Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2415 от 22.11.2019, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Касационно административно наказателно дело 2392/2019
Вид
Решение № 2415
Подписан
22.11.2019
Състав
ЯВОР ИВАНОВ КОЛЕВ, ЯНКО АНГЕЛОВ АНГЕЛОВ, ВЕЛИЧКА АТАНАСОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 2415 Година

2019,22.11. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав на

22.10.2019 година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР

КОЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА при секретаря ПОЛИНА

ЦВЕТКОВА и при присъствието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 2392 по описа за 2019 годи­на и като обсъди:

Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор град София срещу Решение №27/21.06.2019г. по АНД №28/19г. по описа на Райо­нен съд – Първомай, с което е отменено наказателно постановление/НП/ №НЯСС-449/13.12.2018г., издадено от Зам.-председател на ДАМТН, с което на Община Първомай, представлявана от А.А.П.– Кмет, за нарушение на чл.141 ал.1 т.1 ЗВ е наложена имуществена санк­ция в размер на 2000 лева на основание чл.200 ал.1 т.38 ЗВ.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като се развиват доводи за неговата незаконосъобразност и се настоява за отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – Община Първомай, чрез проце­суал­ния си представител юриск. П., излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба в депозирано писмено становище.

Представителят на Окръжна прокуратура

– Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – двадесет и първи състав, след ка­то разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни осно­ва­ния, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и произ­водството е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е ос­нователна.

Настоящият състав установи, че с оспореното НП №НЯСС-449/13.12. 2018г., издадено от Зам.-председател на ДАМТН, на Община Първомай, предс­тавлявана от А.П.– Кмет, за нарушение на чл.141 ал.1 т.1 ЗВ е нало­жена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.200 ал.1, т.38 ЗВ за това, че при извършена проверка, обективирана в Констативен про­токол №07-01-114 от 11.09.2018г., на язовир „Старото лозе“, находящ се в ПИ №*** в землището на село Брягово, община Първомай, собственост на Община Първомай, съгласно Акт за публична общинска собственост №324/ 20.02.2017г., чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията е установено следното: короната и въздушният откос са със слягания в зоната на основния изпускател; наличие на силна ерозия по цялата дължина на водния откос, в следствие на което на места е започнало стесняване на короната; основният изпускател е неизправен, видно от КП от 11.04.2018г., изготвен по Заповед №РД-15-122/ 01.03.2018г. на Кмета на Община – Първомай, т.е., че язовирната стена и съо­ръженията към нея не се поддържат в техническа изправност.

За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакуваното НП, състав на Районния съд е приел от една страна, че правилно от наказва­щия орган е посочено нарушение по чл.141 ал.1, т.1 ЗВ, че не се спори, че Община – Първомай стопанисва процесния язовир, при проверката на който на 11.09.2018г. са констатирани технически неизправности, както и че точно е определена и следващата се за нарушението санкция по чл.200 ал.1, т.38 ЗВ. От друга страна обаче, е прието, че с измененията на ЗВ от 03.07.2018г. с ДВ, бр.55 е създаден нов чл.141а, с който е въведено разделение между язовирите на големи и малки в зависимост от височината на стената и завирения обем, като тези с височина на стената, по-голяма от 15м от най-ниската точка на осно­вата до короната, и тези с височина на стената между 5м и 15м и завире­ния обем, по-голям от 3 милиона куб.м., са големи/ал.1/, а останалите, които не отговарят на посочените условия, са малки/ал.2/. Мотивирано е, че по силата на ал.3 на чл.141а ЗВ на контрол по него и по наредбата по чл.141 ал.2 /Наредба №13 от 29.01.2004г. за условията и реда за осъществяване на техни­ческата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях - обн., ДВ, бр.17 от

02.03.2004г./ подлежат и големите, и малките язовири, но за вторите, за да подлежат на контрол, са въведени допълнителни критерии – по отноше­ние на потенциалната им опасност да е установено, че нарушаването на конст­руктивната цялост на язовирните им стени създава заплаха за човешки жертви или застрашават критична инфраструктура/първи критерий/ и да отговарят поне на едно от следните условия: създаваният воден напор да е по-малък от 7,00 м и завиреният обем да е по-малък от 50 000 куб.м.; създаваният воден напор да е по-малък от 2,00 м, независимо от завирения обем; завиреният обем да е по-малък от 15 000 куб.м., независимо от създавания воден напор; водосборният басейн да е не повече от 2,00 кв.км. и водохранилището да не се пълни чрез деривации или помпена станция/втори критерий при четири различни хипоте­зи/.

От доказателствената съвкупност е установено, че язовир „Старото лозе“ на Община Първомай е малък, съгласно техническите си параметри, но няма данни нито за водния му напор, нито за завирения обем, нито за водосборната му област, нито за залятата от него площ, като последните три отрицателни факта са отразени и в съставения от проверяващата комисия Констативен протокол №07-01-114/11.09.2018г. Същевременно, не е налице информация изобщо за потенциалната опасност на язовира, критериите за която по разпоредбата чл.141б ал.2 ЗВ се определят съгласно наредбата по чл.141 ал.2 от назначена от Министерския съвет междуведомствена комисия, включваща представители на Министерството на околната среда и водите, на Минис­терството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на земеделието, храните и горите, на Министерството на енергетиката, на Минис­терството на икономиката, на Министерството на вътрешните работи и на научните среди, имащи пряко отношение към язовирните стени и съоръже­ния­та към тях, а съгласно чл.141б ал.3 ЗВ класификацията на язовирите по степен на потенциална опасност се извършва от комисия по чл.138а ал.3 – назначени от областния управител представители на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, на областната администрация, на Басей­новата дирекция и на общината, на чиято територия се намира язовирът.

