Решение № 170 от 26.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Кристина Андр. Неделчева в присъствието на прокурора М. К. Б. като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100601762 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда от 10.11.2021 г., постановена по НОХД № 14503/2019 г. по описа на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 110-ти състав, подсъдимият Е.

К. М. е признат за виновен в това, че за периода 21.05.2017 г. – 01.08.2017 г., в гр. София, ул.

„Черковна“ № 90, в сградата на Специализиран наказателен съд, пред надлежен орган на властта (който има право да образува наказателно производство) – председателите на IV състав и VI състав при Специализиран наказателен съд, и в присъствието на прокурори от Специализираната прокуратура, в условията на продължавано престъпление – през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, с три деяния, е осъществил един и същ състав на едно и също престъпление, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като е набедил в извършване на престъпление по чл. 301 от НК (подкуп) – Л. Й. П., В. Н. Д. и В. И. Д., за това, че в качеството си на длъжностни лица – служители на ГДБОП – МВР, са му поискали парична сума, за да извършат нещо по служба – да предоставят служебна информация и проведат разследване в определена насока (по ДП № 141/2015 г. по описа на ГДБОП – МВР, пр. пр. № 283/2015 г. по описа на СП), като е знаел, че те са невинни, както следва:

1. За това, че на 21.05.2017 г., в гр. София, ул. „Черковна“ № 90, в сградата на Специализиран наказателен съд, пред надлежен орган на властта (който има право да образува наказателно производство) – председателя на IV състав при Специализиран наказателен съд, и в присъствието на прокурор В. М. – прокурор при Специализираната 1 прокуратура, е набедил В. Н. Д., в качеството му на длъжностно лице – служител на ГДБОП – МВР, в извършване на престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК (подкуп), като е заявил, че „преди около три дни лицето В. Н. Д. е направил лична среща, като е поискал определена сума пари, срещу която да подаде необходимата служебна информация“ за Е. О.М. – обвиняем по ДП № 141/2015 г. по описа на ГДБОП – МВР, пр. пр. № 283/2015 г. по описа на СП, на когото същият е упълномощен защитник, като е знаел, че Д. е невинен;

2. За това, че на 01.08.2017 г., в гр. София, ул. „Черковна“ № 90, в сградата на Специализиран наказателен съд, пред надлежен орган на властта (който има право да образува наказателно производство) – председателя на VI състав при Специализиран наказателен съд, и в присъствието на прокурор Евгения С. – прокурор при Специализираната прокуратура, е набедил Л. Й. П., в качеството й на длъжностно лице – служител на ГДБОП – МВР, в извършване на престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК (подкуп), като е заявил, че „преди налагането на най-тежката мярка и преди привличането на лицето Е. О.М. в качеството му на обвиняем, е поискала да получи по нерегламентиран начин неправомерни финансови средства, срещу които да подаде необходимата служебна информация“ за Е. О.М. – обвиняем по ДП № 141/2015 г. по описа на ГДБОП – МВР, пр. пр.

№ 283/2015 г. по описа на СП, на когото същият е упълномощен защитник, като е знаел, че П. е невинна;

3. За това, че на 01.08.2017 г., в гр. София, ул. „Черковна“ № 90, в сградата на Специализиран наказателен съд, пред надлежен орган на властта (който има право да образува наказателно производство) – председателя на VI състав при Специализиран наказателен съд, и в присъствието на прокурор Евгения С. – прокурор при Специализираната прокуратура, е набедил В. И. Д., в качеството му на длъжностно лице – служител на ГДБОП – МВР, в извършване на престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК (подкуп), като е заявил, че „преди налагането на най-тежката мярка и преди привличането на лицето Е. О.М. в качеството му на обвиняем, е поискал да получи по нерегламентиран начин неправомерни финансови средства, срещу които да подаде необходимата служебна информация“ за Е. О.М. – обвиняем по ДП № 141/2015 г. по описа на ГДБОП – МВР, пр. пр.

№ 283/2015 г. по описа на СП, на когото същият е упълномощен защитник, като е знаел, че Д. е невинен, поради което и на основание чл. 286, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, при условията на чл. 54 от НК, подс. Е. К. М. е осъден на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“, както и на наказание „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на табло за обявления в сградата на Столична община, в района по местоживеене –за срок от един месец.

С присъдата и на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на така наложеното по отношение на подс. Е. К. М. наказание „Лишаване от свобода“, за срок от една година и шест месеца, е отложено за изпитателен срок от три години.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба с допълнение от подс. Е. К. М.. С така депозираната въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се излагат твърдения, че същата е неправилна, противоправна, немотивирана, необоснована и несъобразена със съвкупния доказателствен материал по делото. Навеждат се искания към Въззивния съд по реда на чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 от НПК и по чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК.

Във въззивната жалба се привнА. цялото съдържание на постановената срещу подс.

М. присъда, с която той е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 286, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Излагат се твърдения за неосъществен състав на престъпление с посочената по-горе правна квалификация – както от обективна, така и от субективна страна, с конкретно означени в тази връзка съждения, развити на плоскостта на правната 2 характеристика на това престъпление.

Акцентира се, че председателите на IV състав и на VI състав при Специализирания наказателен съд не са надлежен орган на властта, имащ право да образува наказателно производство, с развити аргументи в тази посока, като се заявява, че присъствието на прокурори при Специализираната прокуратура в проведените съдебния заседания, не обуславя съставомерност за деянията, за които той е признат за виновен и осъден. Прави се анализ на събрани по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства, с оглед на изложените по-горе съображения относно липса на обективна страна на конкретното престъпление.

