Решение № 246 от 28.06.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. С., 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

И. П. Г.

Светослав Н. Николов при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20211800500844 по описа за 2021 година

ИВ. С. В. е сезирал Софийския окръжен съд с въззивна жалба срещу решение № 164 от 15.12.2020 год. по гр.д. № 260/2016 год. по описа на РС-Е.П. в следните ЧАСТИ: в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника искове по сметки във втора фаза по извършване на съдебна делба, с правно основание чл. 346 от ГПК; в частта, с която е осъден да заплати на Ц.С. сумата 764,94 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот през периода 01.07.2016 год. -05.08.2020 год. за собствените й 14/36 ид.ч. от него, както и в частта, с която е осъден да заплаща на съделителката Ц.С. сумата 15,55 лева месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на процесния имот, считано от влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК. Сочи, че не е поканен да заплаща обезщетение на С. за ползването на имота, като приложените по делото нотариални покани не се отнасят до процесния имот, като по никакъв друг начин ищцата не го е уведомила, че желае да ползва имота или да й се заплаща обезщетение. В о.с.з. на 11.11.2020 год. въззивникът изрично заявил, е че има готовност да предостави на ищцата ключове от имота. Самият жалбоподател епизодично посещава имота и то основно с цел да го поддържа, като никоя от страните по делото не живее целогодишно в него. Счита за неправилно и решението в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск за подобрения, тъй като изводите на съда се основават на непълно и необосновано заключение на съдебно-оценителна експертиза, поради което във въззивното производство същият е поискал изготвянето на повторно заключение. Моли съда да отмени решението в посочените части и вместо него да 1 постанови друго, с което да отхвърли претенциите по сметки на Ц.С., както и искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК, и да уважи предявения от него иск по чл. 346 от ГПК за заплащане стойността на направените от него разходи/подобрения в имота.

Ответницата Ц.С. оспорва изцяло въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваните части.

След преЦ. на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 34 от 20.03.2017 год. по гр. дело № 260/2016 год. Елинпелинският районен съд е отхвърлил възражението на Ц. В. СТ. от с. Н., община Н.И. срещу ИВ. С. В. и МЛ. С. В., двамата от гр. С., с правно основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН за обявяване нищожността на саморъчно завещание от 01.04.2005 год., оставено от П.Н.Ц., като неоснователно. С решението съдът е намалил извършеното разпореждане със саморъчното завещание, с което П.Н.Ц. е завещал на дъщеря си И.П. В. 4/6 ид.ч. от следния недвижим имот: едноетажна жилищна сграда с таванско помещение, находяща се в с. О., община Г.М., цялата с площ 40 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена, съставляващо държавен урегулиран поземлен имот УПИ VIII-283 в кв. 17 по плана на с. О. с площ 650 кв.м. и е възстановил запазената част на Ц. В.

СТ., по възражението с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН срещу ИВ. С. В. и МЛ. С. В.. С решението съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между Ц. В. СТ., МЛ. С. В. и ИВ.

С. В. на описаната по-горе сграда, при квоти: 1/3 ид.ч. за Ц.С., 1/3 ид.ч. за И.В. и 1/3 ид.ч. за М.В..

С решение № 403 от 04.12.2017 год. по гр.д. № 421/2017 год. СОС е отменил решението по гр. дело № 260/2016 год. на Елинпелинския районен съд, с което съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между Ц. В. СТ., МЛ. С. В. и ИВ. С. В. на описания имот в частта относно квотите, при които е допусната делбата, като вместо това е постановил делбата да се извърши при следните квоти: Ц.С. – 14/36 ид.ч.; И.В. – 11/36 ид.ч. и М.В. – 11/36 ид.ч., като е потвърдил решението в останалата част. Решението на СОС е влязло в сила с определение № 536/29.11.2018 год. по гр.д. № 2057/2018 год. на ВКС на РБ, с което не е допуснато до касационно обжалване.

