Решение № 1296 от 06.10.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1296 гр. Плевен, 06.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20244430100873 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. с чл. 111 б. в от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от В. Р. М., ЕГН **********, от ***, срещу ответника „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК *********, в която се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот, ПИ с идентификатор *** с площ от 374 кв.м., ведно с разположената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 58 кв.м., с адрес ***, ***. Твърди, че след придобиването на имота през *** г. - тогава с административен адрес ***, ***, понастоящем с административен адрес ***, *** - в режим на СИО договорът с електроснабдителното дружество е сключен с него, като абонат с клиентски номер ***. Сочи, че поради неплатени задължения за ел. енергия, преди години електроснабдяването в посочения имот е било прекъснато и той не е живеел в него. Твърди, че на 29.06.2023г. придобил дела на *** от посочения имот и посетил офиса на ответника в *** за възстановяване на електроснабдяването. Било му поставено условие да заплати всички стари задължения или да сключи споразумение за плащането им. Сочи, че е 1 направил изявление за недължимост на суми към дружеството поради изтекла погасителна давност със заявление от *** г. и помолил за възобновяване на електрозахранването. Заявява, че ответника му отговорил с писмо изх. № *** от ***г., че към ***г. по клиентски номер *** има непогасени задължения в размер на 1001.84 лв. главница по фактури и 1281.90 лв. начислени лихви за непогасени в срок задължения. Посочва, че са налице и кредитни известия за периода от месец 02 до месец 09 на 2012г., издадени от доставчика на електрическа енергия.В писмото се сочело отново че след погасяване на всички задължения или споразумителен протокол с платена първа вноска, може да заплати услуга за възстановяване на захранването. Счита, че описаното дотук обосновава наличие на правен интерес от предявяване на иск за отричане съществуването на процесните задължения. Твърди изтичане на давност за заплащане на задълженията, както и че не му е известно да са предприети съдебни действия за снабдяване на ответника с изпълнителен лист, както и че няма изпълнителни производства срещу него. Моли съда да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер на 2 283,74 лв., от които главница в размер на 1001,84 лева, по фактури за консумирано количество електрическа енергия в обект, находящ се в ***, *** /понастоящем ***/, и 1281, 90 лв. - начислени лихви за непогасени в срок задължения към ***г., поради погасяването на вземанията за тях по давност, като се позовава на кратката и на общата давност по чл. 111 б. в от ЗЗД и чл.

110 от ЗЗД. Претендира разноски.

Ответникът твърди, че задълженията на ищеца са по 12 бр. фактури, всичките с падеж ***г., че те са дължими, а искането на ищеца е да бъде установено, че вземането за тях е погасено по давност. Не оспорва и заявява, че признава исковете както следва: иск за главница в размер на 1001.84 лева за консумирана в периода 29.12.2010 г. - 23.02.2012 г. ел. енергия, както и сумата от 1293.05 лева - лихва за забава в размер на законната лихва, начислена върху главниците за период от изпадане в забава по всяка от фактурите до датата на извършване на справка- 20.04.2024 г. Твърди, че ищецът дължи сумите и че е неизправна страна по договора, то за задълженията не са предприемани принудителни действия за събирането им, които могат да прекъснат давността, съответно към настоящия момент давността за тези суми е изтекла.

Развива съображения за диспозитива на съдебното решение, твърди, че е отписал счетоводно задълженията в срока за отговор. Счита, че на ищеца не се 2 дължат разноски, развива съображения, сочи по какъв начин са начислени главницата и лихвите за задълженията. Като крайно становище – признава изцяло исковете и моли да не му се присъждат разноските на ищеца, прави възражение за прекомерност. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна: Не е спорно между страните, че са се намирали в облигационни отношения във връзка с продажба на електрическа енергия в имот административен адрес ***, ***/към ***г./, понастоящем с административен адрес ***, ***, клиентски номер ***. От приложените нот.акт № ***, т. ***, д. *** от *** г. на нот. И. И. и нот.акт № ***, т. ***, д.*** от *** г. на ***, се установява, че ищецът е едноличен собственик на имота към датата на подаване на исковата молба. Не спорно, и че с дата *** г. са издадени 12 фактури, по които е незаплатено задължение за главница в размер на 1001.84 лева за консумирана в периода 29.12.2010 г. - 23.02.2012 г. ел. енергия, като е начислена и лихвата върху тези суми за периода 1293.05 лева - лихва за забава в размер на законната лихва, начислена върху главниците за период от изпадане в забава по всяка от фактурите до датата на извършване на справка - 20.04.2024 г. Ищецът твърди, а ответникът не оспорва, че на 25.01.2024г. е подал заявление до Електрохолд България ЕООД за отписване на задълженията му поради изтекла погасителна давност. С тази молба е бил запознат и ответника Електрохолд Продажби ЕАД, доколкото от името и на двете дружества - Електрохолд България ЕООД и Електрохолд Продажби ЕАД, на ***г., до ищеца е изпратено писмо, в което развита теоретична постановка относно погасяването по давност на вземанията, посочено е, че оспорване на давността може да бъде направено само съдебно и само като защитно средство – възражение. Ищецът е уведомен за текущите си задължения, предложено е изплащането им да бъде разсрочено, и е посочено, че едва след погасяване на всички задължения или плащане на първа вноска от протокол за разсрочено плащане може да бъдат предприети стъпки за възстановяване на електрозахранването. В съдебно заседание ответникът е признал предявения иск.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Предявеният в настоящото производство отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 111 б. в от 3

