Определение № 25663 от 15.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25663 гр. София, 15.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно частно гражданско дело № 20251100510894 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

С определение от 23.08.2025 г., постановено по гр. д. № 53461/2022 г. по описа на СРС, 127-ми състав, по реда на чл. 248 ГПК е изменено решение № 6289/08.04.2024 г., постановено по гр. д. № 53461/2022 г. по описа на СРС, 127-ми състав, в частта за разноските, като “Профи Кредит Бълтария“ ЕООД е осъден да заплати на М.Д..П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на още 52 лв., извън вече присъдените 50 лв., представляваща сторени по делото съдебни разноски, като е оставена без уважение молбата на процесуалния представител на ищеца – адв. Д. М. за изменение на решението в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по чл. 38 ЗАд.

Срещу определението в частта, с която е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта относно разноските относно адвокатското възнаграждение за безплатна правна помощ, е подадена частна жалба от адвокатско дружество “Д. М.“, представлявано от Д. М..

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като дължимото адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ следва да бъде определено в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при съобразяване на която дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 480, 00 лв., която сума е дължима с ДДС. Моли съда да отмени обжалваното определение и да измени решението като осъди ответника да заплати в полза на дружеството пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение от 480, 00 лв. с ДДС.

Ответникът по частната жалба – “Профи Кредит България“ ЕООД е подал отговор в 1 законоустановения срок, в който оспорва същата по подробно изложени съображения. Сочи, че определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, като правилно същото е присъдено без ДДС, доколкото предоставената правна помощ е безвъзмездна. Наред с това сочи и че процесуалният представител на ищеца е осъществил процесуално представителство по реда на чл. 38 от ЗА по множество дела, имащи за предмет идентични искове, поради което на допълнително основание в негова полза не следва да се присъждат допълнително разноски за производството. Моли съда да потвърди определението в обжалваната част и да остави без уважение частната жалба.

Определението в частта, с която решението е изменено в частта за разноските, като “Профи кредит България“ ЕООД е осъден да заплати на М.Д..П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на още 52, 00 лв., не е обжалвано, поради което е влязло в сила.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от страна, имаща правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса.

Производството пред СРС е образувано по предявени от М.Д..П. против “Профи Кредит България“ ЕООД установителни искове за прогласяване на нищожността на клаузите за закупено допълнително възнаграждение за услуга „Фаст“ и услуга „Флекси“ по сключен между страните по спора Договор за паричен заем № 40008925553/08.04.2022г. поради противоречието им със закона, заобикалянето на императивни правни норми и поради противоречие с добрите нрави. Към исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие, в който М.Д..П. и адв. Борислав Спасителов Златков е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 350, 00 лв., платена в брой, при подписване на договора.

Преди провеждане на първото по делото открито съдебно заседание ищцата е представила договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено между М.Д..П. и адвокатско дружество “Д. М.“ на ищцата да бъде оказана безплатна правна помощ и да бъде осъществено процесуално представителство по чл. 38 ЗАдв. Направено е искане за присъждане на разноски в полза на ищцата съгласно представен списък за разноските, както следва:102, 00 лв. – държавна такса, 480, 00 лв. – адвокатско възнаграждение по реда на чл.

38 ЗА за първи иск и 480, 00 лв. – адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА за втори иск.

СРС е уважил предявените искове, като е прогласил клаузите за закупено допълнително възнаграждение за услуга „Фаст“ и услуга „Флекси“ по сключен между страните Договор за паричен заем № 40008925553/08.04.2022 г. за нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пред. 2 и пред. 3 ЗЗД, като е осъдил ответника “Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на М.П. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50, 00 лв., представляваща разноски по делото, както и да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Д. М. сумата от 150, 00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

С молба от 19.04.2024 г. по чл. 248 ГПК, адвокатско дружество “Д. М.“, 2 представлявано от Д. М., действащ лично и като пълномощник на М.П. е поискал решението да бъде изменено в частта за разноските, като в полза на ищцата бъде присъдена сумата от още 52, 00 лв., представляваща заплатена от нея държавна такса, като в полза на процесуалния представител бъде присъдена сумата за разликата над присъдената сума от 150, 00 лв. без ДДС до 480 лв. с ДДС.

