Решение № 578 от 12.05.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 578 гр. Пловдив , 12.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20215330201752 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4352138, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на П. Ф. А., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Съгласно приложената разписка, обжалваният електронен фиш е връчен на жалбоподателя на 11.02.2021г., а жалбата е подадена на 18.02.2021г., поради което и същата е подадена в 14-дневния срок за обжалване. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и 1 подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 13.12.2020г., в 14,38 ч. в гр.

Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ – пътен възел „Скобелева майка“ северно платно в посока „Запад“, МПС с рег. № ****, при отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 86 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 36 км.ч. Собственик на МПС, съгласно справката за собственост на автомобила, е П. Ф. А., поради което и електронния фиш бил издаден срещу нея.

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение (втора страница от преписката), което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

Следва да се отбележи че съгласно представения снимков материал, измерената скорост е в размер на 89 км/ч. След правилно приспадане на толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача съгласно Протоколът от проверка № 10-С-ИСИС/ 21.02.20г. за възможна грешка при измерване на скоростта в рамките на плюс/минус 3 км/ч, административно-наказващият орган правилно е установил, че наказуемата скорост е в размер на 86 км/ч. В тази връзка неоснователно се явява възражението за неправилно посочване на скоростта.

Изложената по делото фактическа обстановка се доказва и от представения по делото Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. от 13.12.2020г. и от справката за собственик на процесния автомобил.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за 2 видеоконтрол.

-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

Cordon M2 № MD1196, представляващо преносима система за видеоконтрол. Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложената по делото справка от Българския институт по метрология АУ000029 № 33913/09.07.2018г. и което се потвърждава от служебно извършената справка в публичния сайт на Българския институт по метрология https://ebim.bim.government.bg/bg/Information/Information/ForeignDeviceTypeDetails? identifier=KzrkqrhY%2FUA%3D, видно от която средството за измерване CORDON M2 притежава удостоверение за одобрен тип с № UP/I-034-02/1704/10, Рег. № 558-02-01-01/1-17-3, - техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер В-46, видно от приложеното по делото писмо, -техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приложения по делото Протокол № 10-СИСИС/ 21.02.2020г., -надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Към Протокола по чл. 10 от Наредбата е представена и снимка на разположението на измервателния уред.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, реквизитите на ЕФ и липсата на посочване на дата на издаване. свързано с

В този изричен смисъл са и задължителните тълкувания, дадени с ТР 1/2014г. на ВАС, в което е изяснено, че електронния фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно 3 регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, които в случая са налице.

Така изрично Решение № 342 от 16.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2740 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2259 от 08.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2438 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2449 от 26.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 3366 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.

В процесния случай в ЕФ са налице всички изискуеми реквизити по смисъла на чл. 189, ал.4 ЗДвП, поради което не може да се говори за какъвто и да било процесуален пропуск. Съгласно изричната законодателна воля, обективирана в чл. 189, ал.4 ЗДвП и в образеца за ЕФ сред задължителното му съдържание не е дата на издаване, поради което от липсата на този реквизит не могат да се черпят каквито и да било аргументи за незаконосъобразността на санкционния акт.

Относно възражението, свързано с вида на използваното средство на контрол следва да се отбележи, че съгласно легалната дефиниция на параграф 65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Тоест налице са два отделни вида АТСС: стационарни и мобилни.

Мобилните АТСС от своя страна също биват два вида - прикрепени към 4 превозно средство и временно разположени на участък от пътя.

От приложеното удостоверение за одобрен тип, а и от съпроводителното писмо по делото е видно, че процесното АТСС е от последния тип- мобилно, временно разположено на участък от пътя, наричано още преносимо АТСС или придобило гражданственост като „триножник“.

В тази връзка следва да се отбележи, че при издаване на ЕФ в максимална степен е охранено правото на защита на наказаното лице, като в него изрично е посочен както моделът на АТСС, така и номерът на конкретно използваното устройство.

В чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. са предвидени специални изисквания, конкретно за преносимите АТСС, а именно че за всяко използване следва да се съставя протокол по чл. 10 от Наредбата, както и разположението на АТСС да се документира със снимка. Видно от събрания по делото доказателствен материал и двете кумулативни изисквания са спазени, като към Протокола по чл. 10 от Наредбата е налична и снимка на конкретно поставеното АТСС.

Като режим измерване е посочен „С“ – стационарен. Възражението на жалбоподателя, че следва нарушителят да се спре и да му се състави АУАН, е неоснователно, тъй като този ред е приложим, когато контролът се осъществява от мобилно средство, прикрепено към превозно средство и във време на движение по чл. 11, ал. 2 от Наредбата, т.е. при режим на измерване „Д“ – в движение, когато следва в Протокола по чл. 10 от Наредбата да се опише и началото и края на участъка. В настоящия случай, както вече се посочи, контролът не е осъществен по този начин, поради което и електронният фиш е издаден законосъобразно.

Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП. В същата норма е посочена принципната забрана за водачите на МПСта от категория „В“ да превишават в населено място скоростта на движение над 50 км/ч. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т. 4 ЗДвП, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер – 400лв.

Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява 5 законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

При този изход на делото , разноски са дължими на въззиваемия и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него в това производство, съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобрази характера и тежестта на производството, както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмени становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4352138, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на П. Ф. А., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА П. Ф. А., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР-Пловдив сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство от юрисконсулт в размер на 80 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6