ЗЗД. Предявеният иск е допустим и ищецът има правен интерес от неговото предявяване, доколкото е налице засягане на правната му сфера – чрез непризнаване на погасени по давност задължения, ответникът препятства възможността на ищеца да възстанови електрозахранването в собствения му имот. Именно отрицателният установителен иск е пътят, по който задължението му би било признато за погасено по давност, доколкото ответникът е отказал извънсъдебно да признае сумите за погасени по този ред.

И двете суми представляват вземания по смисъла на чл. 111 б. в от ЗЗД – главниците като периодични вземания съгл. ТР № 3/18.05.2012г. по т.д.

№3/2011г. на ОСГКТК на ВКС, и лихвите – като изрично посочени в правната норма. Изтичането на тригодишния срок от възникване на задълженията до датата на подаване на исковата молба, с който вземанията се погасяват по давност не е спорно по делото, това обстоятелство се признава изрично и от ответника.

По основателността на иска: Налице е признание на иска от ответника, което се подкрепя и от събраните по делото доказателства - задълженията за главници са възникнали през 2012г., а искът е предявен на 15.02.2024г. Тези изводи кореспондират с направеното признание на иска от ответника, още повече, че той изрично заявява, че за този период не са предприемани действия от посочените в чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД, с които да е спирал или прекъснал давността за вземането. Погасителната давност е изтекла към датата на подаване на исковата молба, а в нея ищецът се е позовал именно на недължимост на вземанията поради изтеклата давност. Относно начина на произнасяне на съда по предявения иск, той следва да се съобрази с редакцията на чл. 110 от ЗЗД, който разпорежда, че с изтичането на петгодишна погасителна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, но и с обстоятелството, че предявеният иск не е положителен, а отрицателен установителен иск за недължимост на вземане. Поради това, съдът не може да се произнесе с положителен диспозитив за признаване установена изтекла давност, а да отрече дължимостта на вземането на посоченото в и.м. основание.

С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск се явява изцяло основателен, и като такъв следва да се уважи.

4

С оглед изхода на спора, и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца направените от него деловодни разноски, в размер на 91.35лв. – ДТ по делото и 530.00лв. адвокатски хонорар. Независимо от искането на ответника за прилагане на разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК и неприсъждане на направените от ищеца разноски, съдът счита, че тя е неприложима, т.к. в случая е налице само едната от кумулативните предпоставки за това – признание на иска. Другата предпоставка – с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото, не е налице, доколкото той, въпреки че в исковия процес признава, че давността е изтекла, в извънсъдебните отношения с ищеца писмени и изрично е отказал да признае това обстоятелство, като на базата на този отказ дори не е дал възможност на ищеца да поиска възстановяване на електрозахранването в имота. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от ответника е неоснователно, доколкото в случая, минималния размер на адвокатското възнаграждение, изчислен по реда на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004г. на ВАС на РБ, е 529.31лв. Заплатеният хонорар от 530.00лв., съпоставен с този минимум, не е прекомерен, и не налага редукция от съда. При тези изводи на съда, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 621.35лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 111 б. в от ЗЗД, ЧЕ В. Р. М., ЕГН **********, от ***, ***, НЕ ДЪЛЖИ на Електрохолд Продажби ЕАД, ЕИК *********, вземания за главница в размер на 1001.84 лева - за консумирана електрическа енергия в периода 29.12.2010 г. - 23.02.201 г., в обект, находящ се в ***, *** /понастоящем ***/, както и сумата от 1293.05 лева - лихва за забава в размер на законната лихва, начислена върху главниците за период от изпадане в забава по всяка от фактурите до датата на извършване на справка 20.04.2024г., КАТО ВЗЕМАНИЯТА СА ПОГАСЕНИ С ТРИГОДИШНА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, Електрохолд Продажби ЕАД, 5

ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на В. Р. М., ЕГН **********, от ***, ***, направените по делото разноски в общ размер на 621.35лв.

Решението може да се обжалва пред Плевенски Окръжен Съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6