Съсобствеността върху имота е възникнала по следния начин:

Със заповед № 195/09.10.1986 год. на ОбНС-Е.П. на Х.М.Г. и П.Н.Ц. е отстъпено възмездно право на строеж върху държавна земя - парцел VIII-283 в кв. 17 при квоти по ½ ид.ч. за всеки от тях. Въз основа на заповедта е сключен договор за право на строеж от 19.12.1986 год.

Видно от удостоверение за наследници № 5712/29.06.2016 год., П.Н.Ц. е починал на 07.04.2005 год. и е оставил като наследници по закон В.П.Н. – син, починал на 08.12.2001 год. и оставил като наследници Ц. В. СТ. – дъщеря, П.В.Н. – син, починал на 20.04.2011 год.; И.П. В. – дъщеря на П.Н.Ц., починала на 06.09.2013 год. и оставила като наследници С.И. В. – съпруг, починал през 2014 год., ИВ. С. В. – син и МЛ. С. В. – дъщеря. Съпругата 2 на П.Ц. – Ц.А.Ц. е починала на 11.03.2004 год.

От представеното по делото свидетелство за венчание се установява, че Ц.Ц. и П.Ц. са сключили граждански брак през 1947 год.

Със саморъчно завещание от 01.04.2005 год. П.Н.Ц. е завещал в полза на дъщеря си И.П. В. имота в с. О., представляващ едноетажна жилищна сграда.

Според показанията на св. Д. същата сключила договор за наем за процесния имот с И.В. през 2000 год. Договор за наем на имота в с. О. бил сключен също така през 2007 год. между св. М.Х. и ответника. Отношенията във връзка с наемния договор били уреждани само и единствено с И.В.. Свидетелките твърдят, че не са виждали ищцата в имота.

В решението по допускане на делбата съдът е приел, че наследодателят на страните П.Ц. е придобил по време на брака с Ц.Ц. /починала през 2004 год./ право на собственост върху процесната едноетажна жилищна сграда в с. О., въз основа на отстъпеното през 1986 год. възмездно право на строеж, поради което сградата е станала съпружеска имуществена общност, съгласно чл. 19 от СК от 1985 год. /отм./ След смъртта на съпругата си П.Ц. е станал собственик общо на 4/6 ид.ч. от имота /1/2 ид.ч. от дела му в СИО и 1/6 ид.ч. по наследство/.

Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника И.В. за придобито от негова страна изключително право на собственост върху имота в резултат на изтекла придобивна давност.

Съдът е преценил също така, че саморъчното завещание, с което П.Ц. се е разпоредил с притежаваните от него 4/6 ид.ч. от процесната сграда в полза на дъщеря си И. В., следва да бъде зачетено като действително, но е уважил възражението на ищцата по чл. 30, ал. 1 от ЗН и след намаляване на завета до размера на запазената й част от наследството, е постановил делбата да се извърши при квоти 7/18 ид.ч. /или 14/36 ид.ч./ за ищцата, и по 11/36 ид.ч. за оветниците И.В. и М.В..

В първото открито съдебно заседание след допускане на делбата, проведено на 14.02.2019 год. съдът е приел служебно назначената от него съдебно-техническа и оценителна експертиза за поделяемостта и пазарната стойност на делбения имот и е уважил искането на страните да не се извършват други процесуални действия, а делото да се спре, на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК по взаимно съгласие с оглед постигане на спогодба, като им се даде възможност да предявят исканията по сметки в следващото открито съдебно заседание, ако страните не се спогодят. След възобновяване на производството по делото в първото проведено о.с.з. на 05.08.2020 год. страните са предявили устно претенции по сметки, като И.В. чрез адв. Т. е заявил, че поддържа претенцията по сметки, направена още в писмения отговор на исковата молба, като е поискал да му се даде възможност с допълнителна молба да конкретизира претенциите си. Съдът е уважил молбата, като е предоставил едноседмичен срок на страната да конкретизира исковете по чл. 346 от ГПК. В същото о.с.з. съдът е приел претенциите по сметки, предявени от Ц.С. срещу И.В., както следва: за заплащане на сумата 2500 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от 3 ползване на делбения имот през периода 01.07.2016 год. – 05.08.2020 год., на основание чл.

