Решение № 68 от 09.02.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Монтана, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИСКРЕН БОРИСОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело № 20251630100033 по описа за 2025 година

Образувано е по предявени от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ... срещу К. А. К., установителни искове, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД, чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 2076.54 лева - непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 932587 на 01.09.2017 г., сключен със „Кредисимо“ ЕАД, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 23.07.2024 г. до окончателното плащане; и осъдителни искове, след като в заповденото са отхвърлени процесни суми: иск с правно основание чл. 9 ЗПК, чл.240, ал.2 ЗЗД за сума в размер на 1006.26 лв. за периода от 01.09.2017 г до 10.09.2019 г. иск с правно основание чл. 9 ЗПК, 86 ЗЗД за сума в размер на 1498.85 лв. за период от 10.09.2019 г. до 28.06.2024г. иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 138 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на 2716.56 лв., възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 01.09.2017 г. иск с правно основание чл. 9 ЗПК, 86 ЗЗД за сумата от 1 560.19 лв. законна лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство от 1

01.09.2017 г. до 28.06.2024 г.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си към цесионера и него по процесния договор. Обосновава правен интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена за вземанията заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение. Представя доказателства и претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва, че между страните е сключен договор за кредит, както и сумата да е превеждана на ответника. Оспорва извършената цесия. Прави възражение за нищожност, поради надвишаващо максималния праг ГПР и размерът не е посочен точно и ясно, след като е сключен договор за гаранция. Прави възражение за давност.

Съдът, като прецени и анализира в тяхната цялост събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между на 01.09.2017г. между кредитодател: Кредисимо ЕАД, ЕИК 175330437 и К. А. К., ЕГН ********** (ответник кредитополучател), е сключен Договор за потребителски кредит № 932587 /01.09.2017г. По силата сключения договор, на г-н К.К. е предоставена заемна сума в размер на 2076,54 лв., като сумата се издължава за 24 месеца с фиксиран лихвен процент от 41,24%. На същта дата 01.09.2017г меджу поръчител: Ай Тръст ЕООД, ЕИК 203508899 и К. А. К., ЕГН ********** (ответник - потребител), е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, който гарантира сключения Договор за потребителски кредит № 932587 /01.09.2017г По силата сключения договор за поръчителство, наг-н К.К. е предоставена гаранция за Договор № 932587/01.09.2017г, за която заплаща възнаграждение в размер на 2716,56 лв., като сумата се издължава за 24 месеца. Общата дължима сума от вноските за периода по Договор за потребителски кредит № 932587 /01.09.2017г с начислената главница + лихва възлизат в размер 3082,80 лв. Задължението е платимо на 24 погасителни месечни вноски, съгласно погасителен план ( или осреднен месечен размер на вноската е 128,45 лв). Между страните по Договор за потребителски кредит № 932587 /01.09.2017г е бил уговорен лихвен процент в размер на 41,24%, а ГПР, съгласно сключения договор за кредит, е в размер 50%. По Договор за 2 предоствяне на поръчителство е определено стойност на възнаграждение в размер от 2716,56 лева. Съгласно договорът, кредитополучателят изплаща възнаграждение за предоствено поръчителство, което следва да се възстанови от длъжника с месечните погасителни вноски. Ответникът е задължена да заплаща месечно възнаграджение за 24 месеца по погасителен план ( или осреднен месечен размер на вноската е 113,19 лв). Общата сума за плащане на главница, лихва и с поръчителство е в общ размер на 5799,36 лв.

Представен е рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., както и Приложение № 1, по силата на което Кредисимо ЕАД и Ай Тръст ЕООД а прехвърлили вземането си по процесния договор за паричен заем на ищеца, за което е подписано потвърждение. Приложено е и пълномощно, с което цесионерът е бил оправомощен от цедента да уведоми длъжниците за извършените цесии от името на кредитора.

Към исковата молба е приложено уведомление до ответника, с което цесионерът е уведомил длъжника за извършената цесия, но пратката е приета от трето лице.

