Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 696 от 19.04.2024, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 3407/2023
Вид
Решение № 696
Подписан
19.04.2024
В сила
23.05.2024
Състав
ДИАНА РАДЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 696 гр. Велико Търново, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20234110103407 по описа за 2023 година

Предявени по реда на чл. 422 от ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Ищецът „Йеттел България“ ЕАД, гр.София, чрез пълномощник адв. Н. от САК твърди, че на 25.07.2020 г. между Г. Б. Д. и „Теленор България“ ЕАД, понастоящем „Йеттел България“ ЕАД, е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал +“ с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 16,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 19,99 лв.

Посочва се, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора, поради което на основание т. 11 от същия мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 64,46 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура №7327704981 /10.11.2021 г.

Твърди се още, че на същата дата – 25.07.2020 г., във връзка с горепосочения договор ищецът като лизингодател е сключил с ответника-лизингополучател договор за лизинг, с който е предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка XIAOMI Redmi Note 8Т 64GB Dual Black за обща лизингова цена в размер на 473,57 лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 20,59 лв. Посочва се, че по сключения 1 договор за лизинг ответникът дължи сума в общ размер от 185,31 лв., представляваща сбор от 9 броя лизингови вноски, начислени накуп поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към договора за отчетен период 10.10.2021г. - 09.11.2021г., начислени във фактура № 7327704981/10.11.2021 г. Изтъква се, че за горепосочените задължения за лизингови вноски е налице обща изискуемост поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен в чл. 2 от същия, както и че понастоящем предоставеното устройство не е върнато на мобилния оператор. В исковата молба се навеждат твърдения, че на 11.06.2021 г. между страните е сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал Макс“ с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 39,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 49,99 лв. Посочва се, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по споразумението, поради което и на основание раздел III, т. 2 от споразумението, мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 133,79 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № 7327704981 /10.11.2021г. Твърди се още, че на 11.06.2021 г. между страните е сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Toтал+“ с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 15,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 20,99 лв.

Допълва се, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по споразумението, поради което и на основание раздел III, т. 2 от споразумението мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 65,39 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № 7327704981 /10.11.2021г. Поддържа се, че горепосочените задължения са индивидуализирани във Фактура № 7327704981/10.11.2021 г. за отчетен период 10.10.2021г. - 09.11.2021 г. със срок за плащане - 25.11.2021г., издадена за сумата от 495,14 лв., представляваща неплатени неустойки, лизингови вноски и сума за мобилно устройство, както следва: 64,46 лв. неустойка за предпочетен номер +***;

185,31 лв. лизингови вноски, начислени накуп за предпочетен номер +***;

29,17 лв. сума за мобилно устройство за предпочетен номер +***; 150,81 лв. неустойка за предпочетен номер +***; 65,39 лв. неустойка за предпочетен 2 номер ***. Изтъква се, че вземането по фактурата се претендира в размер на 448,95 лв. поради извършено частично плащане в размер на 46,19 лв., което погасява изцяло задължението за сума за мобилно устройство за предпочетен номер +***, както и частично погасява задължението за неустойка за предпочетен номер +*** до размер на 133,79 лв. Посочва се, че за тези вземания в общ размер от 448,95 лв. ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2225/2023 г. на РС – Велико Търново, по което е подадено възражение от длъжника. По изложените съображения се отправя искане до съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество посочената сума, представляваща общ размер на вземанията по процесните договори за лизингови вноски и неустойки, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане. Претендират се разноски за заповедното и исковото производство.

В съдебно заседание процесуалният представител поддържа иска с писмено становище.

Ответникът Г. Б. Д. , чрез пълномощника си е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове и моли за тяхното отхвърляне. Оспорва представената с исковата молба фактура, тъй като същата не носи подпис нито на ищеца, нито на ответника. Поддържа, че по делото не се установява ищецът да е уведомил ответника за прекратяване на сключените между тях договори. Навежда доводи за неравноправност на клаузата за неустойка, а оттам и за нейната нищожност, доколкото не е индивидуално уговорена.

Счита клаузата за нищожна и поради противоречието й с добрите нрави.

Оспорва размера на претендираните вземания, като твърди, че е заплащал фактури по процесните договори. Прави възражение за изтекла погасителна давност на задълженията. В съдебно заседание поддържа изложеното становище.

