Решение № 32 от 02.12.2021, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Търговище, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Търговско дело № 20213500900079 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба на длъжника "Галиано инвест“ ЕООД, ЕИК 201381022, със седалище гр. Търговище, ул. "Перник“ 6 за откриване производство по несъстоятелност на дружеството по чл. 625 и сл. ТЗ.

Молбата е обявена в ТР, на осн.чл. 629, ал. 1 от ТЗ.

С молба вх. № 2524/21.10.2021 г., в продължения от съда срок, са отстранени нередовностите по молбата, констатирани с разпореждане № 172/01.10.2021 г.

В молбата си длъжникът твърди, че е преустановил дейността си към 28.02.2021 г., като към тази дата са спрели и всички плащания към кредиторите. Към настоящия момент дружеството има задължения към държавата, които е невъзможно да бъдат обслужвани, тъй като липсват активи или вземания, покриващи дълга, поради което се иска постановяване на решение в хипотезата на чл. 630, ал. 2 ТЗ - с откриване на производството по несъстоятелност да бъде прекратена дейността на дружеството. Представя писмени доказателства

1

В допълнителна, уточняваща молба, молителят се позовава на неплатежоспособност, а с последваща молба представя списък на кредиторите си (с общ размер на задълженията 22 338 лв.), в който списък задължения към държавата не са посочени, представен е и списък, удостоверяващ наличието на вземане на молителя в размер 16 000 лв. от негов длъжник.

В с.з. молителят не се явява, не се представлява. От процесуалния му представител е депозирана молба вх. № 2889/17.11.21 г., с която се заявява становище за приемане на допуснатата съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), с искане за уважаване на исковата молба, така, както е предявена и на наведените основания. С молба вх. № 2891/18.11.21 г., постъпила непосредствено преди о.с.з., длъжникът заявява, че няма финансова възможност да предплати разноски за производството по несъстоятелност.

Съдът, след като се запозна с твърденията по молбата, събраните писмени доказателства, заключението на приетата СИЕ, служебно изисканите справки за задължения и имущество на дружеството, прие за установено от фактическа страна следното:

Молителят е от кръга на лицата по чл. 625, ал. 1 от ТЗ. Представил е изискуемите от закона писмени доказателства по чл. 628, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ТЗ, както и тези по чл. 628, ал. 3 от ТЗ във вр. с чл. 78 от ДОПК.

Вписан е в ТР на 04.01.2011 г. Основната дейност на дружеството е била търговия с плодове. От представените ГФО, декларации и приетата СИЕ, се установява, че от м. 06.2020 г. дружеството не извършва дейност (с прекратена дейност е, счетоводството подава единствено нулеви ДДС-та), последните плащания към негови кредитори са извършени на 02.07.2020 г.

(към НАП), към останалите кредитори- 23.12.2019 г. Към датата на експертизата установените от в.лице задължения са в общ размер 23 988.39 лв., от които 1650.39 лв. - публични задължения (падеж 30.06.2020 г.) останалата сума – задължения към други кредитори (доставчици), с настъпили падежи м. 09 - м.10.2019 г. Дружеството не разполага с дълготрайни материални активи, няма регистрирани на негово име ППС.

Няма налични активи, отразените в баланса парични средства по каса не са налични. Сметката на дружеството в посочената от СИЕ банка е закрита. В баланса молителят води вземания от търговски съконтрагент в размер 16 000 2 лв. по фактура от м.10.2019 г., първоначалното задължение по която е било в размер 37 404 лв. Последното плащане, което молителят е получил от своя длъжник е от 23.12.2019 г., остатък от вземането му – 16 000 лв.

В НАП няма образувано изп.дело, за дружеството няма наложени обезпечителни мерки, дата на последно плащане по задълженията му – 02.07.20 г. Водят се задължения в общ размер към 05.11.21 г. - 1653,22 лв., с падежни дата в периода м.04.20 г.- м. 11.2020 г., като основното задължение от 1 614,50лв.- корпоративен данък от нефинансови предприятия е със срок на плащане 30.06.2020 г.от (справка изх. № 4466/03.11.21 г. и у-ние изх. № 4512/08.11.21 г. от ТД на НАП-Варна, офис Търговище– л. 50-51, л. 57-58).

От експертизата се установява, че срещу молителя на 27.05.21 г. е образувано изп.д. въз основа на ИЛ от 13.04.21 г., издаден на съд.решение по гр.д. № 1502/2020 г. посочения от СИЕ размер на задължението е 3040 лв. и съответни такси. Плащания за погасяване на задължението по ИД не са извършвани.

Финансовите резултати от дейността на дружеството, съгласно ГФО в ТР са: за периода 2017-2019 г. дружеството е реализирало печалба, а за 2020 г.- няма отразяване в ГФО. От 08.06.20 г. дружеството е с прекъсната дейност (подадена съответна декларация). Макар по баланса на дружеството да има записани вземания в размер на 16 000 лв., в поясненията си, дадени в о.с.з. вещото лице заявява, че същите са несъбираеми.