31, ал. 2 от ЗС, както и за осъждане на ответника да й заплаща месечно обезщетение за ползване на имота в размер на 100 лева, считано от датата на предявяване на претенцията – 05.08.2020 год. до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК.

С подадена в определения от съда срок молба от 12.08.2020 год. И.В. е конкретизирал претенциите по сметки, както следва: за заплащане на сумата 8000 лева - разходи за извършване на цялостен ремонт на покрива, изразяващ се в закупуване на дървен материал, керемиди, капаци и улуци, както и демонтаж на стара конструкция и отстраняване на ламаринения покрив, вкл. труд и материали; сумата 3000 лева – разходи за изкопаване на канализация за свързване с централната канализация, направа на 15 метра изкоп и полагане на тръби, вкл. материали и труд; сумата 2000 лева - разходи за изграждане на тоалетна – отливане на бетонна плоча, тръби и захващане с централната канализация, вкл. труд и материали; сумата 1500 лева – разходи за изграждане на водопровод и канализация в кухнята, вкл. труд и материали; сумата 1300 лева – разходи за изграждане на бетонова шахта за водомер, изразяващо се в направа на изкоп с дълбочина 1,5 метра, заедно с отливане на дъно и 4 стени от бетон, вкл. труд и материали; 2100 лева – ежемесечни разходи за поддръжка на имота, изразяващи се два пъти месечно в косене на целия двор /по 30 лева на косене/, почистване и облагородяване на имота по 300 лева на година, считано от 2013 год. до м. декември 2019 год. В следващото о.с.з. на 24.09.2020 год. съдът е приел претенцията по сметки на И.В.. Времето на извършване на отделните подобрения е конкретизирано устно в о.с.з. на 11.11.2020 год. чрез адв. Т., както следва: ремонта на покрива – през 2009 год., като същият се е наложил след повреди на ламаринения покрив при буря, а останалите СМР по изграждане на водопровод и канализация, бетонова шахта и тоалетна – през 2010 год.

Според показанията на свидетелката Ц. ищецът притежава къща в близост до язовир О., която била с ламаринен покрив. През 2008 – 2010 год. И. направил покрив от керемиди, като премахнал стария покрив заради течове, които започнали при наводнение през 2005 год. Покривът бил правен от майстори, но И. помагал със средства и труд. Тогава паричните средства за ремонта били дадени от И.. На двора също имало тоалетна, но ответникът и дядо П. направили нова по-модерна тоалетна. Дядо П. и Ц. по цяло лято живеели в с. О. в процесната къща, а зимно време живеели в С.. Докато бил жив, дядо П. се грижел за имота, а след това И. поел изцяло грижата за него и стопанисването му, като засадил с домати и го косял.

Съгласно показанията на св. С. - съпруг на ищцата Ц.С., след смъртта на П. и Ц. свидетелят и ищцата само минавали покрай процесния имот, когато ходели за риба на язовира, тъй като не били допускани до него. През периода 2018-2020 год. свидетелят ходил около десетина пъти до имота и го гледал от улицата, като не е видял промени в него от времето, когато били живи П. и Ц.. Покривът бил правен още по времето, когато е строена къщата от бащата на Ц., като винаги е бил с керемиди. Единствено отвън до тоалетната имало барака – лятна кухня, на която покривът бил ламаринен. Свидетелят не е влизал в двора и в къщата. Имотът има външна тухлена тоалетна, която била в имота още към 2010 4 год., когато свидетелят е ходил там, но не знае кога е строена. От 2008 год. не е забелязал да се прави ремонт на тоалетната, поне от външна страна. В имота имало канализационна шахта, но не знае да е правено нещо ново по нея. За последен път свидетелят минавал покрай имота през м. юни 2020 год. и видял, че отзад в двора има бурени, като дворът бил поддържан само отпред, където се намират чешмата и бунгало. Ищцата няма достъп до имота след смъртта на майката на И.. След 2013 год., когато се опитвали да влязат, вътре в имота имало хора, било заключено и не били допускани в него.