Решение № 4361 от 13.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4361 гр. Пловдив, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330107737 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против А. Н. Т. се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 27.06.2019г.17.07.2023г. имал задължения като потребител на ВиК услуги за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 657.69 лв. за обект в ***.

За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 114.32 лева за периода 31.08.2019г.- 31.07.2023г.

Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/.

Месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 25, ал.8 и чл. 23, ал. 5 ОУ, т.к. липсвало измервателно устройство. Начислявано било количество вода за един обитател – 5 куб.м. Имало връчено известие за нередовен водомер от дата 15.06.2019г., с което ответникът бил известен да изпълни задължението си да монтира индивидуално измервателно устройство в имота си.

Понеже задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13226/2023 г. на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли претенциите да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за 1 изпълнение до окончателното изплащане. Претендират се направените в производството разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения му особен представител, със становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се ответникът да е потребител на посочения в исковата молба водоснабден имот.

Дружеството не доказвало да е изпълнило своето задължение по доставка на вода. Не се установявало за процесния период в карнетата да има подпис на ответника или негов представител. Не се установявало дали се касае за неизправен водомер или липсващо измервателно устройство. Във всички представени документи било цитирано определено устройство. Не ставало ясно от кой момент ищецът счита, че е налице липсващ водомер. Не било ясно защо се начислява вода за двама души по схема. Сочи се също, че част от вземанията са погасени по давност – всички претендирани суми преди 12.09.2020г., на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 13226 по описа на ПРС за 2023г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № 6200 от 13.09.2023г., по силата на която е разпоредено А. Н. Т. да заплати на кредитора ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД сумата от 657,69 лв.

(шестстотин петдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки) - главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 27.06.2019 г. до 17.07.2023 г. за обект, находящ се в ***, по партида с абонатен № ***; 114,32 лв. (сто и четиринадесет лева и тридесет и две стотинки) - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.08.2019 г. до 31.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото, от които: 25,00 лева (двадесет и пет лева) - държавна такса и 50 лева (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение, определено по чл. 78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП.

Представена е справка за неплатени задължения, справка за водомерите на абонат А. Н. Т., справка от Агенция по вписванията, известие за нередовен водомер, както и карнети.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на св.К., която разяснява, че за периода юни 2019г. – юли 2023г. е отчитала имот, находящ се в ***. Констатирано било, че няма водомер в имота и било издадено известие за нередовен водомер, като начисленията били извършвани по тарифа, в началото като за двама души, а от януари 2020г. – като за един човек – по 5 куб.м.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което за периода от 27.06.2019г. до 31.07.2023г. не са извършвани плащания от страна на А. Н. Т..

Размерът на дължимата от него главница възлиза на 657.69 лв. за периода от 27.06.2019г. до 17.07.2023г., а на мораторната лихва – на сумата от 114.32 лв. за периода от 31.08.2019г. до 31.07.2023г. Редовно са осчетоводени задълженията на лицето в счетоводството на 2 ищцовото дружество. Отчетените данни от карнетите са намерили точно отражение в процесните фактури. Задълженията за главница са в размер на 408.76 лв. за периода от 12.09.2020г. до 12.09.2023г. и 42.16 лв. за периода от 31.12.2020г. до 31.07.2023г., или за период 3 години назад от 12.09.2023г. – на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 13226 по описа на Пловдивски районен съд за 2023г., че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Съгласно чл.

3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че процесният недвижим имот е собственост на А. Н. Т., по силата на сключен на 28.08.2015г. договор за покупкопродажба на недвижим имот, поради което му качество съдът намира за установено, че същият е клиент на водоснабдителното дружество.

С оглед на представените писмени доказателства съдът намира за установен фактът на реално доставени и ползвани водоснабдителни и канализационни услуги в количеството, фактурирано с издадените в процесния период фактури за имота в ***. От представените по делото писмени доказателства, както и от събраните гласни доказателства чрез разпит на св.К., които съдът възприема като обективно дадени, се установява, че в имота не е имало годно измервателно устройство за отчет на потребени количества вода и същата е уведомила потребителя, че следва да монтира в имота си водомер, който да отговаря на изискванията на закона, като е връчила известие за нередовен водомер. От заключението на съдебносчетоводната експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, се установява, че изчислените суми по отделните главници съвпадат с данните от приложените по делото карнети, които са намерили точно отражение в процесните фактури, отчели изразходваното количество вода от абонатите.

Направеното от ответника чрез особения му представител възражение за погасяване по 3 давност на част от задълженията, предмет на производството, е своевременно заявено, с отговора на исковата молба и следва да бъде разгледано. Доколкото задълженията за доставена питейна вода и отведена канална вода са за периодични платежи, то същите се погасяват с тригодишна давност, считано от падежа на задължението. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В случая се касае именно за периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност, или погасени по давност са всички претендирани вземания, чиято изискуемост е настъпила три години преди подаването на исковата молба, или тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение на претендираните суми за отчетните периоди с настъпил падеж до 12.09.2020г.

Според вещото лице по счетоводната експертиза размерът на задълженията за периода от 12.09.2020г. до 17.07.2023г. са 408.76 лв. главница и 42.16 лв. лихва за периода от 31.12.2020г. до 31.07.2023г., тоест това са вземанията на ищцовото дружество, които не са погасени по давност. Поради това съдът намира, че исковете следва да бъдат уважени до посочените суми и периоди, а до пълните претендирани размери и за съответните периоди следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

При този изход на делото, разноски следва да се присъдят на всяка от страните, при съобразяване на уважената и отхвърлената част от исковите претенции. От претендираните от ищеца разноски по заповедното производство в общ размер от 75 лв. на присъждане подлежи сумата от 43.80 лв., а от претендираните в исковото производство разноски в общ размер от 765 лв. /от които 75 лв. внесена държавна такса, 400 лв. възнаграждение за особен представител, 30 лв. депозит за свидетел, 260 лв. депозит за ССчЕ/ на присъждане подлежи сумата от 446.72 лв. От заплатеното възнаграждение от бюджета на съда в размер от 150 лв. по поставени от особения представител на ответната страна въпроси, в тежест на ответника следва да се възложи сумата от 87.60 лв.

Поради изложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Н. Т., ЕГН ********** от *** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 сумата от 408.76 лв. главница, представляваща незаплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 12.09.2020г. до 17.07.2023г. за обект, находящ се в ***, както и сумата в размер 4 на 42.16 лв. обезщетение за забава за периода от 31.12.2020г. до 31.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 12.09.2023г., за които суми е издадена заповед № 6200 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 13.09.2023г. по ч.гр.д. № 13226 по описа на ПРС за 2023г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница над уважения размер от 408.76 лв. до пълния претендиран размер от 657.69 лв. и за периода от 27.06.2019г. до 11.09.2020г., както и ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за забава над уважения размер от 42.16 лв. до пълния претендиран размер от 114.32 лв. и за периода от 31.08.2019г. до 30.12.2020г.