Решение № 100 от 24.07.2019, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№100/24.07.2019 г., гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, търговски състав, на осми юли през две хиляди и деветнадесета година, в открито заседание, в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА и секретар: ВИОЛЕТА БОЕВА, като разгледа т.д.№285 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по искова молба на П.И.П., ЕГН **********,***, подадена чрез адв.

Р. М., (САК) срещу „З.К.

Л.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. С., р-н „Л.“, бул.„Ч.В.“ № ****.

Претенцията с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е да се осъди ответната страна да заплати застрахователно обезщетение в общ размер на 200 276,90 лв.; от които 200 000 лв. - за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на получени травматични увреждания при ПТП от **** г., ведно със законната лихва, считано от датата произшествието до окончателното й изплащане; и 276,90 лв. - за претърпени имуществени вреди - разходи и лечение, извършени във връзка с получените телесни увреждания при ПТП от **** г., ведно със законната лихва, считано от датата на произшествието до окончателното й изплащане. Претендират се и разноските.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди следното:

На **** г., движейки се по път ***, посока *** на път ***, К.Н., като водач на л.а. „*****“ с peг. № ****, в км. ***** м., предприел маневра изпреварване и нарушил законовото изискване да не създава опасност или пречка за ППС, движещи се в лентата за насрещно движение, вследствие на което при прибиране обратно в лентата си на движение пред изпреварваното МПС, се блъснал със задната част на автомобила си в предната част на л.а. „****“, с peг. № *****, управляван от П.П., и така реализирал ПТП.

За ПТП бил съставен констативен протокол от *** г., а образуваното в тази връзка НАХД №*** г. по описа на **** приключило с Решение № *** г., влязло в сила на *** г.

Твърди се, че при инцидента ищецът П.П. пострадал тежко. Същия бил приет по спешност в „МБАЛ – П.“ АД с диагноза контузио торакоабдоминалис; фрактура етерни; фрактура на дясна патела и фрактура на IV-та метакарпална кост вляво; травма на други интраабдоминални органи. Била му извършена гипсова имобилизация на дясна колянна става и лява карпална област.

След проведена медикаментозна терапия бил изписан на **** г. с насоки за консултация с гръден хирург.

След като оплакванията на ищеца и силните болки в гръдната област се засилили на ***** г., същият постъпил по спешност в УМБАЛ „С.

Г.“ – П., където се установило, че при ПТП е получил и закрито счупване на гръдна кост. Оставен бил за лечение във ******* клиника на болницата, където била проведена консервативна терапия за преодоляване на болковия синдром. Оттам бил изписан на ***** г. с подобрение и насоки за проследяване на състоянието.

На **** г. бил прегледан от съдебен лекар, който констатирал: контузия на гърдите и корема на ищеца; счупване на гръдната кост; счупване на дясно колянно капаче; счупване на IV метакарпална кост на лявата ръка и кръвонасядания по тялото; второто и третото от които състояния причинили трайно затрудняване на движенията на снагата му по смисъла на чл. 129 НК.

Оплакванията от получените при инцидента увреждания продължили и в следващите месеци, през които пострадалият извършил консултация с ортопед-травматолог, направил допълнителни изследвания и приемал медикаменти.

Твърди, че въпреки гипсовата имобилицация и лечение на десния крак травмата в областта на коляното продължавала да му създава дискомфорт и болка. След пореден преглед, изследване с ЯМР и извършена магнитно-резонансна томография се установило наличие на данни за лезия на медиалния мениск и лезия на медиалния колатерален лигамент; непълни лезии в латералния мениск, на кръстосаните връзки - всички дължащи се на начеваща гонартроза.

За проведеното лечение ищецът заплатил сума в общ размер на 276,90 лв., от които: 36,95 лв. за медикаменти - капсули, гел, ампули, сашети; 17,40 лв. за потребителски такси; 36,55 лв. за медикаменти-капсули и 186,00 лв. за медицински транспорт от гр. П. до гр. П.

