Решение № 426 от 02.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20251000502672 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК - ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ.

Въззивното производство е о образувано възоснова на 1./ въззивна жалба с вх. Рег. № 272284 от 06.08.2025г. подадена от ответника в исковото производство, а именно АД „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ с ЕИК 200299615 представлявано от адв. Л., който обжалва решение № 260277/14.07.2025г. постановено по гр.д.№ 4706/2021г. на СГС, в неговата осъдителна част, касаеща присъденото обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 30 000 лева до присъдените 47 000 лева, както и акцесорния иск за лихва върху тази разликата (17 000) лева като счита, че в тази част решението е неправилно и необосновано. В обстоятелствената част на въззивна жалба са изложени доводи за необоснованост на обжалваното решение, основаващи се на твърдението, че съдът е пропуснал да отчете приносът на ищцата за настъпване на ПТП, изразяващ се в тъмно облекло в тъмната част на денонощието и движение в близост до автобус. Счита, че този принос е в 1 размер на 30 % и следва да обоснове различен резултат при определяне на размера на обезщетението. Пр. представител на въззивния жалбоподател поддържа и твърдения, че размерът на обезщетението в обжалваната част не съответства на критериите за справедливост и на съдебната практика по приложение на този принцип. Пр. представител на въззивния жалбоподател, счита, че решението е необосновано, защото съдът не е взел предвид доходите на пострадалата спрямо обществено икономическите условия в страната, нейната възраст и физическо състояние, което са способствали за възстановяването. В петитума към жалбата е отправено искане до въззивния съд да отмени решението в обжалвана част и да отхвърли иска, евентуално да намали размера на присъденото обезщетение в границите на обжалваната част.

В писмен отговор въззиваемата, ищца в исковото производство оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че доводите за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част са несъстоятелни, доколкото съпричиняване към вредоносния резултат е налице само при установено противоправно поведение за каквото липсват доказателства. По отношение на въведеното във въззивния спор оплакване за нарушаване на справедливостта при определяне на размера на обезщетението, ищцата излага, че липсва противоречие със съдебната практика и че размерът в обжалваната част е бил съобразяван с конкретните доказателства събрани от първата инстанция.

2./Втората възиззивна жалба е подадена от ищцата в исковото производство, а именно Е. С. И., която оспорва правилността на решението в отхвърлителната част и претендира за допълнителното обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 5000 лева. Счита, че не са били изяснени в цялост последиците от вредоносното събитие върху нейната психика, тъй като първоинстнационния съд не е уважил доказателствено искане свързано с последиците от възстановителния период, пряко свързани с престъплението.

Писмен отговор от въззиваемия- ответник не е постъпил.

Решение № 260277 от 14.07.2025г. постановено по гр.д. № 4706 по опис на СГС за 2021 г. е влязло в законна сила за сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, присъдени като обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 2

2024.05 лева, присъдени като обезщетение за имуществени вреди като необжалвано от страните, както и в отхвърлената част за разликата над 52 000 лева до 72 000 лева.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения, в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК намери следното:

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Върховният касационен съд многократно се е произнасял по предмета на въззивнато обжалване (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г.о.) и е посочил, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

От фактическа страна по делото не е спорно, а от доказателствената съвкупност се обосновава извод, че на 23.12.2017 г. около 22.00 ч. в гр. София на бул. „Президент Линкълн“, в района на кръстовището с ул. „Промишлена“ В. Е. Т., управлявайки л.а марка „Опел Зафира“ с регистрационен номер ******** блъска пресичащата на пешеходна пътека и зелен сигнал на 3 светофарната уредба Е. С. И., като и причинява имуществени и неимуществени вреди. За пътния инцидент е съставен Констативен протокол с пострадали лица № К -982 от 24.12.2017г.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че към 23.12.2017г. лек автомобил с марка „Опел“ модел „Зафира“ с рег.№ ******** имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Ищцата е предявила претенция за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл. 380, ал. 1 КЗ пред ответното застрахователно дружество, като впоследствие ответното дружество е изплатило обезщетение в размер на 8000 лева за претърпени от ищцата неимуществени вреди и сумата от 2569.79лева за претърпени имуществени вреди.

Спорен въпрос по делото се концентрира около установяване на размера на неимуществените вреди, които са претърпени от страна на ищцата в пряка причинно – следствена връзка с инцидента. Относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на основание чл.

