Определение № 501 от 08.05.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 501 гр. Благоевград, 08.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20241200500389 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 577 ГПК вр. с 274, ал.1, т.2 и сл. ГПК вр. с чл.32а, ал.4 от Правилника за вписванията.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 7/04.04.2024г., подадена от „Кредит Инвест Консулт“ ООД, с ЕИК 206073701, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Софроний Врачански“ № 1, ет.3, ап.5, представлявано от управителя Н.Н. против Определение № 5/05.03.2024г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията гр. Р..

Твърди се в жалбата, че съдията по вписванията при РС Р. е отказал вписване на постановление за възлагане по ИД № 127/2022г. по описа на ЧСИ М.В., с рег.№ 797 от регистъра на КЧСИ с аргумент, че към заявлението за вписване не е приложена данъчна оценка на имота, което препятства съдията по вписванията да установи наличието или липсата на задължения за данъци, подлежащи на принудително изпълнение, както и поради непредставяне на документ за платен местен данък за придобиване на недвижим имот.

Този аргумент се оспорва като незаконосъобразен. Жалбоподателят поддържа тезата, че разпоредбата на чл.264 ДОПК е приложима само по отношение на сделки, които се осъществяват по нотариален ред и са в нотариална форма, но не е приложима по отношение на вписване на 1 постановление за възлагане на имот на публична продан. Сочи се съдебна практика и се изтъква естеството на постановлението за възлагане, като се оспорва характеристиката му на правна сделка, поради което и неприложимост на чл.264 ДОПК. Същевременно с това се оспорва и правомощието на съдията по вписванията по аргумент на чл.50 ЗМДТ да отказва вписване на подлежащ на вписване акт, поради невнасяне на местен данък, доколкото съдиите по вписванията на извършват правни сделки.

При поддържане на аргументи в горната насока се иска отмяна на отказа на съдията по вписванията при РС Р. за вписване на постановление за възлагане по ИД № 127/2022г. по описа на ЧСИ М.В. с рег.№ 797 от регистъра на КЧСИ, обективиран в определение № 5/05.03.2024г., том1 по описа на СП Р..

От приложените към частната жалба писмени доказателства, а и от съдържащите се такива в изпратената от СВ Р. преписка се установява, следното:

Службата по вписванията при РС Р. е сезирана с молба от ЧСИ М.В., с рег.

№ 797 от регистъра на КЧСИ с рег.№ 908/05.03.2024г. – с искане вписване на Постановление за възлагане на недвижим имот от 24.11.2023г. по изпълнително дело № 20227970400127/2022г. Към искането е представено самото Постановление – 4 бр., платежно нареждане за платена такса и схема на самостоятелен обект в сграда № 15 – 129814-09.02.2024г.

С обжалваното определение № 5/05.03.2024г. по преписка вх.№ 908 от 05.03.2024г. съдията по вписванията при СП Р., на основание чл.32а от ПВ е постановил отказ да разпореди вписване на Постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело № 20227970400127/2022г. по описа на ЧСИ М.В., с рег.№ 797 в КЧСИ и район на действие ОС Благоевград.

В мотивите са отказ е изтъкнато, че за да се впише един акт, трябва да съдържа определени реквизити и да бъде придружен с определени документи.

Прието е, че представеното за вписване Постановление за възлагане на недвижим имот от ЧСИ М.В. представлява акт, който подлежи на вписване, като съставен в необходимата и предвидена от закона форма и предвиденото в ГПК, ЗННД и ПВ съдържание с индивидуализирани страни и имот, но не са приложени всички изискуеми документи за вписване на акта, с който се прехвърля правото на собственост върху недвижим имот.

Съдията по вписваната се е позовал, че липсва представено удостоверение 2 за данъчна оценка по чл. 264, ал.1 ДОПК, нито на името на стария собственик на имота – СИ Ар Дизайн ЕООД, нито на новия собственик, на който се възлага имота – Кредит Инвест Консулт ООД, няма представено удостоверение за на данъчна оценка на имот СОС *** с актуални данни за наличие или липса на непогасени задължения към настоящия момент. Изтъкнато е още, че без приложено удостоверение за данъчна оценка не може да се определи и таксата, дължима за вписване на постановлението, която се определя като процент от по-високата стойност между цената, която е посочената в постановлението за възлагане и данъчната оценка на имота.

Отказът е мотивиран с още един аргумент – липса на още един документ платежен документ за внесен местен данък за придобиване на имота.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

По допустимостта:

Постъпилата частна жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, което има право и интерес от обжалване, постъпила е чрез Службата по вписванията при РС Р. , но е изпратена на 01.04.2024г. по куриер - в 1седмичен срок от получаване на 26.03.2024г. на препис от отказа.

При така установените факти, жалбата по същество е основателна.

Основанията, послужили на съдията по вписванията да откаже вписване на Постановлението за възлагане на недвижим имот от 24.11.2023г. по изпълнително дело № 20227970400127/2022г. по описа на ЧСИ М.В. – поради липса на удостоверение по чл.264 ДОПК и доказателства за заплатен местен данък, са незаконосъобразни.

По тези въпроси има и постановена съдебна практика.

С Определение № 691/ 26.09.2014г. на ВКС по гр.д. N.4416/2014г., 3 ГО е допуснато касационно обжалване по въпроса дали е приложима разпоредбата на чл.264, ал.1 ДОПК при вписване на постановление за възлагане на недвижим имот. По поставения въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, ВКС е приел, че съгласно чл.458 ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението; за тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до Националната агенция за приходите 3

/НАП/ за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.

