Решение № 530 от 27.04.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 530 гр. Плевен, 27.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Г. И. при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. И. Гражданско дело № 20234430105374 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Пред РС-Плевен е постъпила искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.***, бул. „***“ №**, офис-сграда *** с ЕИК ***, представлявано от Ю.Ю., против И. Е. И. с ЕГН **********, с настоящ адрес: с. ***, обл.Плевен, ул. „***“ № *** Твърди се, че на 12.12.2022 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 15.02.2022 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ***-*** от дата 09.04.2021 г. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Сочи се, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането и 1 предсрочната изискуемост от името на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България с Уведомително писмо с изх. № ***/*** /***-*** от дата 06.07.2023 г. и Уведомително писмо с изх. № ***/*** /***-l *** от дата 12.12.2022 г., изпратени с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството й на пълномощник на цедента.

Към настоящата искова молба ищецът е представил и моли да бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, копие от уведомлението за извършената цесия и за предсрочната изискуемост от страна на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България ".

Твърди се, че на 09.04.2021 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като Кредитор и И. Е. И. като Кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с № ***-***, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Сочи се, че размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно: 8000 лева, а застрахователната премия е в размер на 2846,40лева.

Излагат се доводи, че договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, като договорът се сключва във формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Твърди се, че сключването на договора за кредит е инициирано от страна на Кредитополучателя, който попълва Заявка за кандидатстване, намираща се на уеб-страницата на кредитора, където предоставя пълни и верни лични данни. Сочи се, че в края на Заявката за кандидатстване Кредитополучателят посочва, че е съгласен с приложимите Общи условия, като приемането на Общите условия е необходимо условие за изпращане на заявката.

Ищецът сочи, че предоставянето на посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле 2

„брой погасителни вноски“. Твърди, че погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 12555,60 лева. Ищецът сочи, че договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 1709,20 лева.

Твърди се, че кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 15.04.2026 г., на 60 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 209,26 лева, при първа погасителна вноска 15.05.2021г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.

Сочи се, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 15.04.2026 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Ищецът се позовава на чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Сочи се, че въпреки цитираната разпоредба до длъжника е изпратено Уведомително писмо, с което е уведомен, че по отношение на вземанията по договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 07.07.2023г. /получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/.

Ищецът излага доводи, че съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по 3 договора за кредит. Посочва, че на длъжника е начислена лихва за забава датата на подаване на заявлението в Съда, която е в общ размер на 634,82 лева, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сочи, че за него е възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. Е. И., като Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № ***-***, сключен на 09.04.2021 г. Твърди се, че е образувано ч.гр.д. № 4216/2023 г. по описа на РС-Плевен, и е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение, което от своя страна обуславя правния интерес от подаването на настоящата искова молба.

В заключение ищецът моли Съда на основание чл.422 от ГПК да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи 6530,19лева- главница, 509,99 лева договорна лихва за периода от 15.05.2022 г. до 07.07.2023 г., 634,82 лева обезщетение за забава от 16.05.2022г. до 25.07.2023г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението-26.07.2023г., за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д.№4216/2023г. по описа на Районен съд-Плевен.

При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за същите суми.

Претендират се сторените разноски в заповедното и исковото производство. Направено е искане за неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките за това. Към исковата молба са приложени писмени доказателства по опис и е направено доказателствено искане за прилагане на ч.гр.д. №4216/2023 г. по описа на РС-Плевен и за назначаване на съдебноикономическа експертиза.

В срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК ответникът редовно уведомен депозира писмен отговор, чрез адв. Е. К. от САК.

Оспорва се че е налице действителен договор за цесия, сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България“ ООД. Излагат се аргументи, че в представения по делото 4 рамков договор за цесия и приложенията към него, липсва уговорена насрещна престация, при което се налага извода, че между страните не е постигнато съгласие по съществена клауза от договора, каквато е клаузата, касаеща цената на вземането, което се прехвърля. Сочи се, че липсата на уговорка по съществена клауза от договора, каквато е цената на договора води до недействителност на цесията.

Ответникът счита, че цесията не е породила действие, като същата се явява недействителна, тъй като не индивидуализира прехвърленото вземане и липсва посочване на цена на прехвърлянето. В тази връзка се твърди, че ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД няма активна материална и процесуална легитимация да предяви иск за установяване дължимостта на вземане, произтичащо от договор за цесия, тъй като същия е недействителен.

Ответникът оспорва да е налице валидно облигационно правоотношение между ищцовото дружество или негов праводател и ищеца, въз основа на което да се претендира процесната сума.

Счита, че кредитното дружество не е изпълнило задълженията си по процесния договор за кредит. Сочи, че договорът за заем е вид реален договор, като не е достатъчно само съгласието на страните, за да се счита същия за сключен, а следва и сумата предмет на договора да бъде реално предадена. Ответникът оспорва кредиторът да му е предоставил сумата в размер на 8000 лева - предмет на процесния договор.

Твърди също, че процесният договор за потребителски кредит нарушава клаузите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, регламентиращи задължителните реквизити на договорите за потребителски кредит. Посочва, че нито от текста на процесния договор, нито от инкорпорирания в него погасителен план става ясно каква част от погасителната вноска представлява главница, каква част лихва, и каква част - такса за обслужване на кредита.

Счита, че в процесния договор за кредит е нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 12 от ЗПК , като тази информация следва да бъде обективирана в съдържанието на самия договор, като неизпълнението на това изискване има за последица недействителност на договора за потребителски кредит, съобразно императивната разпоредба на чл.22 от ЗПК.

Ответникът излага доводи, че процесният договор е в нарушение също и на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК.

5

Ответникът счита, че недействителен. договорът за потребителски кредит е

В отговора на искова молба се твърди, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен в частта, в която са уредени лихвите, поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК, а именно, че ако договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, то потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва или други разходи по заема, и то ако е предявил изричен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД.

Ответникът оспорва начисленият лихвен процент по процесния Договор за потребителски кредит, като твърди, че същият е неправомерно завишен и е в противоречие с добрите нрави. Сочи, че уговорка за лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва е противна на добрите нрави.

Счита, че в случая поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по процесния Договор за потребителски кредит и до злепоставяне на интересите на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Ответникът излага доводи, че размерът на договорната лихва, определен едностранно от кредитора и неподлежащ на предоговаряне от ищеца, който е икономически слабата страна, нарушава добрите нрави и наред с това представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 289 ТЗ.