Във връзка с изясняване на финансовото състояние на длъжника, естеството на финансовите му затруднения, както и относимите към производството финансови показатели, вещото лице е изготвило три варианта (І вариант по ГФО към 28.02.21 г.; ІІ вариант с установени задължения от СИЕ + вземания + парични средства в касата; ІІІ вариант- установени от СИЕ задължения + вземания, без парични средства). Предвид поясненията към трите варианта, както и разясненията, дадени от вещото лице в с.з., съдът възприема като обоснован и съответстващ на събраните доказателства ІІІ вариант, съгласно който за периода 2018 до 2020 г. всички финансови показатели на анализа са в рамките на препоръчителните стойности. Към м.02.2021 г., след направена от в.лице корекция при задълженията, като са отразени установените задължения от ССЕ и са изключени посочените в баланса суми по каса (реално същите не са налични в касата на дружеството и 3 за да се запази балансовото равенство след, като от актива са изключени паричните средства същите са отразени със знак минус в пасива в собствения капитал, както и разликата в задълженията по баланс и установените от ССЕ 32 хил.лв.са увеличени в собствения капитал) собственият капитал става отрицателна величина т.е дружеството е декапитализирано. Коефициентът на обща ликвидност (0.66 – при референтна стойност 1-2) показва, че с наличните краткотрайни активи могат частично да бъдат погасени краткосрочните задължения, и то при положение, че бъдат събрани вземанията. Коефициентът на бърза ликвидност е 0.66 при реферетни стойности 0.5 - 1. В с.з. в.лице е пояснило, че с оглед характера на вземането, икономическото състояние, обичайния период на събиране на вземанията, процесното вземане от 16 000 лв. на практика е в много малка степен събираемо. Коефициентът на абсолютна ликвидност е 0.00, т.к. дружеството няма налични парични средства, съответно не могат да бъдат погасени текущите задължения. Коефициентът на финансова автономност от – 0.33 при референтни стойности 0.33 показва, че собственият капитал не покрива пасивите на дружеството, т.е дружеството е декапитализирано. Коефициентът на задлъжнялост от – 3.00 при референтна стойност 3 – 5 установява, че дружеството е изцяло зависимо от кредиторите си. Единственият актив на дружеството е вземането от 16 000 лв., което дори и да бъде събрано в пълен размер, няма да е достатъчно за погасяване на задълженията на дружеството, след като от м.юни 2020 г. длъжникът не осъществява дейност и не реализира приходи. При това положение съдът приема, че финансовите затруднения на длъжника не са временни и преодолими, а имат траен характер и необратим характер.

В срока, указан от съда с определение № 134/18.11.2021 г. на осн.чл.

632, ал. 1 във вр. с чл. 629б от ТЗ (изтекъл на 29.11.2021 г.) кредитор или друго заинтересовано лице не е заявило готовност да предплати определените от съда първоначални разноски в производството в размер на 5 000лв., като е указал последиците по чл. 632, ал. 1 от ТЗ при незаплащането им.

Кредиторите са уведомени с нарочни съобщения, към които е приложено определението на съда.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

4

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625 ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1.Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата, посочени в чл.625 от ТЗ, съответно чл.742 ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3.Да е налице „парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, респ. задължения за изплащане на трудови възнаграждения с характиристика по чл.

608 ал. 1 т. 4 ТЗ; 4.Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ /евентуално да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742 ал.1 от ТЗ/; 5.Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно /аргумент от чл.631 от ТЗ/.

Неплатежоспособността съгласно чл.608 ал.1 ТЗ е обективно състояние.

Тя е свързана с невъзможността длъжникът да изпълнява своите изискуеми парични задължения. Съгласно чл. 742 от ТЗ търговското дружество е свръхзадължено ако неговото имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения.

В настоящия случай безспорно е установено, че търговецът е прекратил дейност м. юни 2020 г., спрял е всички плащания в края на 2019 г. (с изкл. на плащане към НАП м.07.20 г.). Дружеството фактически и юридически е преустановило дейност. В настоящото производство съдът следва да установи фактическото състояние на дружеството. Единственият установен актив от 16 000 лв.-вземане по търг.сделка от 2019 г., според заключението на СИЕ е в много малка степен събираемо, поради което, предвид и направения по-горе анализ на финансовото му състояние и изчислени показатели, съдът намира, че дружеството е в невъзможност да погаси своите задължения, финансовите му затруднения не са временни, а трайни и необратими по своя характер.

Гореустановената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че ответникът е станал неплатежоспособен, тъй като не е в състояние 5 да изпълни изискуеми парични задължения, произтичащи от търговски сделки, както и публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, каквито безспорно са установените от СИЕ, видно и от приложените писмени доказателства.

Предвид горното, са налице основанията на чл. 607а във вр. с чл. 608, ал. 1, т. 1 и 2 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на търговеца поради неплатежоспособност, с начална дата 01.01.2020 г. към която дата не само са спрели окончателно плащанията от длъжника към неговите кредитори, но и дружеството, с оглед установените от ССЕ финансови показатели не е в състояние да изпълнява своите задължения, поради липсата на достатъчно имущество и средства. Единственото плащане към НАП през м. 07.21 г., на фона на установеното икономическо състояние и коментирани финансови показатели не променя извода на съда относно началната дата.

С оглед събраните доказателства не е налице достатъчно имущество на длъжника по смисъла на чл. 629б от ТЗ за покриване на разноските в производството по несъстоятелност. Въпросното вземане от 16 000 лв. (дори и събираемо) не попада под характеристиките на посочените в чл. 639б ТЗ.

Парични средства няма. Молителят е заявил изрично, че няма финансова възможност, никой от кредиторите му не е заявил, че ще поеме първоначалните разноски по производството по несъстоятелност, определени от съда, съответно не са внесени такива в определения срок /с изрично указани последици от невнасянето/, поради което и несъстоятелността следва да се открие при хипотезата на чл. 632, ал. 1 ТЗ. В противен случай, производството би било самоцелно и не би изпълнило предназначението си да се осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника.