Решение № 1471 от 19.10.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1471 гр. Плевен, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20234430103388 по описа за 2023 година

Предявен е от от Д. И. П., ЕГН ********** с адрес в гр. П., срещу „В.К.“ ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. С. искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД с искане прогласи нищожността клаузите на чл.1, ал.3 от договора, с която се начислява такса за експресно разглеждане на сключения между страните договор за крадит и на клаузата на чл.4, ал.2 от Договора, поради противоречие със закона и неравноправност на клаузата и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от *** лева / след направено изменение по реда на чл.214 ГПК/, като частичен иск от 2 40.00лв., представляваща недължимо платена договорна лихва, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.

Излага се в обстоятелствената част на исковата молба, че на ***г. страните са сключили Договор за паричен заем № ***, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на *** лева, които е следвало да бъдат върнати на пет месечни погасителни вноски. Сочи се, че страните са договорили, че ГЛП е в размер на *** %, а ГПР в размер на ***.

Твърди се, че в чл.1, ал.3 от Договора е предвидено, че кредиторът предоставя на потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем, съгласно която на кредитополучателя ще бъде начислена допълнителна такса в размер на *** лв., която ще бъде разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема. Излага се, че в чл. 4 ал. 1 страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок до 3 три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните 1 обезпечения: Поръчител физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция, като в ал. 2 е уговорено, че в случай на непредоставяне на обезпечението, потребителят дължи неустойка в размер на *** лв. Сочи се, че е уговорено, че процесната неустойка да бъде заплащана разсрочено, като в този случай дължимата вноска ще бъде в размер на 136,21 лв., а общото задължение по кредита ще е в размер на *** лв.

Твърди се, че ищцата е погасила изцяло дължимия кредит. Счита същия за нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма, тъй като е нарушено изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не помалък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Твърди, че на ищцата не е предоставено копие от Общите условия и погасителен план, което е пряко нарушение на императивните правила, установени със ЗПК, както и договорът не е подписан на всяка страница.

Излага, че същият е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Сочи, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Счита, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Твърди се, че кредиторът не е посочил как се изчислява ГПР, нито дали към нея се включва таксата за експресно разглеждане, неустойка за непредоставяне на поръчител, застраховка и т.н. Излага, че по този начин потребителят нямал реалната възможност да изчисли реалният ГЛП, без същият да притежава специални знания и умения. Сочи се, че в договора било посочено единствено какъв е ГЛП без да ставало ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Сочи, че описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва, такса експресно разглеждане и неустойка за поръчител) водят до различен размер на ГПР от посочения. Твърди се, че Съгласно решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, като в подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му". Излага, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е над максимално установения праг на 2

ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Твърди, че неустойката по чл. 4 е такава, за непредставяне на поръчител по кредита. Излага, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Сочи, че в съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи, че: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин". Твърди, че съгласно чл. 2 ЗПК целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит. Счита, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави поръчител, е нищожна, както и че същата противоречи на целта на закона. /чл. 2 ЗПК/ Излага, че кредиторът, в случай, че е преценил, че длъжникът не е отговарял на определени изисквания - да откаже да сключи договора, но въпреки това вменява на длъжника задължение да осигури документ едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличавала. Сочи, че по този начин, вместо кредиторът да спазва целта на закона, а именно отговорно кредитиране, той създава предпоставки потребителят да изпадне в свръх задълженост. Счита, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Твърди, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД, като претендираната неустойка се явява уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите. Излага, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение непредставен поръчител, от което обаче не произтичат вреди. Твърди, че ако кредиторът действително е имал желание и цел да му бъде предоставен поръчител или банкова гаранция е могъл да отпусне кредита след предоставянето на такъв или да откаже сключване на договор за паричен 3 заем, каквато е обичайната практика при предоставяне на кредити. Излага, че дори да се приеме, че страните са допускали възможността потребителя да предостави поръчител или банкова гаранция и „неустойката" да не се дължи, то това плащане не се явявала неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Сочи, че процесната неустойка имала белезите на възнаградителна лихва, изначално уговорена между страните и разсрочена за заплащане с всяка погасителна вноска. Счита, че процесната клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърди, че процесната клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

Излага, че клаузата с която се уговаря заплащане на възнаграждение за експресно разглеждане за нищожна и противоречаща на закона, в пряко противоречие на ЗПК. Сочи, че съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като тези такси не могат по арг. от чл.10а, ал.2 ЗПК да бъдат свързани с усвояване и управление на кредита. Излага, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „В.К." ООД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка" и допълнителна услуга, като счита, че и двете по своята същност представляват печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плащала периодично, поради което следвало да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. Счита, че при условие, че ГПР бил законосъобразно описан, действителният такъв щял да възлиза многократно над допустимия, а не както е посочен в договора, поради което е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло. Твърди, че с тези си действия ищецът е заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника.

Излага, че приложимото национално законодателство следва да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията и разпоредбите на действащата Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 23 Април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Сочи, че обстоятелството дали правилно е изчислен и посочен ГПР се установява на база изискванията на единната формула, залегнала в самата Директива 2008/48/ЕО /и транспонирана в ЗПК/, поради което същата имала и нормативно значение. Счита, че процесната такса и неустойка безспорно попадат в изискванията на Директивата, тъй като са предвидими общи разходи, които обуславят сключването на договора при тези условия и са предварително заложени. Твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр.

2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителната лихва /ГЛП/ била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Излага, че определения от кредитодателя размер на възнаградителната лихва (в който се включва и начислената „неустойка" и допълнителна такса експресно разглеждане за 4 изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишавал трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми.Сочи, че липсват каквито и да било условия за прилагането на ГЛП. Твърди, че липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Излага, че нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да можело да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Сочи, че тази неяснота съществено ограничава правата на потребителя и е основание за недействителност на договора за кредит. Твърди, че липсата на някои от съществените реквизити води до недействителност на договора на специалните основания по чл.22 ЗПК, последица от което е връщане само на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по кредита. Поради изложеното намира, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от 33П и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.