящото производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция по основание и размер. Сочи, че не е налице облигационно правоотношение със /фирма/, като не е получавал заемната сума в размер на 3 000 лева.

Поддържа, че на дата 09.03.2023 г. (сключването на договора за заем) е бил в съдебна зала в качеството си на процесуален представител, поради което не е присъствал физически в нито един от офисите на заемодателя. Сочи, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26 ЗЗД поради неспазена форма, противоречие със закона и при липса на съгласие. В условията на евентуалност твърди, че договорът е унищожаем поради измама и 1 сключен при условията на въвеждане в заблуждение. Поддържа, че клаузите на договора за кредит противоречат на ЗЗП. Оспорва договора за цесия, като твърди, че същият е симулативен и сключен между свързани лица. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

За да бъдат уважени предявените искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и 2 вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: 1) наличието на сключен договор за заем, посочен в исковата молба; 2) изпълнение на задълженията на заемодателя по него; 4) прехвърляне на вземанията на ищеца, в т.ч. и надлежното уведомяване за това, както и 3) размера на претенциите си /главница и лихви/.

От представения по делото Договор за потребителски кредит № 826564 от 09.03.2023 г. се установява, че между ответника А. С. Ч. и /фирма/ е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят е предоставил на ответника заемната сума в размер на 3000 лева, която последният се задължил да върне в срок до 09.11.2023 г., ведно с дължимата възнаградителна лихва в размер на 560,26 лева, при фиксиран лихвен процент в размер на 47,74 %. Видно от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора, с подписването на договора, ответникът А. Ч. е удостоверил получаване на заемната сума в размер на 3 000 лева.

Предвид изложеното, съдът намира, че между А. Ч. и /фирма/ е сключен валиден договор за кредит, по силата на който заемодателят е предоставил заемната сума в размер на 3000 лева.

Възраженията на ответника за липса на валидно правоотношение по договор на заем със /фирма/ са неоснователен, доколкото същият не ангажира доказателства в тази посока. Ответникът признава полагането на подписа си върху всяка от страниците на процесното съглашение, като възражението за нищожност на договора поради измама е лишено правна и житейска логика, доколкото ответникът е адвокат и с компотенцията, която разполага следва да е бил напълно наясно какви документи подписва. Наведените възражения за противоречение на договора с императивните клаузи на ЗПК също са неоснователни, доколкото в настоящото производство се претендира единствено дължимата главница и възнаградителна лихва, като видно от представения договор за кредит, ГПР е формиран именно от тези задължения. За пълното на изложеното, следва да се посочи, че в договора за кредит, за заемодателя има положен подпис, като по аргумент от мотивите на ТР № 5/12.12.2016г. по тълк. дело № 5/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът приема, че интерес и право да се позове на липсата на представителна власт има само лицето, от името на което е пълномощното или неговите универсални правоприемници, но не и трети лица, каквото в случая се явява ответникът.

Видно от представения по делото Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 28.11.2023 г., както и от уведомление за цесия, ведно с обратна разписка, процесното 2 вземане в размер на 3 000 – главница и 560,26 лева, представляващи задължения по Договор за паричен заем № 826564 от 09.03.2023 г. са прехвърлени от /фирма/ в полза на ищеца /фирма/, за което надлежно е уведомен ответника. От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по ССчЕ се установява, че процесната цесия е осчетоводена и от двете страни.

Предвид изложеното и доколкото по делото ответникът не наведе твърдения и не представя доказателства за погасяване на процесните задължения, съдът намира, че исковите претенции се явяват основателни и следва да бъдат уважени в цялост.

При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени действително сторените от ищеца разноски в размер на 142,41 лева – заплатена държавна такса, 600 лева – депозит вещо лице, както и 700 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът,

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. С. Ч. , ЕГН **********, и адрес в /адрес/ да заплати на /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в /адрес/, на основание чл. 240, ал. 1 и 2 вр. чл. 99 ЗЗД сумата в размер на 3 000 лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 826564 от 09.03.2023 г., сключен със /фирма/, ведно със законната лихва от 26.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 560,26 лева, представляваща възнаградителна лихва по договор за кредит, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1 442,41 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3