При това положение и като е приел, че липсват обективни данни по импе­ратива на чл.141а ал.3 ЗВ, то според РС няма как да се определи дали водният обект – поземлен имот с площ 7,199 дка с начин на трайно ползване: друг во­ден терен, съставляващ имот с №175002 в местността Мерията по картата на възстановената собственост за землището на село Брягово/ЕКАТТЕ 06745/, об­ласт Пловдив, не попада сред изключените от контрол малки язовири и да се счете по несъмнен начин, че за констатираните на 11.09.2018г. технически неиз­правности, стопанинът му следва да носи административнонаказателна отго­во­рност.

Така постановеното решение е неправилно.

Настоящият съдебен състав споделя установената от РС-Първомай фак­ти­ческа обстановка и преценката, че нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

В случая, Община Първомай е санкционирана за нарушение на чл.141 ал.1 т.1 ЗВ. Съгласно тази разпоредба/в приложимата редакция/ собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язо­вирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят поддържа­нето им в техническа изправност.

Съгласно чл.200 ал.1 т.38 ЗВ, се наказва с глоба от 1 000 до 10 000 лв., съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни задължение по чл.141 ал.1.

Съответно, според чл.141 ал.2 ЗВ, условията и редът за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съо­ръже­нията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им със­тояние, се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Пред­седателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Такава е именно Наредба №13 от 29.01.2004г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръже­нията към тях, в разпоредбата на чл.3 от която е предвидено, че наредбата се прилага за язовирни стени и прилежащите им облекчителни съоръжения и енергогасители, както и водовземни съоръжения. Т.е. техническата изправност, която е следвало да бъде осигурена от Община Първомай, включва поддържа­не по смисъла на чл.3 т.1 от Наредбата, като е от изключително важно зна­чение язовирната стена, както и съоръженията към нея, да бъдат технически изправни, за да може да бъде всяко едно от тях използвано по предназна­чението си, включително за задържане на постъпили значителни водни маси, респ. при необходимост от аварийно изпускане на вода с цел предотвратяване на наводнения или разрушаване на стената.

Безспорно установено е пред РС-Първомай, че язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „Старото лозе“, находящ се в ПИ №06745. 175.2 в землището на село Брягово, община Първомай, собственост на Община Първомай, не се поддържат в техническа изправност.

Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпъл­нение на задължение за предприемане на определено действие. Налице е неиз­пълнение на задължение от страна на Община Първомай като собственик на язовирна стена и съоръженията към нея, поради което същите не са в със­тояние, отговарящо на изискванията на наредбата по ал.2 на чл.141 ЗВ. С други думи казано, Община Първомай е санкционирана в качеството си на собст­веник на язовирната стена и съоръженията към нея, които не поддържа в техническа изправност. Все в тази насока следва да се констатира, че нито в закона, нито в Наредбата е предвидено изключение, да не се поддържа техни­чес­ката изправност на язовирната стена и съоръженията към нея за опреде­лена категория язовири.

За пълнота следва да бъде посочено, че не се споделя становището на районния съд, че констатираното нарушение по ЗВ не може да се вмени в отго­ворност на Община Първомай, тъй като стопанисваният от нея язовир попада в обхвата на изключените от контрол малки язовири с разпоредбата на чл.141а ал.3 ЗВ. Това е така, защото действително последно цитираната разпоредба предписва, че на контрол по реда на ЗВ и наредбата по чл.141 ал.2 подлежат всички язовири по ал.1 и 2/големи и малки язовири/, с изключение на малките язовири, за които при класифицирането им по отношение на тяхната потен­циал­на опасност е установено, че нарушаването на конструктивната цялост на язо­вирните им стени не създава заплаха за човешки жертви или не застра­шават критична инфраструктура и отговарят поне на едно от следните условия: 1) създаваният воден напор е по-малък от 7.0 м и завиреният обем е по-малък от 50 000 куб. м; 2) създаденият воден напор е по-малък от 2.0 м независимо от завирения обем; 3) завиреният обем е по-малък от 15 000 куб. м независимо от създавания воден напор; 4) водосборният му басейн е не повече от 2.0 кв. км и водохранилището не се пълни чрез деривации или помпена станция. Същевре­менно обаче, редът за класификация, критериите и компетентните за това орга­ни са уредени в разпоредбата на чл.141б ЗВ, като към настоящия момент няма данни процесният язовир да е бил класифициран по този ред. До извод в обрат­ната насока не води и твърдението в жалбата пред ПРС, че: „Видно от самото наказателно постановление, язовир „Старото лозе“ е квалифициран като „малка язовирна стена“, респ. „малък язовир“ по смисъла на чл.141а ал.2 от ЗВ, респ. по смисъла на чл.8, ал.4 от Наредба …. Посочената малка язо­вир­на стена не попада в класификацията по степените на потенциална опас­ност, предвидени в чл.142б, ал.3 от ЗВ, поради което този язовир попа­да в изключенията на чл.141а, ал.3 и ал.4 от ЗВ, които не подлежат на конт­рол по реда на ЗВ и наредбата по чл.141, ал.2 от същия закон“, доколкото, както вече се посочи, не всички малки язовири са изключени от контрол по ЗВ, дори и да отговарят поне на едно от условията посочени в т.1 до т.4 на чл.141а ал.2, а само тези, които са били класифицирани по отношение на тяхната потенциална опасност и за които безспорно е установено, че нарушаването на конструктивната цялост на язовирните им стени не създава заплаха за човешки жертви или не застрашават критична инфраструктура, каквото класифициране, както вече се посочи, липсва.