Решение № 225 от 17.11.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Монтана, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СЕМОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно наказателно дело № 20251630201137 по описа за 2025 година Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

С Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К № 11229688 на ОДМВР – М., е наложено на И. В. С., управител на „К.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.П., административно наказание - ГЛОБА в размер на 50 (петдесет) лева, за административно нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП (в редакция преди изм. ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г.), на основание чл.189, ал.4 (в редакция преди изм. ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 07.05.2026г.) вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП ( в редакция преди изм., ДВ бр.64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г.).

Недоволен от наложената глоба, управителя И. В. С., моли да бъде отменен издадения фиш. В становище от С. (изпратено по ел. поща на МРС, неподписано с КЕП), се поддържа жалбата и се доразвиват изложените доводи в нея, след запознаване с доказателствата по делото.

Въззиваемата страна ОДМВР - М. не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени. Съдът като ги обсъди във връзка с изложените доводи, намира жалбата за допустима, но неоснователна.

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като видно от данните по делото е подадена в законния 14-сет дневен срок – съгласно разпечатка от АИС АНД и надлежно изготвена разписка за връчване на ЕФ, обжалвания ЕФ е бил връчен на 25.09.2025г., а жалбата е подадена чрез ел. поща на МРС на 1 09.10.2025г., 07:11:44 часа, т.е. в законния 14-дневен срок. По указание на съда, по делото е приложена оригинална жалба против ЕФ Серия К № 11229688 на ОДМВР – М., подписана от управителя И. В. С. (л.27 от делото).

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, с резултат потвърждаване на обжалвания ЕФ, по следните съображения:

На 02.08.2025г. в 00:13 часа в област М., на РП 2 – 81, при км 96.988, при ограничение на скоростта от 60 км/ч за извън населено място, е установено и заснето с автоматизирано техническо средство - стационарна видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип АТСС “SITRAFFIK ERS 400” с идн. № 003059047В8D, че МПС – во - т.а. „Ф. Т.” с рег. № ХХХХХ, се е движил с превишена скорост от 18 км/ч, като действително отчетената е била 81 км/ч при толеранс приспаднати 3 км/ч, а именно 78 км/ч, при разрешена скорост 60 км/ч, извън населеното място с въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26. За установеното административно нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП (в редакция преди изм., ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г.), бил издаден ЕФ Серия К № 11229688 и наложено съответното административно наказание на основание чл.189, ал.4 (в редакция преди изм. ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 07.05.2026г.) вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП вр. с чл.188, ал.1 от ЗДвП (в редакция преди изм. ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г.) – глоба в размер на 50 (петдесет) лева на собственика по регистрация на л.а. – жалбоподателя И. В. С., като управител на „К.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.П..

Процесното административно нарушение е установено чрез стационарна видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип АТСС “SITRAFFIK ERS 400”, т.е. със система по смисъла на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Този тип средство за измерване е одобрено за страната и е било годно към датата на установяване на нарушението – 02.08.2025г., видно от Протокол за проверка № 082 - СГ - ИСИС от 13.03.2025г. на БИМ гр.С., като периодичността на последващите проверки е една година. Процесната система е монтирана извън границите на населено място, за което място ограничението на скоростта е 60 км/ч. Приложения клип на л.10 от делото е годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП и изрично посочва посоката на движение на заснетото МПС, привишило максимално допустимата скорост в процесния пътен участък, макар и да не е посочена изрично в ЕФ, както и всички останали изискващи се данни относно нарушението заснето с процесното АТСС. Процесното нарушение се установява въз основа на това веществено доказателствено средство и не налице декларация от страна на собственика на заснетия л.а. по смисъла на чл.189, ал.5, изр.2-ро (в редакция преди изм. ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 7.05.2026г.) вр. с чл.188, ал.1 от ЗДвП (в редакция преди изм. ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г.), т.е. нарушението е доказано, в т.ч. и по отношение на автора му в лицето на жалбоподателя И. В. С., като управител на „К.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.П.

2

Видно е от приложения клип (л.10 от делото) към ЕФ Серия К № 11229688, че посоката на движение на управляваното МПС, превишило максимално разрешената скорост е от гр.М. - гр.Б. - гр.С., а мястото на нарушението е достатъчно ясно посочено в ЕФ имайки предвид утвърдения образец по чл.189, ал.4 от ЗДвП (в редакция преди изм. ДВ, бр. 64 от 2025г., в сила от 7.05.2026г.). Приложеният по делото клип не е нечетим и неавтентичен. Този клип е предоставен на съда именно на основание чл.5, ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, и съдържа всички изискващи се данни относно процесното нарушение, заснето с АТСС.

Не са били налице и условия за съставяне на АУАН спрямо С., защото за процесното нарешение се предвижда само глоба, респ. не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки.