Съдът, като прецени становищата на страните и събраните доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:

По делото е представен договор за мобилни услуги от разбира се Между страните е сключен договор за мобилни услуги от 25.07.2020 г. с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал +“ с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 16,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 19,99 лв. със 3 срок на договора до 25.07.2022 г. На същата дата е подписан договор за лизинг, съгласно който е предоставено мобилно устройство XIAOMI Redmi Note 8Т 64GB Dual Black за обща лизингова цена в размер на 473,57 лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 20,59 лв. Срокът на договора е 23 месеца. Приет е договор за мобилни услуги от 25.08.2017 г. за предпочетен номер +*** за абонаментен план Тотал

24.99 , както и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 11.06.2021 г. за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал Макс“ с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 39,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 49,99 лв. Приет е договор за мобилни услуги от 24.04.2018 г. за предпочетен номер *** за срок от 24 месеца и план Тотал 14.99 , както и допълнително допълнително споразумение към договора от 11.06.2021 г. за срок от 24 месеца с абонаментен план „Toтал+“ с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 15,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 20,99 лв. Като доказателства са приобщени Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги, както и фактура № 7327704981/10.11.2021 г. на обща стойност 898,95 лева с падеж 25.11.2021 г. Приобщени са касови бонове за платени суми и справка за издадени фактури и извършени плащания за периода 10.07.2020 г.- 5.03.2024 г. Издадена е заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2225/23 г. на ВТРС в полза на ищеца срещу ответника за сумата от общо 448,95 лева, представляваща сбор от неустойки по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** , допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и лизингови вноски по договор за лизинг от 25.07.2020 г. , ведно със законна лихва от подаване на заявлението- 31.07.2023 г. до изплащане на вземането.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Предявеният установителен иск е процесуално допустим, депозиран от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок. Съобразно вида на търсената защита, за да постанови положителен за ищеца резултат 4 последният следва да установи пълно и главно основанията и размера на претенциите си, чрез съществуващото валидно облигационно правоотношение между страните, по които операторът е изправна страна.

Ответникът от своя страна следва да опровергае претенциите, или чрез факта на плащане, или като установи наведените от него възражения за недължимост, поради нищожност на клаузите за неустойка и изтекла погасителна давност.Релевантните към спора писмени доказателства безспорно установяват наличието на валидни облигационни правоотношения между ищеца в качеството му на оператор, предоставящ мобилни услуги и ответника като клиент и потребител на тези услуги. Приложените договори за мобилни услуги и допълнителните споразумения, както и договорите за лизинг установяват, че ответникът е имал три мобилни номера , на които е получавал съответните услуги по договорените тарифни планове, задължаващи абоната да заплаща месечен абонамент в договорените размери.

Всеки от договорите и допълнителните споразумения съдържа описание на съответния тарифен план и в тях са посочени както правата, така и задълженията на абоната , както и последиците при неизпълнението им.

Видно от декларациите, подписани от клиента, той се е запознал и получил екземпляр от Общите условия на оператора и е подписал всички документи във връзка с желанието си да получава телекомуникационни услуги от него.

Ищецът не оспорва, че ответникът е извършвал плащания за предоставените услуги, но основава претенциите си за начислените неустойки с неизпълнение на задълженията на клиента да плати задълженията си на съответния падеж, което е обусловило правото му съгласно т.11 от договора от 25.07.2020 г. и раздел III ,т.2 от допълнителните споразумения от 11.06.2021 г., да начисли претендираните неустойки. Разглеждайки съдържанието на договора от 25.07.2020 г., както и на допълнителните споразумения от 11.06.2021 г. се установява, че и двете клаузи, на които ищецът се позовава, обвързват начисляването на неустойката не само с неизпълнение на задълженията по договора или други документи свързани с него, вкл. ОУ, но и с прекратяването му. По делото липсват доказателства за валидно упражнено правото от ищеца по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което да обуслови задължение за ответника да заплати неустойките за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 309,83 лева, начислени във фактура № 7327704981 /10..11.2021 г. , претендирани в исковата молба до размер от 5

263,64 лева. Изискването за отправяне на едномесечно предизвестие при едностранно прекратяване на договора от страна на оператора при изброените хипотези е поставено и в чл. 19в от Общите условия на оператора, обвързващи страните по облигационното правоотношение и на които Общи условия се позовава и ищецът. Не би могло да се счита , че ищецът е отправил писменото предизвестие / изисквано при писмената форма на договорите/ до ответника с предявяване на исковата молба, тъй като срокът на процесните договори е изтекъл преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С оглед горното претенцията в тази и част следва да се отхвърли, като неоснователна. Относно сумата от 185,31 лева за незаплатени лизингови вноски претенцията следва да се уважи. Мобилното устройство е предоставено съобразно подписания между страните договор за лизинг от 25.07.2020 г. и е получено от клиента, което е удостоверено от подписа му под договора. Условията за предоставяне на устройството , продажната цена и начинът на плащане, както и придобиването на устройството се съдържат в приложения договор за лизинг, в който е уговорено заплащане на 23 месечни лизингови вноски / за срока на договора/ в посочения размер при фактурирането на месечните сметки на абоната съобразно договора за предоставяне на мобилни услуги.