Решение № 263154 от 17.05.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е

Н И Е гр. София, 17.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Елеонора Г.а, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 14207 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 62144 от 11.03.2019 г., постановено по гр. д. № 62204/2018 г. по описа на СРС, ГО, 27 състав, В.Ф. В.– Т.е осъдена да заплати на Н.П.Б. сумата от 1 200 лв., на основание чл.45 ЗЗД вр. с чл.52 ЗЗД, представляваща дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 01.09.2018 г. до 18.09.2018 г., изразяваща се в морални болки и страдания във връзка с отказа на ответницата да спазва и прилага утвърденото с решение № 396071/27.04.2018 г. по описа на СРС, 83 състав споразумение по чл.127, ал.1 СК, в частта му относно режима на лични контакти със сина на ищеца М. Б. и отказът на майката да предаде детето на бащата на 01 и 02 септември и на 15 и 16 септември 2018 г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 3 000 лв. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 40 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени по делото разноски.

С решене № 165890 от 15.07.2019 г., постановено по същото дело по реда на чл.247 ГПК, е допусната поправка в постановеното на 11.03.2019 г. съдебно решение, като в диспозитива на съдебния акт след „отказът на майката за предаде детето на бащата на 01 и 02 септември и на 15 и 16 септември 2018 г“ и преди „като отхвърля иска за разликата над сумата от 1 200 лв. до пълния предявен размер от 3 000 лв.“ да се чете „ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на увреждането – 01.09.2018 г., до окончателното изплащане на вземането. Решението е влязло в сила, като необжалвано.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответницата В.Ф. В.– Т.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Решаващият съд не е съобразил обстоятелството, че ищецът никога не е отглеждал и възпитавал дете, включително и своето и не познава особеностите на този процес, контакта родител – дете, държането и отношението на децата с околните и причините за промяна в поведението им и начините на избягване на конфликти с тях. По делото е установено, че ищецът не е виждал и вземал, и не е търсил нито веднъж детето си в период от повече от 6 месеца от фактическата раздяла на страните през м.10.2016 г. до датата на постановяване на решението от 27.04.2018 г. и дори не се е интересувал как изглежда детето, здравословното и емоционалното му състояние. По тази причина при първото идване на ответника след постановяване на решението относно личните отношения е заявила, че иска да се види с ищеца и детето, да разкаже за детето, за интересите му, за нещата, които обича, да съгласуват поведението си при възпитанието му. Съдът не е отчел факта, че ищецът не е виждал детето от третата до петата му година, поради което не познава навиците му и не е искал да научи за тях. С оглед на това счита, че причината за невземане на детето е в самия ищец. Счита, че по делото няма ангажирани доказателства относно здравословното състояние на ищеца – медицински документи относно потърсена квалифицирана помощ и посещение на специалист, прием на лекарства и др. Неправилно е отчетена доказателствената стойност на свидетелските показания. Разпитаните по делото свидетели не дават показания за лично възприети от тях факти, а преразказват това, което им е споделил ищецът. Свидетелите не сочат конкретни факти за привързаност между бащата и детето, а и нямат преки наблюдения за това – свидетелкат С.Б.живее в Стара Загора, а свидетелят Г.Б. не е присъствал на срещи между бащата и детето.

Поддържа, че размерът на определеното обезщетение е прекомерен. Решаващият съд не е съобразил също така, че съгласно представената и приета по делото служебна бележка от 12.02.2019 г. на ДГ № 191 „Приказка без край“, съгласно която детето е „служебно извинено“ и не е посещавало детска градина в периода от 01.09.2018 г. до 15.09.2018 г. През този период майката се е нуждаела от почивка и е била с детето си. Счита, че това е равнозначно на годишен отпуск на майката.

Неправилно е определен и моментът на законната лихва, считано от 01.09.2018 г., а датата на следващото виждане е 15.09.2018 г. Към 01.09.2018 г. не е настъпила вреда за 15.09.2018 г. и 16.09.2018 г. Поддържа, че ищецът не е доказал по делото наличието ва вреда. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Н.П.Б., с който я оспорва.

Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно.

Счита, че твърденията на жалбоподателката за липса на контакт на ищеца с детето за период от 6 месеца, не е подкрепено с доказателства. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че с ответницата са живели на семейни начала от 2012 г. до 2016 г. От съвместното им съжителство имат дете – М.Н.Б., на 5 години. С решение № 396071 от 27.04.2018 г., постановено по гр. д. № 7633/2018 г. по описа на СРС, 83 състав, е одобрено постигнатото между страните споразумение по чл.127, ал.1 СК относно упражняването на родителските права и режима на свиждане на детето. В него е предвидено, че детето ще живее при майка си, а ищецът има право да го посещава всяка нечетна седмица от годината с преспиване от 09.00 ч. в събота до понеделник сутринта, с ангажимент да го води на детска градина в понеделник.

Въпреки подписаното споразумение ответницата категорично отказвала да предаде детето в определените за това дни и го лишавала от лични контакти с него. В обстоятелствената част на исковата молба са описани конкретни събития във връзка с отказа за предаване на детето. Исковият периода обхваща 01.09.2018 г.