Наред с това, жалбоподателят излага твърдения, че не е осъществил вмененото му престъпление и от субективна страна, в която насока посочва, че пледоарията на защитник по специфично частно наказателно производство няма сигнален характер, а е сведена до обсъждане на обстоятелства, доказателства и необходимост, касателно единствено и само мерки за неотклонение, относими за конкретни обвиняеми лица, което изключва прекия умисъл за евентуално извършване на престъпно деяние по чл. 286, ал. 1 от НК.

Изтъква в подкрепа на тази своя теза, че са налични редица писмени доказателства, които се намират по досъдебно производство № 141/2015 г. по описа на ГДБОП – МВР, пр. пр. № 283/2015 г. по описа на Специализираната прокуратура, от които е видно, че като защитник на обвиняемия по това производство Е. М., е афиширал своята професионална позиция, кореспондираща със защитната му теза, изразена на инкриминираните съдебни заседания, свързана с неодобрение на дейността на длъжностните лица при ГДБОП – МВР, извършвали действия по разследване по цитираното ДП.

Излага подробни съображения по същество на засегнатите проблеми, с твърдения за недостатъчна конкретизираност на приетото за извършено престъпление, в контекста на липса на пълно очертаване на неговия състав и авторство. Подчертава отсъствие на умисъл за целено набедяване в престъпно деяние по чл. 301 от НК на В. Д., с обстоятелствени съждения в тази насока, както и такива относно вменените му във вина деяния, съдържащи се в пункт 2 и 3 от диспозитива на Обвинителния акт, досежно които заявява, че изложеното от него становище има оценъчен характер за личността на конкретните лица, несъставляващо набедяване.

В заключение жалбоподателя излага, че обвинението, по което е осъден, не е доказано и се явява несъставомерно поради обстоятелството, че и в проведеното разследване, и в съдебната фаза, не са събрани доказателства, от които да е видно, че на инкриминираните дати е осъществил състав на престъплението по чл. 286, ал. 1 от НК.

Сочи, че не са ангажирани и доказателства относно прекия му умисъл за реализиране на този престъпен състав, при което е следвало да знае, че набедените са невинни.

С така депозираната въззивна жалба, пос. Е. К. М. отправя искане към Въззивния съд да отмени атакуваната присъда на СРС и да постанови нова такава, с която да бъде оправдан, по причина, че при правилен прочит на събраните по делото доказателства, по безспорен начин се установява, че не е извършил от обективна и субективна страна деянието, за което е осъден, като са налице предпоставките на чл. 304 от НПК, както и тези, регламентирани в чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК, тъй като обжалваната присъда се основава на предположения, а процесното деяние не е доказано по несъмнен начин.

Алтернативно отправя искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати в първоинстанционното производство съществени процесуални нарушение, конкретно визирайки тези на чл. 13, чл. 14, чл. 303 и чл. 304 от НПК, с твърдение и за несъобразяване от първостепенният Съд със съдебната практика, която цитира.

След предоставяне на мотивите към постановената първоинстанционна присъда, 3 подс. М. допълва съображенията си към въззивната жалба, с депозирано писмено допълнение, извършвайки собствен коментар на изводите на СРС, постановил атакувания съдебен акт, залегнали в мотивите към него, които приема за необосновани, неправилни, изготвени при пристрастен анализ на доказателствата по делото и неточни в голямата си част, с позоваване на несъществуващи доказателства или изопачени такива, които свои съждения жалбоподателят подробно конкретизира.

По делото е постъпило допълнително писмено изложение към така депозираната въззивна жалба, на основание чл. 320, ал. 4 от НПК, и от адв. И. А. – от АК – Кюстендил, в качеството й на упълномощен защитник на подс. Е. К. М., в което се излага, че СРС необосновано е приел конкретният подсъдим за извършител на престъплението, за което е обвинен.

Обосновават се съществени процесуални нарушения при постановяване на първоинстанционния съдебен акт, ограничили правото на защита на подс. М., а именно, че същият е постановен въз основа на взаимно изключващи се фактически и правни изводи.

Излагат се твърдения, че първостепенният Съд не е положил необходимия обем усилия за разкриване на обективната истина, съобразно чл. 13 от НПК, както и, че в мотивите на атакувания акт липсва дължимия всестранен и пълен анализ на доказателствената съвкупност, като неяснотата относно възприетата от Районния съд фактология, не е преодоляна със съвкупна оценка на доказателствените източници, което е в противоречие с трайната съдебна практика. Изтъква се проявена от първостепенният Съд избирателност и тенденциозност при доказателствената интерпретация на свидетелските показания; изопачаване на инкорпорираните в тях факти; повърхностна и едностранчива оценка на същите, с което се обосновава неизпълнение на предписаните в нормите на чл. 13, чл. 14, чл.

107, ал. 3 и чл. 305, ал. 3 от НПК принципи, съставляващо съществено процесуално нарушение поради ограничаване възможностите на подс. М. за защита. В тази връзка се излагат конкретни съждения по същество на засегнатите проблеми, подробно съдържими в така депозираното допълнително писмено изложение към въззивната жалба.

Отправя се искане за отмяна на атакуваната присъда на СРС и за постановяване на нова такава, с която подс. М. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 286, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.