Решение № 203 от 11.10.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Сливен, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Яница С. Събева Ченалова

Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Елена Г. Христова като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20242200600523 по описа за 2024 година Производството е по чл. 313 и следващите от НПК и е образувано по жалба от адв. В. М. В. от АК - Русе, в качеството му на защитник на Р. Б. Н., срещу присъда № 86/03.06.24 г. постановена по НЧХД № 613/2022 г. на Районен съд гр. Сливен.

С атакуваната присъда жалбоподателката Р. Б. Н., ЕГН ********** задържана с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в Затвора гр.Сливен е призната за ВИНОВНА и ОСЪДЕНА за това, че:

На 22.05.2022 г. около 19 часа нанесла на Е. Н. К. лека телесна повреда, изразяваща се в „болки и страдания без разстройство на здравето“, поради което и на основание чл. 130 ал. 2 от НК във вр. чл.54, ал.1 от НК и е наложено наказание „ГЛОБА“ в размер на СТО лева, като съда я оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл.130 ал.1 от НК.

С присъдата Р. Б. Н. е ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ на частната тъжителка Е.

Н. К. разноски в размер на 512 лева.

В жалбата на защитника адв. В. М. В. се прави искане присъдата да бъде отменена и Р. Б. Н. за невиновна и оправдана по повдигнатото и обвинение или алтернативно да се приеме, че е действала при условията на реторсия и бъде освободена от наказателна отговорност с прилагането на разпоредбата на чл.130 ал.3 от НК, като не излага никакви съображения по направените искания.

След запознаване с мотивите на Районния съд – Сливен е постъпила допълнителна жалба от адв. В. М. В., в която се твърди, че по делото са останали неизяснени обстоятелства свързани с всеки от елементите на състава на престъплението, за което подсъдимата Н. е предадена на съд, като изрично се посочва, че няма искане за събиране или представяне на доказателства във 1 въззивното производство.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и допълнителната такава. Счита че подсъдимата е действала при условието на 130 ал.3 от НК и моли съда да я освободи от наказание тъй като според защитата безспорно се установява, че между двете страни в наказателния процес е имало физически контакт и са си причинил еквивалентни телесни увреждания по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.

Прокурора счита, решението за законосъобразно и справедливо и моли същото да бъде потвърдено.

Въззивната страна Е. Н. К. лично и чрез служебния си повереник адв.С. С. от АКСливен изразява становище, че постановената присъда е законосъобразна и обоснована. В този смисъл моли постановената от РС – Сливен присъда да бъде изцяло потвърдена.

Окръжен съд като провери обжалвания съдебен акт с оглед на сочените доводи и изцяло служебно по реда на чл. 313 и 314 от НПК, намери че жалбата е неоснователна. Това е така по следните съображения:

Районен съд – Сливен е изяснил подробно и прецизно фактическата обстановка по делото. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото - факта на извършване на престъплението, авторството на деянието, механизма на извършване, субективната страна на престъплението, личността на подсъдимата, както и обстоятелствата при които е извършено престъпното деяние.

Констатациите на съда са направени след задълбочена и обстойна проверка на всички доказателствени средства - обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 281 от НПК.

Правилно съдът е приел, че на инкриминираната дата 22.05.2022г. частната тъжителка Е. К. била дежурна по почистването и метяла коридора пред стаите в Приемно отделение в Затвора гр. Сливен, където тя и подсъдимата Р. Б. Н. били настанени, за изтърпяване на наложените им наказания „лишаване от свобода“ по влезли сила осъдителни присъди. Двете били зачислени във втора група. Тъжителката Е. К. била настанена в стая № 210 заедно със свидетелките М.М. и И.Г., а подс. Р. Н. в стая №212. Между двете имало междуличностна непоносимост. Докато частната тъжителка Е. К. около 19 часа все още почиствала коридора, останалите лишени от свобода в отделението вземали хигиенен душ в общата баня. След като си взела душ от банята излязла подсъдимата Р. Н.. Подсъдимата Н. минала покрай тъжителката К. и се прибрала в стаята си. Малко след като влязла в стаята си подсъдимата Н. излязла в коридора и нападнала тъжителката К.. Започнала да я удря с ръце и ритници в областта на лицето, главата и други области на тялото, хванала я за косата и я влачила по коридора на отделението. В същото време тъжителката К. се отбранявала и се опитвала да се отскубне от подсъдимата.

От виковете им в коридора излезли другите лишени от свобода да наблюдават.