С оглед на прецизност, съдът изиска справка от ОПУ – М., съдържаща се в писмо № 11-00-96/29.10.2025г., съгласно което на основание Заповед № 18/10.09.2021г. от заповедна книга на обект: ,,РП ІІ-81 „К. -Б.-М. участък от км 8+200 до км 51 + 235.16 и от км 86+289 до км 101 + 199.48“ пътен знак В26 (50) при км. 97+560 - ляво е демонтран, а на км 96+950 - дясно и на км 97+200 – ляво, са монтирани пътни знаци В26 (60). Поставените пътни знаци се намират в близост до гр.М.. Въведената забрана с пътни знаци В26 (60) е в сила до следващото кръстовище или до пътен знак, който я отменя. Като се има предвид горепосоченото и това, че маскимално разрешената скорост, макар и извън населено място, е била въведена с пътен знак В26 (60), общото правило за разрешена скорост от 90 км/ч извън населено място, не важи в процесния случай. Настоящият съд не споделя доводите на жалбоподателя и намира, че процесната забрана за превишение на скоростта над 60 км/ч е важала за процесния т.а., без да са били налице условия за отпадането й, в т.ч. по смисъла на чл.50, ал.1 от ППЗДвП. След като процесното АТСС е заснело т.а., няма как забраната за превишение на максимално разрешена скорост от 60 км/ч, да не е важала за процесния т.а., защото нарушението е заснето в зона на действие на АТСС, т.е. в зоната на забраната за превишение на скоростта над 60 км/ч. Видно от писмо № УРИ 301000-17635/04.11.2025г. на ОДМВР – М., становището на ОДМВР – М., относно възражението на управителя С., е че заустването на селскостопански път без настилка с републикански път, не е кръстовище. Това становище се споделя от настоящия съд, респ. не се споделят доводите на жалбоподателя, изведени и чрез приложението на платформата „Google Maps“. Становището на жалбоподателя не се подкрепя от приложените по делото писмени данни от ОПУ – М., в т.ч. и от проекта на процесния обект, в съответствие с дадените определения за „път“ в § 6, т.1 от ЗДвП и за „кръстовище“ в § 1, т.15 от ППЗДвП.

Съдът имайки предвид чл.189, ал.4 от ЗДвП ( в редакция преди изм. ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 7.05.2026г.), а не чл.186, ал.4 от ЗАНН, определящ 3 минималното законово съдържание на електронния фиш, намира, че в случая процесния ЕФ съдържа точни данни за мястото на нарушението и описанието му, а при санкциониране на процесното административно нарушение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в т.ч. и по отношение на субект, тъй като е наложено съответното административно наказание по чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. Съдът намира, че процесния ЕФ е издаден съгласно утвърдения образец при условията на чл.189, ал.4, изр. последно от ЗДвП (в редакция преди изм. Дв, бр.64 от 2025г., в сила от 7.05.2026г.) и при спазване изискванията на чл.189, ал.5 от ЗДвП (в редакция преди изм. ДВ, бр.64 от 2005г., в сила от 7.05.2026г.). По безспорен начин е установено нарушението заснето със стационарна видео – радарна система в отсъствие на контролен орган и неговия автор, а протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. на МВР не е съставян, тъй като в процесния случай привишението на максимално допустиманата скорост не е установено чрез мобилно АТСС. ЕФ е издаден съгласно утвърдения образец при условията на чл.189, ал.4, изр. последно от ЗДвП (в редакция преди изм. ДВ, бр.64 от 2005г., в сила от 7.05.2026г.), без да е законово изискващо да се посочи посоката на движение (посочена е в клипа към обжалвания ЕФ), защото достатъчно ясно са посочени мястото и времето на извършване на нарушението, а приложената санкционна норма на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП означава, че нарушението е извършено извън населено място, изрично посочено в ЕФ.

Видно от данните по делото изрично е приспаднат т. нар. толеранс 3 км/ч, като отчената привишена скорост е 81 км/ч при допустима максимално разрешена скорост 60 км/ч, при което крайната превишена скорост посочена в ЕФ е 78 км/ч. Доказателствата по делото навеждат данни за поставен пътен знак В 26 с ограничение максималната скорост до 60 км/ч в извън населено място.

Въз основа на събраните в производството доказателства, правилно административнонаказващият орган е издал електронен фиш, като правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

При безспорно установено нарушение, нарушител и неговата вина, правилно и законосъобразно е издаден електронен фиш. Наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното деяние и на личността на нарушителя,

Неприложими са разпоредбите на чл.34 от ЗАНН, тъй като е издаден ЕФ, а към момента на постановяване на настоящето решение, считано от 02.08.2025г. не са изминали 4г. и 6м., т.е. към настоящия момент административнонаказателната отговорност не е погасена по давност.

Настъпилата законодателна промяна, чрез изм. в ДВ, бр.64 от 05.08.2025г., в сила от 7.09.2025г. на чл.21, ал.1 и чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, няма за последица изменение на обжалвания ЕФ, чрез прилагане разпоредбата на чл.63, ал.7 от ЗАНН (изм., ДВ бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) вр. с 4 чл.3, ал.2 от ЗАНН.

По безспорен начин е установено нарушението заснето със стационарна видео – радарна система в отсъствие на контролен орган и неговия автор в лицето на жалбоподателя И. В. С., управител на „К.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.П., както е в случая, собственик по регистрация на процесното МПС (съгласно база данни при КАТ – л.11 от делото), непосочил др. лице ползвател на т.а. в законния срок съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП ( в редакция преди изм.

ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 7.05.2026г.). Твърденията на жалбоподателя И. В.

С., управител на „К.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.П., не се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Не е направено искане за присъждане на разноски, поради и което съдът не се произнася в тази насока.

На основание гореизложеното и чл.63, ал.2, т.5 вр. с ал.9 от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Елекронен фиш за налагане на ГЛОБА за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К № 11229688 на ОДМВР - М., с който на И. В. С., управител на „К.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.П., е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 50 (петдесет) лева, на основание чл.189, ал.4 (в редакция преди изм. ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 7.05.2026г.) вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП (в редакция преди изм. ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г.), за административно нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП (в редакция преди изм. ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г.).

Разпечатката съдържа 29 от 31 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1710725e-8dd2-42ae-b53f-0e239f802c43