По делото е прието заключение на вещото лице, в което е посочено, че 1) лихвени разходи /възнаградителна лихва/ на стойност от 1006,26лв.

При така включените разходи по формулата за ГПР се генерира стойност от 50%, което отговаря на вписаната стойност на ГПР в т.8 от Условия по кредита - Приложение № 1 от Договор за потребителски кредит № 932587/01.09.2017г.

2) размерът на ГПР с включеното възнаграждение по договора за поръчителство, е изчислен по Договор за потребителски кредит № 932587 /01.09.2017г, съгласно Приложение 1, чл.19, ал.2 от ЗПК, като са включени стойностите на отделните компоненти по формулата, а именно: от Главница 2076,54 лв; Възнаградителна лихва за периода от 24 месеца в размер от 1006,26лв; Възнаграждение за поръчителство за периода от 24 месеца, съгласно чл. 6 Договора с Ай Тръст ЕООД в размер от 2716,56 лв; Вещото лице изчислява ГПР в размер на оскъпяване от 235% при лихвен процент по договора в размер 41,24%. Договорът за потребителски кредит № 932587 / 01.09.2017г е усвоен от ответника на дата 01.09.2017г. в размер на 2076,54 лева. До дата - 23.07.2021г по Договор за потребителски кредит № 932587 /01.09.2017г. останала изискуема и непогасена възнаградителна договорна лихва по погасителен план към Кредисимо ЕАД е в размер от 1006,26 лева.

3

След дата - 23.07.2021г. непогасената изискуема възнаградителна лихва си остава в размер от 1006,26 лева по Договора. До дата - 23.07.2019г главницата останала изискуема и непогасена е в размер от 2076,54 лева по по Договор за кредит № 932587/01.09.2017г. След дата - 23.07.2019г. непогасената изискуема главница си остава в размер от 2076,54 лева по Договора.

РСМ, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Предявените искове по чл. 422 от ГПК от цесионера, макар същия да не е банка по смисъла на чл. 2 от ЗКИ, са допустими. Настоящият състав споделя изцяло извода в тази насока, изложен в определение № 501 от 16.12.2020 г. по т. д. № 2275/2020 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, сочещ, в съответствие с решението по т. 10б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че с при частно правоприемство по договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по чл. 422 от ГПК, легитимиран да предяви иска по чл. 422 от ГПК освен цедента, е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1/4 понастоящем/ от ГПК. Това разрешение е приложимо и в хипотезата на издадена заповед за изпълнение въз основа на извлечение от счетоводни книги, с които се установява вземане на банка, тъй като нито в мотивите, нито в диспозитива на горепосоченото ТР са посочени изключения, свързани с активната процесуалноправна легитимация на цесионера да установи съществуването на вземането, предмет на издадена в полза на банката /цедент/ заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК, след като прехвърлянето на вземането е осъществено след издаване на заповедта за изпълнение, но преди завеждане на иска по чл. 422 от ГПК. Не може да се приемат като довод за обратното становище разясненията в т. 4г на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отнасящи се до хипотезата на настъпило, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, частно правоприемство от кредитор, притежаващ особено предвидено в закона качество, в полза на лице, което не притежава такова качество, /възможността цесионерът да е заявител в тази хипотеза би довело до заобикаляне на закона/, но не и до хипотезата на настъпване на такова правоприемство след издаване на заповедта за изпълнение /заповедта е издадена в полза на притежаващия особеното качество кредитор и последващото цедиране на вземането не заличава правните последици на издадената заповед за изпълнение/. – по идентичен казус Определение № 4

50347 от 28.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 996/2022 г., II т. о., ТК.

Сключеният между ответника и "Кредисимо" ЕАД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПКр, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) – в този смисъл и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК.

В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ, чл. 9 – чл. 11 ЗПК.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид 5 допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 ГПК, като не се надвишава максималният размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с "Ай тръст" ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.