Решение № 280 от 21.07.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Габрово, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Любч. Антонова Попова при участието на секретаря Красимира Ат. Николова като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско дело № 20254210100780 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК и по чл.55,ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 08.05.2024г. между ищеца и "КРЕДИРЕКТ ЕООД (кредитодател), е сключен ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №1068767 от 08.05.2024г. (наричан за краткост „Договора").

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора Кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит CreDirect Потребителски кредит в размер и при условия, посочени в настоящия договор.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора параметрите на последния са следните:

1.

1. Размер на кредита: 4000 лева;

2. Размер на погасителна вноска: 4 х 166.67 лв. и 14 х 382.85 лв.;

3. Вид вноска: месечна;

4. Годишен процент на разходите: 62.8 %;

5. Брой вноски: 18;

6. Фиксиран лихвен процент: 50 %;

7. Дата на първо плащане: 10.06.2024г.;

8. Обезпечение: Поръчител или банкова гаранция - по избор кредитополучателя;

9. Дата на последно плащане: 10.11,2025г.;

10. Обща сума за плащане: 6026.58 лева;

11. Срок 18 месеца;

Отделно в чл. 18, ал. 1 от Договора е посочена и неустойка за непредоставяне обезпечение (съгласно чл. 6 от Договора) във вид на:

Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца с падеж на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечава задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включва договорената главница и лихва или 1

Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия:

При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по- малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната.

При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от два пъти минималната работна заплата за страната.

Да не е поръчител по други договори за кредит, сключен/и с кредитора.

Да не редитополучател и по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение;

Да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от ,, Редовен ", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно -правочните данни на ЦКР към БНБ;

Да представи служебна бележка от работодателя си или друг -съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото обезпечение в срок до 2 (два) дни от сключване на настоящия договор. "

Общият размер на неустойката при непредоставяне на обезпеченията във вида и съгласно изискванията на кредитодателя възлиза на 7552.58 лева за целия срок на договора за потребителски кредит.

От анализа на Договора се прави извода, че ищецът следва да върне сумата от 13579.16 лева, която включва: 1) 4000.00 - главница; 2) 2026.58 лева-лихва; 3) 7689.42 тева неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение.

Следва да се отбележи, че нито в Договора за потребителски кредит, нито в Стандартния европейски формуляр не е посочено какво точно се включва в ГПР, дали в ГПР се включва цитираната неустойка при непредоставяне на безпечение.

Видно от представените доказателства, към настоящия момент ищецът е заплатил сума в общ размер на 11 277.25 лева.

Сключеният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26. ал. 1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК.

Ищецът има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същият при сключването на договора за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно приложимият нормативен акт е Закона за потребителския кредит (ЗПК).

На първо място, изискването, което е заложено в чл. 6 от Договора договора за потребителски кредит, за осигуряване от страна на кредитополучателя на обезпечение юд формата на поръчителство или банкова гаранция за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска т о погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане: договора за заем, включваща договорената главница и лихва е очевидно нищожна като представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, което следва да бъде включено в ГПР. Невключването на подобна клауза в ГПР означава, че не е спазено изискването на чл.

11, т. 10 от ЗПК, защото на практика не е посочен верният размер в Договора за потребителски кредит. Също така подобна неустойка би могла да се зглежда и като добавка към възнаградителната лихва по договора, без обаче в следния или в неговите приложения да е посочена като такава, което означава, че е рушена и разпоредбата на чл. 11, т. 9 от ЗПК поради неправилно посочване на лихвените проценти. Ето защо, само на тези основания договорът за кредит е изцяло нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК.

2

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, мисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като спазено изискване на посоченото законово основание.

Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда поребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява ярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика.

ИСКА СЕ:

- Съдът да прогласи нищожността Договор за потребителски кредит 1068767 от 08.05.2024г., сключен между П. М. С. в качеството му на кредитополучател и "КРЕДИРЕКТ" ЕООД в качеството му на кредитодател на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от 3ЗД.

- В случай, че съдът отхвърли иска с правно основание чл. 22 от ЗПК във чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо за прогласяване на нищожността на целия договор, се иска, съдът прогласи за нищожна клаузата на чл. 18, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 1068767 от 08.05.2024 г. сключен между П. М. С. в качеството му на кредитополучател и "КРЕДИРЕКТ" ЕООД, в качеството му на кредитодател, на основание чл. 26, ал.1, предл. трето във вр. с чл. 26, ал.4 от ЗЗД.

- В случай, че съдът отхвърли иска с правно основание чл. 22 от ЗПК във чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо за прогласяване на нищожността на целия договор, се иска, съдът да прогласи за недействителна клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 6 от Договор за потребителски кредит № 1068767 от 08.05.2024 г. сключен между П. М. в качеството му на кредитополучател и "КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, в качеството му на кредитодател, на основание чл. 26,ал.1, предл. трето във вр. с чл. 26, ал.4 от ЗЗД.

- ИСКА СЕ, съдът да осъди "КРЕДИРЕКТ" ЕООД да заплати на П. М. С. сумата от 7277.25 лв., платена без основание, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба до окончателното й плащане.

3

В отговора на ответника се излагат следните възражения:

Счита, че ГПР е ясно и точно посочен с цифрово изражение в договора за кредит, а така също че са посочени по ясен, достъпен и разбираем начин какви разходи са включени при изчисление на ГПР.

Договорът е сключен в писмена форма, по ясен и разбираем начин са посочени всичките му елементи, на достъпен шрифт, безспорно е, че потребителят разполага с екземпляр договора, доколкото го е предоставил към исковата молба. В случая цената на предоставената услуга - предоставяне на парична сума в брой е именно уговорената лихва.

ГПР е сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на потребителя услуга. За да бъде информирано решението на кредитополучателя, то същият следва да е наясно предварително за размера на тази цена. Именно поради законодателят е установил императивното задължение за институциите, оставящи заеми и кредити по занаят да посочват сбора и компонентите на ГПР. Съгласно чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за спазване на някое от задълженията му според договора за кредит. Неустойката, от своя страна, обслужва неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по сключения договор. Тя представлява право на изправната страна и подлежи на договаряне между страните. Нещо повече, в настоящия случай, че неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължние по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни са напълно наясно със стойността й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава. Предвид изложеното, разходите по кредита и неустойката не бива да се смесват като понятия, те нямат обща, дори близка правна характеристика и функция.

Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Т.е. към момента на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Неустойката е уговорена като фиксирана сума и в полза на потребителя е разсрочена на вноски, които може да изплати заедно съответната част за главница и лихва на всеки падеж. Търговецът е внесъл достатъчно яснота по този въпрос, като в погасителния план към договора, е посочена дължимата вноска за неустойка за целия период на погасяване. Обстоятелството, че се дължи само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е недвусмислено уговорено в чл. 18, ал. 2 и ал. 3 от договора. В договорните клаузи е направено и ясно разграничение между задълженията за главница, лихва и неустойка и изрично е посочено, че неустойката не се включва в погасителния план. Ясно и точно са посочени размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва и главница към всеки един падеж.

Разпечатката съдържа 55 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/171476c6-7492-4e4b-9250-7f5de5788fc2