– 18.09.2018 г. на 01.09.2018 г. ответницата е следвала да предаде детето за почивните дни. Бил придружаван от негов приятел – К.М., с който отишли на адреса в 09.00 часа. Звънял на мобилния телефон на ответницата в продължение на три минути, но тя не му отговорила. Видял, че тя била на терасата. Казал й, че е дошъл за детето. Тогава съпругът на ответницата заплашително му казал, че няма да види или вземе М., като го отпратил. На 15.09.2018 г., когато е рожденият му ден, отишъл да вземе сина си в 09.00 ч., придружаван от приятеля му К.М.. След като се свързал с нея, тя заявила, че няма да предаде дето и няма да допусне да го види. Въпреки многократно подадените жалби срещу ответницата в СРП, АЗД и РУП, не е успял да установи контакт с детето. Заявените факти извън исковия период, спрямо който е постановено решението в обжалваната част, не следва да се посочват, тъй като стоят извън пределите на въззивното производство. Твърди, че е претърпял неимуществени вреди от това, че ответницата го лишила от лично контакти със сина му. Тези вреди се изразявали в огромни психически, душевни и емоционални болки и страдания от невъзможността да вижда и общува с детето. Потискал го и го измъчвал фактът, че синът му расте без баща, че ответницата тенденциозно препятства общуването му с детето, че е изолиран от него и не допринася за възпитанието на сина си. Опасявал се, че синът му ще го забрави, че ще се отчужди от него, че няма да може да го опознае. Въпреки непрекъснатите му опити, детето щяло да живее с чувството, че е бил отхвърлен от баща си. Страдал, че въпреки огромното си желание и родителски капацитет, възможност да обгрижва М. в определените за това споразумението дни, ответницата не му дава възможност за това, а тенденциозно го изолира от него. Тази тревожност била денонощна и непрестанна, правила го непълноценен и духовно осакатена личност, защото не можел да изпълни отговорността си да бъде баща. В резултат на терзанията му в продължение на 4 месеца отслабнал 10 килограма. Имал подкрепяща социална среда около себе си – роднини, близки и приятели с малки деца, общуването с които щели да се отразят позитивно на детето. Получавал обиди от ответницата. Твърди, че неимуществените вреди търпял денонощно, не можел да спи и да работи пълноценно. Изгубил желание да общува с приятели и роднини, способност да се радва. Липсата на достатъчно сън му се отразявало на тежкото му психическо състояние. Свидетел на неговите неуспешни опити да се срещне със сина си била неговата майка. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 1 500 лв. – частично предявен иск от 3 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.09.2018 г. до 18.09.2018 г., във връзка с отказа на ответницата да предаде детето на 01 и 02 септември 2018 г. и на 15 и 16 септември 2018 г., ведно със законната лихва, считано от 01.09.2018 г. до окончателното изплащане.

Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата. Отправено е искане за възстановяване на пропуснатия срок, което решаващият съд е оставил без уважение. Оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като й присъди сторените по делото разноски.

С решение № 396071 от 27.04.2018 г., постановено по гр. д. № 7633/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 83 състав, е одобрено постигнатото между В.Ф. В.– Т.и Н.П.Б. споразумение по чл.127, ал.1 СК, съгласно което детето М.Н.Б. ще живее при своята майка, която ще упражнява родителските права. Бащата има право да взема сина си, както следва: до седемгодишна възраст – всяка нечетна седмица от годината за уикенда с преспиване от 09.00 часа в събота до понеделник сутрина, като бащата поема ангажимент да води детето на детска градина; за Великденските празници в нечетните години; за Коледните празници в нечетните години за първата половина, а през четните – за втората половина от ваканцията; през лятото за 30 дни, който период не съвпада с годишния отпуск на майката, като по усмотрение на родителя и с оглед ангажиментите на детето тези 30 дни могат да бъдат разделяни на два пъти по 15 дни или на три пъти по 10 дни. Постигнати са уговорки относно режима на лични контакти след седемгодишната възраст на детето. Страните са се съгласили ангажиментите на детето да са с предимство, като непосредствено след това пропуснатите дати за лични контакти на бащата да се компенсират в друго време.

На 18.06.2018 г. е издаден изпълнителен лист относно режима на личните контакти.

На 03.09.2018 г. ищецът е депозирал жалба в СРП за това, че на 01.09.2018 г. ответницата е следвало да му предаде детето по силата на горепосоченото споразумение. Възпроизведени са същите обстоятелства, като описаните в исковата молба относно отказа ответницата да му предаде детето.

На 17.09.2019 г. ищецът е депозирал жалба в СРП относно посещение на адреса на ответницата, придружаван от К.М., във връзка с режима в споразумението, но ответницата му затворила телефона и не предала детето.

Видно от представената по делото служебна бележка изх. № 40/12.02.2019 г., издадена от ДГ № 191 „Приказка без край“, за м.09.2018 г. детето М.Н.Б. има 9 служебно извинени отсъствия за периода 01-15.09.2018г., служебно извинени.

Ангажираните доказателства, които не се отнасят за исковия период, не следва да се обсъждат, като неотносими за спора. Не следва да се обсъждат и доказателствата относно заплатената от ищеца издръжка и режийни разходи от времето на съвместното му съжителство с ответницата, тъй като нямат отношение към спорния предмет.