Решение № 8387 от 22.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8387 гр. София, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря В.К. като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20221110100527 по описа за 2022 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ от град СОФИЯ г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 -ти СЪСТАВ

В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОГДАН РУСЕВ

При секретаря В.К.,

Като разгледа гражданско дело №

527 от 2022-ра година по описа на

1

Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 2056/07.01.2022г. на СРС, подадена във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №4054/02.07.2021г., издадена по ч.гр.д. № 33578/2021г. на СРС.

Ищецът „**********“ ЕАД чрез юрк. Г.С. е предявил срещу ВЛ. Г. ВЛ. лично и в качеството му на наследник на В.И.П. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на „**********“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот апартамент в град София, ж.к. "*******" бл. 11, вх. Г, ет. 4, ап. 66, аб. № 311081, както следва:

828,88 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.10.2017г.-04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (11.06.2021г.) до окончателното им изплащане;

159,96 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г.-18.05.2021г.;

40,79 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2018г.м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (11.06.2021г.) до окончателното им изплащане;

7,37 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018г.-18.05.2021г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника, включително в качеството му на наследник на В.И.П., починала в хода на заповедното производство, съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насроченото по делото публично съдебно заседания ищецът се представлява от юрк. Ралица Петракиева, която поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.

Ответникът ВЛ. Г. ВЛ. чрез адв. Гюл. М. - АК-София, е подал Писмен отговор, вх. № 72202/11.04.2022г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Заявява, че в имота му няма монтирани отоплителни тела, поради което не следва да му бъде начислявана топлинна енергия за отопление, а само за битово горещо водоснабдяване. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. В насроченото по делото 2 публично съдебно заседание ответникът не се явява, като се представлява от адв. М., която оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в Писмени бележки, вх. № 138022/04.07.2022г. на СРС.

Третото лице – помагач „*********“ ЕООД е депозирало молба, вх. № 113405/03.06.2022г. на СРС, в което поддържа становище за основателност и доказаност на предявените искове. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и възраженията на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Видно от представеното заверено копие, с Нотариален акт от 06.07.1983г., т. ХVІІІ, дело № 3001/1983г. на Нотариуса при Софийския районен съд, Г.В.П. е подарил на синовете си В.Г. П. и Т.Г. П. по 1/2 от собствената си 1/2 от недвижим имот - апартамент в град София, ж.к.

"*******", бл. 11, вх. Г, ап. 66, ведно с припадащите му се права и помещения. С Нотариален акт № 126/09.08.2007г., т. І, рег. № 5052, дело № 115/2007г. на Нотариус № 157 - П.П., Т.Г. В. е дарил на майка си В.И.П. собствената си 1/4 идеална част от имота. С Нотариален акт №

123/08.10.2020г., т. І, рег. № 8174, дело № 103/2020г. на Нотариус № 367 Е.Е., В.И.П. е продала на сина си ВЛ. Г. ВЛ. собствените си 3/4 идеални части от имота, като е учредила на сина си Тихомир В. и е запазила за себе си вещно право на ползване върху същите. В.И.П. е починала на 11.08.2021г., като е оставила за свои наследници по закон синовете си ВЛ. Г. ВЛ. и Т.Г. В..

Последният се е отказал от наследство (ч.гр.д. № 53017/2021г. на СРС). При 3 това положение и при преценка на горните нотариални актове, съдът намира, че за процесния период В.И.П. и ВЛ. Г. ВЛ. са били съсобственици на процесния имот. След смъртта на В. П.а задълженията в тази връзка са преминали върху сина

В.В., доколкото другият син се е отказал от наследство. За настоящия съдебен състав няма основание да се съмнява в обстоятелството, че надарените лица по нотариалния акт от 1983г., означени в него с фамилно име "П.", са идентични с ВЛ. Г. ВЛ. и Т.Г. В..

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т.

42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляра на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.гр.д.420/2009г.-ІVг.о.). Доколкото ответникът и неговата наследодателка през процесния по делото период са били собственици на процесния имот, то същите са имали и качеството на клиенти на топлинна енергия, която закупуват от „**********“ ЕАД по силата на съществуващо между тях облигационно отношение. Оттам ответникът носи отговорност за заплащането на потребената в топлоснабдения имот топлинна енергия в лично качество и като наследник на съсобственицата си към онзи момент.

Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да съответства на реално доставеното количество такава.

Установяването на това количество, на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на правилното отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно 4 чл. 195, ал. 1 ГПК, вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на съдебносчетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане на процесните задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като неблагоприятен за него факт, следва да има съответна доказателствена сила, както и изчисляване стойността на съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебнотехническата експертиза. Целта на изслушването на вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите, съобразно чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или държавни органи.