С определението от 23.08.2025 г. СРС е изменил решението в частта за разноските, като „Профи кредит България“ ЕООД е осъден да заплати на М.Д..П. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на още 52 лева извън вече присъдените 50 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски, като е оставена без уважение молбата на процесуалния представител на ищеца - адв. Д. М. за изменение на решението в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

Съгласно мотивите на определението, СРС е оставил без уважение искането на адв.

Д. М. по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като е приел, че определеното адвокатско възнаграждение в размер на 150, 00 лв. съответства на фактическата и правна сложност на делото, която сума се дължи без ДДС, доколкото се касае до хипотеза на предоставена безплатна правна помощ.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение по начало е съобразено с минимума по НМРАВ при съобразяване на материалния интерес по исковете за установяване на недействителността на процесните клаузи от договора за потребителски кредит.

Следва обаче да бъде съобразено, че с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която: от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от мини-малния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, - и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища - чл. 633 ГПК) означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1.2.0024 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение/ виж изрично в този смисъл Определение № 474 от 28.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 961/2023 г., I т. о., ТК/.

3

Настоящият състав на съда намира, че предвиденият в Наредбата минимум от 400 лв. за адвокатско възнаграждение се явява прекомерно завишен с оглед на предмета на исковото производство, като намира възнаграждение в размер на 240, 00 лв. за съобразено с фактическата и правна сложност на делото. С оглед на приетото след постановяване на обжалваното определение Решение от 23.10.2025 г. по дело C‑744/23 на Съда на Европейския съюз, което по аргумент от разпоредбата на чл. 633 от ГПК също е задължително за националния съд, върху определеното в полза на процесуалния представител адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ се дължи ДДС, поради което и сумата от 240, 00 лв. следва да бъде присъдена с ДДС.

С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че на жалбоподателя се дължи сумата от 240, 00 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, поради определението, в частта, с която е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ следва да бъде отменено и решението следва да бъде изменено като ответникът бъде осъден да заплати на адв. Д. М. сумата от 240, 00 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Определението следва да бъде потвърдено в частта, с която е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските за разликата над 240, 00 лв. с ДДС до 480, 00 лв. с ДДС.

С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 и ал. 4 ГПК, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото определение не подлежи на обжалване.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 23.08.2025 г., постановено по гр. д. № 53461/2022 г. по описа на СРС, 127-ми състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя адв. Д. М. за изменение на Решение от № 6289/08.04.2024 г., постановено по гр. д. № 53461/2022 г. по описа на СРС, 127-ми състав, в частта за разноските относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ, и вместо което ИЗМЕНЯ Решение от № 6289/08.04.2024 г., постановено по гр. д. № 53461/2022 г. по описа на СРС, 127-ми състав в частта за разноските, в следния смисъл:

ОСЪЖДА “Профи кредит България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. “********, да заплати на адв. Д. М., ЕГН: ********, с адрес: гр. София, ж.к.

“********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 240, 00 лв., представляваща възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца М.Д..П..

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 23.08.2025 г., постановено по гр. д. № 53461/2022 г. по описа на СРС, 127-ми състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на 4 жалбоподателя за изменение на Решение от № 6289/08.04.2024 г., постановено по гр. д. № 53461/2022 г. по описа на СРС, 127-ми състав, в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да заплати на адв. Д. М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА сумата за разликата над 240, 00 лв. с ДДС до 480, 00 лв. с ДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 23.08.2025 г., постановено по гр. д. № 53461/2022 г. по описа на СРС, 127-ми състав, с което по реда на чл. 248 ГПК е изменено решение № 6289/08.04.2024 г., постановено по гр. д. № 53461/2022 г. по описа на СРС, 127-ми състав, в частта за разноските, като “Профи Кредит България“ ЕООД е осъден да заплати на М.Д..П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на още 52 лв., извън вече присъдените 50 лв., представляваща сторени по делото съдебни разноски, е влязло в сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________