Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 29183 от 12.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 21351/2026
Вид
Определение № 29183
Подписан
12.08.2026
Състав
ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 113, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29183 гр. София, 12.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20261110121351 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба oт Ц. В. Ценкова, срещу Д.

Е. Е., с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 838.47 евро, представляваща дължима сума за проведно зъболечение, за която сума са издадени фактури № 508434/02 от 04.02.2025 г., № 291803/01 от 14.01.2025 г. и № 291802/01 от 14.01.2025 г., ведно със законната лихва считано от 13.06.2026 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се посочва, че ищецът бил практикуващ стоматолог и в периода от 18.12.2024 г. до 21.01.2025 г. ответникът бил ползвал професионалните услуги на ищеца и било проведено зъболечение на обща стойност 838.47 евро, за което били издадени фактури № 508434/02 от 04.02.2025 г., № 291803/01 от 14.01.2025 г. и № 291802/01 от 14.01.2025 г.

Настоящият състав намира, че в случая ответникът се явява потребител и приложение следва да намерят Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. и Закона за защита на потребителите. По смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а съгласно § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП търговец е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. В настоящият случай ищецът попада в кръга на търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП, тъй като самият той твърди, а и от представените по делото доказателства се установява, че процесните услуги са били предоставени като част от неговата професионална дейност, за което са издадени и съответните фактури. В случая ищецът е действал с цел извличане на имуществени облаги за осъществяване на професионалната си дейност, респ. по занятие. В същото време ответникът представлява потребител по смисъла на определителната правна норма, уредена в § 13 т. 1от ДР на ЗЗП. С изменението на правната норма, уредена в чл. 113, изр. 1 ГПК /ДВ, бр. 65/2016 г., в сила от 07.08.2018 г./, във вр. с чл. 119, ал. 3 ГПК /в сила от 07.08.2018 г./, законодателят регламентира правилата, уреждащи местната подсъдност, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, предявен от или срещу потребител. Следователно, съдът служебно до приключване на първото по делото заседание, следи за обстоятелството дали по нормативните правила, уреждащи кой измежду равни по степен съдилища е местно компетентен да 1 разгледа предявения иск за защита на потребителски права. Настоящият състав намира, че доколкото ответникът в качеството си на физическо лице е сключило договор за предоставяне на услуги, по който ищецът се явява търговец, а ответникът като физическо лице действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност, което е видно от вида на представените услуги, то същият има качеството на потребител по ЗЗП. Към настоящия момент съдът не намира основания да се приеме, че липсват основания, водещи до изключване на качеството „потребител“ на ответника. А след като това е така, то местната подсъдност при разглеждане на настоящия иск следва да се определи съобразно разпоредбата на чл. 113 ГПК.

От служебно изисканата справка от Национална база данни „Население“ се установява, че настоящият адрес на ответника Делян Е. Е. към датата на подаване на исковата молба е в гр. Дряново, ул. „Шипка“ № 10, ет. 2, ап. 4.

Ето защо предвид разпоредбата на чл. 113 ГПК и данните от изисканата по реда на Наредба № 14/2009 г. справка, съдът намира, че делото не е подсъдно на Софийски районен съд. С оглед разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК /нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./ настоящият съдебен състав следва да прекрати производството по делото и да го изпрати на компетентния съд Районен съд – Дряново.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 21351/2026 г., по описа на Софийски районен съд, 39 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Дряново.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2