Решение № 51 от 24.02.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Шумен, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена К. Недялкова при участието на секретаря Ц. В. К. като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно наказателно дело № 20253630200011 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №24 – 0869 - 003442/04.12.2024г. на Началник група в сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП на В. В. Т., ЕГН ********** от гр.Шумен са наложени административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. Жалбоподателката моли съда да отмени наказателното постановление. Не оспорва, че управляваното от нея МПС е било без поставена предна регистрационна табела към момента на спирането му за проверка от контролните органи като излага причините за това. Счита, че неправилно е бил санкциониран на основание чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП.

Доколкото автомобилът е бил с поставена регистрационна табела отзад, намира че наказанието следва да бъде определено на основание чл.175 ал.1 пр.1 от ЗДвП в минимален размер или да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител – адв. Г.Б. от ШАК.

Процесуалният представител на административно – наказващият орган оспорва жалбата като неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Счита, че е осъществен състава от обективна и субективна страна, тъй като нарушението може да се извърши и по непредпазливост. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 20.10.2024г. в 18.15 часа свидетелите П. С. П. и Е. С. Б. – мл.автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОДМВР - Шумен работели в екип, извършвайки контрол по безопасност на движението като се движели с патрулен автомобил по ул.“Марица“ в гр.Шумен. Забелязали движещ се в противоположна на тях посока по ул. „Марица“, от кръстовището с ул.“Васил Друмев“ към ул.“Софийско шосе“, л.а.“Ауди А3“ с рег. № Н 0370 КВ, който бил без поставена предна регистрационна табела. Направили обратен завой и последвали автомобила. Спрели същия за проверка на бензиностанция „Бенита“, находяща се на изхода на гр.Шумен, в посока 5 – ти км.. Автомобилът бил управляван от жалбоподателката В. В.

Т., а св.Ж.Я.Г. и още едно момиче били пътници. Последната незнаела, че липсва предната регистрационна табела. Обяснила на контролните органи, че се връщали от паметника „Създателите на българската държава“, разположен на Шуменското плато и предположила, 1 че най – вероятно табелата е паднала по пътя.

За констатираното нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП св. П. С. П. съставил срещу жалб.Т. АУАН серия GA №1443434/20.10.2024г., в който е отразено, че няма възражения. Не са депозирани и писмени възражения в законоустановения срок.

Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в административнонаказателната преписка, наказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП на В. В. Т., ЕГН ********** от гр.Шумен са наложени административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да доведат до неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение е съставен и препис от него е връчен на нарушителя, според изискванията на чл.40 и 43 от ЗАНН.

Съдържа всички необходими елементи, посочени в чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е съобразено с изискванията на чл.53 и 57 от ЗАНН.

Същественото в административно – наказателното производство е да се установи : има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че на процесната дата и място, жалб. Т. е управлявала л.а.“Ауди А3“ с рег. № Н 0370 КВ, на който липсвала предната регистрационна табела. Съдът кредитира показанията на свидетелите П. С. П. и Е. С. Б. , тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях действие на жалбоподателката. Свидетелите пресъздават това, което са възприели непосредствено, поради което показанията им са пряко доказателство по делото, относно обстоятелствата, за които свидетелстват. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателката в нарушение, което не е извършила. Кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, както и с показанията на св.Ж.Я.Г.. Фактите установени от контролните органи не се оспорват и от нарушителя. В съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Съдът намира, че нарушението е извършено от обективна страна.

Приложена е съотносимата разпоредба на чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП, доколкото в конкретният случай, не се касае за налична табела, която да не е била поставена на определените с разпоредбата на чл. 10 ал. 5 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. места, а за липсваща предна регистрационна табела.

За да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на едно лице, нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина. Последната, с оглед разпоредбата на чл. 7 може да бъде проявена в двете форми – умисъл и непредпазливост.

При последната деецът макар да не е желал настъпването на вредоносен резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение и, че вредоносният резултат ще настъпи. За да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че регистрационните табели на управлявания от него автомобил не са били поставени на определените за това места.