Същевременно той е длъжен да не предприема действия по принудителното изпълнение при условията на чл.191 ал.5 ДОПК до получаване на изходящо от агенцията удостоверение, съдържащо информация за размера на публичните задължения на длъжника. С оглед текста на цитираните разпоредби следва да се приеме, че събирането на дължимите за недвижимия имот местни данъци и такси по ЗМДТ трябва да бъде извършено в рамките на образуваното изпълнително производство, в което изпълнението е насочено срещу определен недвижим имот . В случай, че това не бъде направено, съответните публични задължения не преминават върху новите му собственици след вписване на постановлението за възлагане и въвеждането им във владение на имота . Този извод следва и по аргумент от чл.498 ал.1 ГПК, който визира като предпоставка за извършване от съдебния изпълнител на въвод в имота заплащането от страна на купувача на дължимите такси за прехвърлянето му и за вписване на постановлението за възлагане /а не и на публичните задължения на длъжника по изпълнението/, което се удостоверява чрез представяне на удостоверения.

Дотолкова, доколкото разпоредбата на чл.264 ДОПК, в редакцията й към датата на постановяване на обжалвания отказ, е приложима само по отношение на сделки, които се осъществяват по нотариален ред и са в нотариална форма, тя е неприложима по отношение на вписването на постановление за възлагане на имот на публична продан. Въпреки, че подлежи на вписване, то се различава по своята правна същност и основни реквизити от сделките с прехвърлително действие на частното право.

Публичната продан не е договор с вещнопрехвърлителено действие, а едностранен властнически акт на съдебния изпълнител, издаван при наличие на предвидени в закона предпоставки. Съдебният изпълнител действа като орган на държавна власт, който, независимо от волята на длъжника, прехвърля имота му на трето лице. Предвид изложеното и доколкото постановлението не представлява правна сделка и нотариален акт, проверката на съдията по вписванията относно спазване на изискванията на закона не следва да обхваща и обстоятелствата по чл.264 ал.1 ДОПК. Като последица от този извод в хипотеза, в която след приключване на производството за публична продан /в рамките на което би следвало да се извърши събирането и на съответните публични вземания – чл.458 ГПК, чл.191 ДОПК/ с 4 постановление за възлагане са останали непогасени публични вземания на длъжника по изпълнението, те не преминават върху новия собственик.

Поради това и съдията по вписванията не може да откаже вписване на влязло в сила постановление за възлагане по причина, че са останали непогасени публични вземания.

Предвид изложеното първото основание за отказа на съдията по вписванията не е налице, респективно същият е постановен в нарушение на закона.

Не е налице и второто посочено в отказа основание.С цитираната съдебна практика ВКС е постановил още, че съгласно чл.50 ЗМДТ съдиите, нотариусите, областните управители, кметовете на общините и други длъжностни лица извършват сделката или действието, с което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права, след като установят, че е платен дължимия местен данък за това. От текста на разпоредбата е видно, че съдиите по вписванията не са адресати на задължението по тази правна норма. На първо място, те не са сред изрично изброените в нея длъжностни лица. Същевременно, предвид характера на извършваната от тях дейност, не попадат и в общото посочване на „други длъжностни лица”, извършващи сделка или действие, с които се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права. Според чл.280 ал.1 т.1 ЗСВ съдията по вписванията разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнася за издаването на справки и удостоверения.

Следователно съдиите по вписванията не извършват сделки или действия, водещи до придобиване, изменение или прекратяване на вещни права, а осъществяват регламентирана от закона /Правилника за вписванията и Закона за кадастъра и имотния регистър/ дейност по осигуряване на публичност на извършените сделки с вещни права върху недвижими имоти - чл.1 ПВ, чл.3 ал.3 З.. Предвид изложеното следва да се приеме, че съдията по вписванията няма правомощие, произтичащо от посочената разпоредба, да отказва вписване на подлежащ на вписване акт поради невнасяне на местен данък.

Предвид изложеното той не би могъл законосъобразно да откаже вписване на постановление за възлагане на недвижим имот /което съставлява и самия акт, прехвърлящ правото на собственост/ поради невнасяне на местен данък /в този смисъл и определение по чл.274 ал.3 ГПК № 449/12.11.2010 по г.д.

№.373/2010, ГК, ІІ ГО на ВКС/.

5

Предвид изложеното, частната жалба е основателна. Обжалваното определение, с което отказано вписване на постановлението за възлагане на изложените основания, е незаконосъобразно и следва да се отмени, а делото – да се изпрати на съдията по вписване за вписване на процесното постановление за възлагане.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Определение № 5/05.03.2024г., постановено по преписка с вх.№ 908/05.03.2024г. на съдия по вписванията при РС Р., с което е отказано вписване на Постановление за възлагане на недвижим имот от

24.11.2023г. по изпълнително дело

№

20227970400127/2022г. по описа на ЧСИ М.В., с рег.№ 797 в КЧСИ и район на действие ОС Благоевград.

ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при РС Р. за вписване на Постановление за възлагане на недвижим имот от 24.11.2023г. по изпълнително дело № 20227970400127/2022г. по описа на ЧСИ М.В., с рег.№ 797 в КЧСИ и район на действие ОС Благоевград, съобразно дадените в настоящото определение указания.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6