Твърди се, че още преди инцидента ищецът страдал от артериална хипертония, но в следствие на инцидента започнал да изпитва болки в областта на стернума, дължащи се на хипертонично сърце, без сърдечна недостатъчност. Въпреки това изживеният стрес рефлектирал върху това заболяване и направил пострадалия уязвим за последващи усложнения, като се наложило предприемането на по-сериозна медикаментозна терапия. От своя страна пък травмата на гръдната кост предизвиквала задъхване и лесна уморяемост при обичайна физическа активност.

Твърди се, че поради придобита бъбречна киста, която увеличава размерите си, още преди произшествието ищецът бил подложен на лапароскопска кистектомия на левия ********, поради което и за да се възстанови му били дадени препоръки от специалист за спазване на ХДР и такива за шофиране без предпазен колан.

Изложени са твърдения, че инцидентът причинил на ищеца множество болки страдания. С големи усилия се придвижвал самостоятелно поради травмата на крака, която впоследствие станала причина за развитието и на гонартроза. Поради дискомфорта и страданията при ходене освен това силно ограничил социалните си контакти. Все още изпитвал силни болки в областта на травмите, а в резултат на ПТП, настъпили промени и в емоционалното му състояние, станал е раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитвал чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение, страдал от занижено самочувствие, породено от причинения външен дефект, изразяващ се в промяна на походката и накуцване.

Твърди се, че към датата на инцидента лекия автомобил

„****“, peг. № **** имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответния застраховател съгласно полица № ******, с валидност от **** г. до ***** г.

Ищецът отправил претенцията си по реда на чл. 380, ал.1 от КЗ с молба вх. № ****** г., съдържаща искане да бъде определено и изплатено дължимото му се обезщетение, но въпреки това в законоустановения срок, застрахователят не е определил, нито изплатил такова, което пораждало правния интерес от предявяването на претенцията по реда на чл. 432, ал.1 КЗ.

В отговора си З.К.Л.И. АД, чрез пълномощника адв. В.Д., оспорва основанието и размера на исковете поради следните възражения:

За съпричиняване на вредоносния резултат поради нарушения на правилата на ЗДвП и ППЗДвП, предвид непоставянето на обезопасителен колан от страна на ищеца. Твърди се, че поведението му допринесло за настъпилите вредни последици, защото при ПТП същият се е ударил във волана и таблото на купето и изпаднал от собствения си автомобил. В този смисъл се оспорва твърдението, че към момента на ПТП ищецът е имал лекарско предписание да шофира без поставен предпазен колан.

Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и поради предходни заболявания и операции на ищеца, които допринесли в голяма степен за претендираните неимуществени вреди, тъй като в резултат на тях той търпял болки и неудобства по-големи от нормалните, а същите допринесли за настъпване на процесиите наранявания и забавили значително процеса на възстановяването му. Аргументира се тезата, че от ***** възраст ищецът имал високи стойности на артериално кръвно налягане, високообемна бъбречна киста, което налагало лечение и операция. Поддържа се, че в резултат на заболяванията си той страдал от болка и дискомфорт в травмираните области.

Възразява се по размера на неимуществените вреди, които били прекомерни и не отговаряли на критериите по чл. 52 ЗЗД.

Излага се становище за частична основателност на иска, водещо до съразмерно разпределение и на отговорността за разноските по делото.

В постъпилата в срока по чл.372 от ГПК допълнителна искова молба от ищеца се оспорват изцяло всички възражения, направени с писмения отговор, в т.ч. тези за съпричиняване поради това, че ищецът пътувал без поставен обезопасителен колан и поради изтъкнатите предходни заболявания и операции като се излагат подробни съображения в този смисъл.

В допълнителния отговор ответникът не навежда нови доводи и възражения, различни от първоначално въведените. В представената писмена защита в хода по същество, застрахователната компания чрез процесуалния си представител не оспорва иска по основание, а по размер, като твърди, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е крайно завишено още повече при доказано съпричиняване от страна на ищеца. Развиват се подробни съображения в този смисъл.

Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при спазване разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните в процеса, че на ***** г., движейки се по път І****, посока **** на път ***, К.Н., като водач на л.а. „****“ с peг. № *****, в км. ***** м., предприел маневра изпреварване и нарушил законовото изискване да не създава опасност или пречка за ППС, движещи се в лентата за насрещно движение, вследствие на което при прибиране обратно в лентата си на движение пред изпреварваното МПС, се блъснал със задната част на автомобила си в предната част на л.а. „****“, с peг. № ****, управляван от П.П., и така реализирал ПТП. За това е съставен констативен протокол от **** г., а образуваното в тази връзка НАХД №*** г. по описа на **** приключило с Решение № **** г., влязло в сила на **** г., с което К.Н. е признат за виновен, но на основание чл.78а ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. В тази част съдебният акт на наказателния съд е задължителен за настоящата инстанция съгласно чл.300 ГПК.

Относно наличието на валидно застрахователно правоотношение страните не спорят в процеса и затова съдът приема за безспорно, че описаните вредоносни последици на престъплението са настъпили при действието на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективиран в полица № *****, с валидност от *** г. до **** г.

Относно механизма за настъпване на ПТП, както и с оглед направеното възражение за съпричиняване от страна на ответника, е приета съдебна автотехническа експертиза, заключението на която съдът изцяло кредитира, тъй като същата не е оспорена от страните и кореспондира изцяло с доказателствения материал по делото.

Установява се от същата, както и от обясненията на вещото лице Ф., дадени в съдебно заседание на **** г., че при удара е активирана въздушната възглавница на автомобила, като ищецът П. не е изпаднал от купето. Безспорно е, обаче, че същият е управлявал автомобила без поставен предпазен колан, въпреки че такъв е имало. Пак от обясненията на вещото лице се установява, че няма връзка между предпазния колан и въздушната възглавница, които се задействат на самостоятелно основание при удар. Относно обстоятелството, че ищецът е бил без предпазен колан. Вещото лице инж. Ф. стига до този извод въз основа на описано сърцевидно напукване в горния ъгъл на предното стъкло, което се получава в резултат на удар от тялото на водача на МПС, като отбелязва, че стъклото е спукано отвътре навън, съобразявайки установеното от съдебно-медицинската експертиза. Според инж. Ф. вероятният удар е нанесен с ръка и то конкретно лявата ръка, върху която са настъпили и травми. Отделно от това от значение за този му извод е и получената гръдна травма, както и травмата на капачката на крака. В случай, че е поставен правилно предпазният колан посочените травми не биха били получени, тъй като тялото би останало стационарно към седалката, без да бъде изместено напред и нагоре, респективно не би се стигнало до посочените наранявания.

За установяване на характера и степента на получените увреждания от ищеца, както и извършените от него разходи за лечение, по делото е приета съдебно-медицинска експертиза, която като неоспорена от страните и кореспондираща изцяло с доказателствения материал по делото съдът изцяло кредитира. От същата се установява, че след настъпване на ПТП-то ищецът е бил транспортиран до МБАЛ – П. АД и приет с оплакване за болка в гръдния кош, дясното коляно и лявата ръка, ограничена подвижност на засегнатите части. В резултат на извършени различни прегледи и изследвания е поставена следната диагноза: Контузия на гръден кош и корем, счупване на гръдна кост с малък плеврален излив в ляво, счупване на колянното капаче на десния крак и счупване на IV-та дланна кост на лявата ръка. При проведеното лечение е извършена гипсова имобилизация на десен долен крайник и лява ръка, както и медикаментозна терапия с обезболяващи. На **** г. ищецът е изписан и насочен към гръдна хирургия. Постъпва във **** на УМБАЛ „С. Г.“ АД – гр. П., където е проведена консервативна терапия за преодоляване на болковия синдром, съпътстващ счупването на гръдната кост. След провеждане на лечението с препоръки за проследяване на състоянието, е изписан.