В конкретният случай предната регистрационна табела на автомобила не само, че не е била поставена на съответното място, а въобще е липсвала, поради което следва да се докаже, че жалбоподателят преди да предприеме управлението на автомобила или по време на движението, преди спирането му от контролните органи, е бил със съзнанието, че на автомобила липсва предната регистрационна табела.

Въз основа на събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите П. С. П. и Е. С. Б. се установява, че жалбоподателката разбрала за липсващата предна табела от тях 2 при спирането й.. Обяснила на контролните органи, че са посетили паметника „Създателите на българската държава“, разположен на Шуменското плато и предположила, че най – вероятно табелата е паднала по пътя. От показанията на св.Ж.Я.Г. дадени в съдебно заседание също се установява, че автомобилът е бил спрян за проверка в момента, в който се връщани от паметника, където пили кафе и отивали към бензиностанция „Бенита“, за да заредят гориво.

Съдът намира, че не са налице доказателства, че се касае за умишлено нарушението.

Незнанието на фактическите обстоятелства принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП изключват умисъла относно това нарушение – арг. от чл.14 ал.1 НК, вр.чл. 11 от ЗАНН относно обстоятелствата изключващи отговорността.

Действително за административните нарушения не се изиска умисъл, достатъчно е да са извършени по непрепазливост. За да е непредпазливост е необходимо кумулативно деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат, като възможността на лицето да предвиди и предотврати резултата се преценява не изобщо, а конкретно за всеки отделен случай и то в рамките на дължимото поведение.

Въз основа на събраните доказателства, съдът намира, че в конкретната ситуация не може да се обоснове и, че се касае за непредпазливо деяние. Намира, че се касае за случайно деяние. При съпоставянето на небрежността - като вид непредпазлива вина и случайното деяние - като изключващо вината обстоятелство, общото между тях е, че деецът обективно е причинил резултата, без субективно да съзнава това. Различното е, че при небрежността деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасния резултат, а при случайното деяние - не е бил длъжен или ако е бил, то не е могъл да предвиди резултата.

Преди да предприеме управление на МПС, водачът може и е длъжен да се убеди, че регистрационните табели са поставени, и в случай, че не изпълни това задължение, ще е налице извършено нарушение при форма на вина – непредпазливост.

В конкретният случай не може да бъде изключена вероятността регистрационната табела да е паднала в процеса на движение на автомобила, при която ситуация жалб. Т. не е длъжна и не може да предвиди общественоопасния резултат и според настоящият състав се касае за случайно деяние. Възможността регистрацинната табела да падне в движение е реална, видно и от показанията на св. П. С. П., според който според неговите лични наблюдения в последно време при регистрация на автомобилите регистрационните табели се поставяли в стойката без допълнително укрепване с винтове, поради което при движение по неравности предните табели падали.

Дори са се приеме, че е налице извършено нарушение при форма на вина – непредпазливост, съдът намира се касае за деяние с незначителна обществена опасност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.

По силата на изричната законова разпоредба на чл.189з от ЗДвП нарушението на ЗДвП не може да представлява маловажен случай. Критериите които обуславят малозначителност на случая, а оттам липса на престъпление, съответно на нарушение съгласно чл.9 ал.2 от НК, приложим в административнонаказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, не съвпадат с тези предвидени в чл.28 от ЗАНН и §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН. Съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие приготовлението и опитът, се използва общата част на наказателното право. „Маловажният случай“ не бива да се смесва или отъждествява с т. нар. „малозначително деяние“ по чл. 9, ал. 2 НК. Разликата между тях е същностна, защото диференцира престъпното от непрестъпното деяние. Съгласно разпоредбата на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН, "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушаване или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

От своя страна чл.9 ал.2 от НК предвижда, че не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Разпоредба на чл.9 ал.2 НК е съотносима към всички престъпления от особената част на НК и това е трайната съдебна практика, съответно е съотносима и към всички административни нарушения по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, поради което е принципно приложима по отношение на всички състави на нарушения, вкл. и по ЗДвП. Единственото условие е деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, съответно нарушение, поради своята 3 малозначителност да не е общественоопасно или неговата опасност да е явно незначителна.