Намесили се свид. А.Г. и К. И.а надзирателки в затвора, като разтървали биещите се и ги затворили по стаите им.

Частната тъжителка К. имала наранявания по ръката, по лицето и главата.

Било е неделя и медицинският фелдшер не бил на работа. По тази причина надзирателката - свид. Г. я завела при свидетелката А.В. – санитар в медицинския център в затвора, която и оказала медицинска помощ, като направила студен компрес с леда на подутината на главата на тъжителката К. и й дала обезболяващи таблетка аналгин. На следващия ден 23.05.2022г. медицинският фелдшер св. Т.М. прегледала тъжителката и не констатирала 2 белези от травми, фрактури или кръвонасядания и не назначила медикаментозно лечение.

По делото е изготвена съдебно медицинска експертиза от заключението на която е видно, че травматичните увреждания, причинени на частната тъжителка Е. К. са били вследствие на нанесени удари в областта на главата и останалите части на тялото й. Същите са осъществили смисъла на медикобиологичния характеризиращ признак болки и страдания, без разстройство на здравето. Такива увреждания заздравявали и болките в болезнените области затихвали за срок около седмица.

Установената от Районния съд фактическа обстановка е прецизна и кореспондира със събраните по делото доказателства – показанията на свидетелките Г.П. М.М., Д.Е., К.К., А.Б., Б.Я., Л.Ц./ лишени от свобода очевидци на случилото се между тъжителката и подсъдимата в коридора на Приемното отделение в затвора/, А.Г. и К. И.а /надзирателките прекратили инцидента/, Н.С. /дежурния главен надзирател изгледал видеозаписа от охранителните камери в коридора на затвора/, А.В. /санитарят обработил нараняването на частната тъжителка/, Т.М. /медицинският фелдшер прегледал частната тъжителка/. По тези съображения въззивната инстанция споделя изцяло приетата фактическа обстановка.

В мотивите първоинстанционния съд е направил задълбочен анализ на доказателствата по делото и е мотивирал пространно направените от него изводи.

Законосъобразно и обосновано първостепенният съд като е анализирал характера и вида на причинените телесни увреждания е стигнал до извода, че същите са довели до болки и страдания, без разстройство на здравето, поради което тези телесни увреждания издържат юридическия критерий на чл. 130, ал.2 от НК, а именно лека телесна повреда без разстройство на здравето.

По тези съображения депозираната от подсъдимата въззивна жалба в тази част се явява абсолютно неоснователна.

При определяне на вида и размера на наказанието за престъплението по чл. 130, ал. 2 съдът е наложил алтернативно предвиденото в закона наказание "Глоба от 100 до 300 лева". Въззивната инстанция като прецени степента на обществената опасност на деянието и на дееца, неговия съдебен статус, интензитета и упоритостта с които подсъдимата е нанесла многобройните телесни увреждания намери, че първоинстанционният съд е проявил по отношение на подсъдимата висока доза снизхождение, налагайки наказание "глоба от 100 лева".

По отношение на присъдата в тази част обаче липсва жалба от частния тъжител, поради което въззивната инстанция не може да я коригира.

Защитата на подсъдимата пред въззивния съд изложи тезата за допуснати процесуални нарушения, тъй като първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства по делото. Твърди се, че в конкретния случай подсъдимата е действала при условието на чл.130 ал.3 от НК.

Настоящият състав на съда не споделя тезата и доводите на защитата на подсъдимата относно допуснати процесуални нарушения при постановяване на първоинстанционния акт. Както бе отбелязано по горе състава на Районен съд- Сливен задълбочено и пространно е направил анализ на доказателствата по делото и е обсъдил на кои дава вяра и на кои не и по какви причини.Тези изводи се споделят от настоящия състав. В конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл.130 ал.3 от НК поради липсата на съответните условия за приложението на този текст които са абсолютно задължителни. Реторсия по 3 чл.130 ал.3 от НК може да се приложи, само когато са причинени еднакви по степен увреждане леки телесни повреди, в конкретния случай само по чл.130 ал.2 от НК. В хода на делото пред Районен съд Сливен липсват доказателства частната тъжителка К. да е причинила на подс. Н. лека телесна повреда без разстройство на здравето.

При цялостната служебна проверка, на осн. чл. 314 от НПК на обжалваната присъда въззивната инстанция не намери основания за нейното отменяване или изменяване.

По тези съображения и на осн. чл. 338 от НПК Окръжен съд Сливен РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 86 от 03.06.2024г. постановена по НЧХД № 613/2022г по описа на Районен съд - Сливен .

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4