Решение № 969 от 29.10.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 969 гр. Стара Загора, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20255530100482 по описа за 2025 година

Предявени са първоначален иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и насрещен иск по чл.79 от ЗЗД.

Ищецът изнася, че е сключил с "ЮтеКредит България" ЕООД, Договор за кредит №*** на дата ***., по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 2061,31лева, при фиксиран лихвен процент по заема 5,15% и годишен процент на разходите - 35,25%. Съгласно т. нар. „Основни условия“ от договора ищецът дължал и еднократна такса за разглеждане на документите в размер на 576,72 лева. Закупената "допълнителна услуга" по своето същество включвала действия по отпускане и управление на кредита, за което на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не следвало да изисква възнаграждение. Разписаното в договора възнаграждение за услуга по разглеждане на кредитна заявка следвало да бъде включено в ГПР, тъй като било сигурен разход за потребителя, но тъй като това не било сторено, било налице драстично разминаване между посочения в договора ГПР и действителния му размер, поради което договорът се явявал недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Възложената в тежест на заемателя "такса за разглеждане" на кредитна заявка в размер от 576,72лв., била договорена в нарушение на нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Прочитът на клаузата от договора налагаща задължение за потребителя да заплати "такса за разглеждане" налагала разбирането, че кредиторът задължава ищеца да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизали в кръга на обичайната му дейност (доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие). Дейността по разглеждане на кредитни заявки била такава, свързана с усвояването на кредита и била присъща за ответното дружество (доколкото преди да се предостави кредитно финансиране, по необходимост било нужно да 1 бъде разгледана кредитната заявка на потребителя). Нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично запретявала възможността кредиторът да изисква от потребителя заплащане на услуга, която е свързана с присъщата му дейност по предоставяне на кредитно финансиране. По този начин потребителят заплащал реално за права, които той има, което пък се явявало недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост.

Същевременно от прочита на договора за кредит се извеждало заключение, че кредиторът не включвал вземането за "такса за разглеждане" при формиране на приложимия към договора за кредит ГПР, като стремежът му бил по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включвал нотариалните такси". Предвид изложеното, то било необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай, в договора за кредит се сочел ГПР, който съществено се различавал от действителните разходи. В случая, акцентът се поставял не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му било известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредита), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора. Невключването на вземането за "такса за разглеждане" на кредитната заявка към разходите по договора за кредит, следвало да се окачестви като нелоялна и поспециално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждавала или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиквала или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Гореизложеното поставяло потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика нямало информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита.

Това положение било несъвместимо и с разписаното в чл. 3, §. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Лисата на ясно посочен краен размер на ГПР, на практика обуславяла невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба била на потребителя да 2 се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формирал и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК. От посоченото следвало, че за да е спазена и разпоредбата на чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК, следвало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлявал ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Нещо повече доколкото в процесния случай кредиторът неправилно и недобросъвестно посочвал в договора ГПР, който драстично се различава от действителните разходи, то на практика целият договор за потребителски кредит се явявал недействителен. Предвид на горното, нищожен се явявал целия договор за кредит на основание чл.22 ЗПК, във вр. с чл.11, т.10 от ЗПК.

Искането до съда е да постанови решение, с което да прогласи Договор за кредит № *** от дата *** г., сключен между "ЮтеКредит България" ЕООД, с ЕИК 205559807 и Б. Ж.

Б., за изцяло нищожен, поради нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП;

В условията на евентуалност, да прогласи за нищожна клаузата, с която е уговорена такса за разглеждане (ЛЕВ) - 576,72лв., част от "Основни условия". Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който счита предявените искове за изцяло недопустими и моли настоящото производство да бъде прекратено. Оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва и моли да бъде отделено като безспорно с доклада по делото, че на ***. е сключен Договор за кредит № *** между ЮтеКредит България ЕООД, в качеството си на кредитор и ищеца Б. Ж. Б., в качеството на кредитополучател, за сумата от 2 061.31лева, със срок на погасяване 24 месеца при фиксиран ГЛП 5.15% и ГПР 35.25%. Договорът за кредит бил сключен от разстояние при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и приложимото право. Клиентът кандидатствал за потребителски кредит, като предоставил необходимите лични данни, избрал размер на искания кредит, срок за погасяване, вид кредитен продукт, както и условията, при които желае да ползва кредита. Кредитополучателят потвърдил декларация за обработка на личните данни, получил и се запознал с преддоговорната информация по чл.

8 от ЗПФУР, запознал се и приел Общите условия/Рамково споразумение на ЮтеКредит България ЕООД за предоставяне на потребителски кредити. На основание чл. 5 от ЗЕДЕУУ, страните се съгласили да бъдат обвързани от електронни изявления, отправени една спрямо друга съгласно рамково споразумение на ЮтеКредит България ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити. На основание чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ (чл. 7.14 на Рамково споразумение), страните приели, че изявленията им при кандидатстване, сключване, изпълнение и прекратяване на договор за кредит помежду им, подписани с обикновен или усъвършенстван електронен подпис щели да имат значението на саморъчно подписани 3 изявления. ЗПК допускало договор за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай, съгласно чл.5, ал.9, кредиторът предоставял на потребителя СЕФ съгласно приложение 2 и във връзка с чл.5, ал.13 от ЗПК. Договорът за кредит вкл. преддоговорната информация, Общите условия/Рамковото споразумение били подписани електронно, написани на ясен и разбираем език, при шрифт, отговарящ на изискванията на ЗПК. Съгласно чл.11, ал.2 на ЗПК неразделна част от всеки договор за кредит били и общите условия (в случая това било Рамковото споразумение), което било подписано електронно между страните на 23.06.2024г. и изрично посочено в договора за кредит като обвързващо кредитора и кредитополучателя. Оспорва, че ищецът не е уведомен за размера на дължимата от него такса за разглеждане в Договор за кредит № *** от *** г. Оспорва, че посочената такса не е включена в ГПР. Таксата за разглеждане се явявала такса за допълнителна задължителна услуга, която не била свързана с усвояване или управление на кредита, а именно: определяне на персонален кредитен лимит с цел дефиниране за клиента какъв е максималният размер на кредити, които може да получи от кредитора, както и с цел поддържане на клиентски профил на мобилното приложение на кредитора, преглед на документи на клиента, актуализиране на клиентски данни периодично, извършване на допълнителни справки и др. Таксата за разглеждане била изрично посочен разход в кредитната документация, който разход бил включен в ГПР (общите разходи за кредита).

Счита, че не е в хипотезата „скрито оскъпяване“, тъй като: Таксата за разглеждане била изрично посочена в Стандартен европейски формуляр в част II „Описание на основните характеристики на съответния кредит“ в т. 6. Обща сума, която следва да заплати потребителя /Общият размер на кредита /главница заедно с лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка с кредита на клиента. Посочил бил изрично, че кредитополучателят следва да заплати таксата за разглеждане на равни месечни вноски за срока на договора, в т.ч. нейния размер общо и по месеци; Таксата за разглеждане била изрично посочена в погасителния план по договора за кредит. Таксата била изрично конкретизирана по размер и месечни вноски; Таксата за разглеждане била включена в ГПР по Договора за кредитоскъпяването на ЮтеКредит България ЕООД по договора за кредит /ГПР включвал фиксиран ГЛП (лихвата посочена като точен процент в кредитната документация) както и таксата за разглеждане, която също била посочена в точен размер. Изцяло невярно се явявало твърдението в исковата молба, че таксата за разглеждане не била включена в ГПР.

Напротив, ЮтеКредит България ЕООД не криело, че има такса за задължителна услуга и я включило в оскъпяването, в т.ч. в ГПР. Оспорва, че са заблудили потребителя и не са сочили действителния размер на ГПР. Таксата за разглеждане не била такса по усвояване, тъй като не била действие, свързано с реалното превеждане на сумата по кредита в полза на клиента.

Съгласно сключеният договор за кредит еднократната такса била дължима за действия, предхождащи усвояването и последващото управление на кредита, предвид което не попадала в ограниченото по чл.10а, ал.2 от ЗПК. В това число таксата не била за сметка на предоставения ресурс и била разпределена за плащане на месечни вноски за целия договорен срок за ползване на средствата. Таксата за разглеждане на ЮтеКредит България ЕООД се явявала разход, който бил включен в ГПР по кредита, това бил разход за 4 допълнителна услуга, който разход бил точно посочен размер и явен, защото бил посочен по размер и включен в ГПР. Таксата за разглеждане, бидейки включена в ГПР била част от общите разходи по конкретния кредит. Видно от гореизложеното, искът за нищожност на Договор за кредит № *** и на таксата за разглеждане се явявал неоснователен по основание и размер и следвало да бъде отхвърлен. Оспорва, че е приложима нормата на чл.22 от ЗПК във вр. с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал. 1, т.7 - 9 от ЗПК. Счита, че договорът за кредит отговаря на законовите изисквания: ГПР по кредита бил посочен на стр.