300 ГПК съдът е обвързан и от влязлата в сила присъда № 642 от 11.11.2024 г. по НОХД № 9515/2023 г. на СРС /потвърдена с решение № 239 от 24.03.2025 г. по ВОХД № 12192025 г. на СГС/, в сила от 21.03.2025 г. С присъдата подсъдимият Т. В. Е., ЕГН **********, роден на българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, с адрес *** е признат за виновен в това, че нa 23.12.2017 г., около 22:00 ч., в гр. София, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел”, модел „Зафира”, с ДК № ********, по ул. „Промишлена”, с посока на движение от ул. „Братя Прошек” към бул. „Президент Линкълн”, в района на кръстовището с бул. „Президент Линкълн”, пешеходната пътека на бул.

„Президент Линкълн” в района на кръстовището с ул. „Промишлена”, обозначена с пътна маркировка М 8.2 от ППЗДвП, при извършване на маневра завиване на ляво нарушил правилата за движение по пътищата в ЗДвП: чл. 65 ЗДвП: „При движение в пътна лента покрай спиращо, спряло или потеглящо пътно превозно средство от означена с пътен знак трамвайна, тролейбусна или автобусна спирка водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен своевременно да намали скоростта, за да може в случай на необходимост да спре.“, чл. 116 ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към 4 престарелите хора.”, чл. 119, ал. 4 ЗДвП: „Водачите на завиващите пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците.”, чл. 120, ал. 1, т. 2 ЗДвП: „Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен: след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването – да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека“ – при движение в пътна лента на бул. „Президент Линкълн“ покрай потеглящо пътно превозно средство – неустановен по марка, модел и peгистрационен номер автобус от масовия градски транспорт от означена с пътен знак автобусна спирка, своевременно не намалил скоростта, за да може в случай на необходимост да спре, не проявил внимание и предпазливост към пешеходката Е. С. И., ЕГН **********, пресичаща пътното платно в посока от дясно на ляво, спрямо посоката на движение на автомобила, при приближаване към пешеходната пътека на бул. „Президент Линкълн“ в района на кръстовището с ул. „Промишлена” не пропуснал преминаващата по пешеходната пътека и все още намираща се на нея пешеходка, като не спрял, и по непредпазливост причинил на Е. С. И., ЕГН ********** средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, изразяваща се в „двуглезенно счупване на лява подбедрица с изкълчване на лявата глезенна става и руптура /разкъсване/ на сухожилието на задния тибиален мускул”, довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 /тридесет/ дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а”, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б”, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.

От заключението по допуснатата пред първоинстанционния съд КСМАТЕ се установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила двуглезенно счупване на лява глезенна става с частично изкълчване на същата, разкъсване на сухожилието на задния голямопищялен мускул.

Проведено е двукратно оперативно лечение. Първата операция е била за наместване счупването и фиксиране на фрагментите с платки и винтове.

Втората операция е била за отстраняване на част от остеосинтезния материал, за да може да започне рехабилитацията. Направени са два броя спинални анестезии.

При извършения прегледа на 09.11.2022 г. е установено наличието на 5 два оперативни белега в областта на лява глезенна става и ограничен обем движение на лява глезенна става при повдигане на ходилото нагоре от 10 градуса /при норма 20/ и отпускане ходилото надолу от 35 градуса /при норма 45/. По делото няма документи за проведена рехабилитация. При прегледа ищцата е съобщила, че е извършвана рехабилитация познат рехабилитатор.

Възстановителният процес е продължил 6 месеца.

Носила гипсова имобилизация 60 дни. Ходила с патерици 4 месеца, ползвала временна неработоспособност 6 месеца. Не може да кляка нормално.

От изготвената пред Софийски градски съд допълнителната СМЕ се установява, че към 16.06.2025 г. - 7 години и половина след инцидента, липсва пълно възстановяване. Налице е ограничена флексия движение на лява глезенна става при повдигане на ходилото нагоре от 10 градуса /при норма 20/ и отпускане ходилото надолу от 35 градуса /при норма 45/. Оформена е посттравматична артроза на лява глезенна става. Установена е оточна лява глезенна става – обиколка на подбедрицата над глезена вляво 22 см., вдясно 21 см. Ограниченият обем на движението персистира. Прогнозите за бъдещо възстановяване са песимистични. В с. з. на 26.06.2025 г. в. л. С. конкретизира, че персистира, означава продължава. Остеосинтезата не била извадена, нищо не се било променило в състоянието . Възможно било да изпитва болки, защото освен установения ограничен обем от движение при извършения контролен преглед, вече имало промени в състава на самата става, поради което било възможно да има болка при промяна на времето, при натоварване. Имало промени в хрущяла, тъй като счупването било вътреставно, а при такова счупване имало и увреда на хрущяла, което се нарича посттравматична артроза, т. е. вече имало една промяна в хрущяла на база на неговата увреда. Основният проблем в бита е, че тя не можела да кляка нормално. Клякането е движение, при което се използва пълен обем движение на тази става, т. е. ищцата изнасяла крака настрани, тъй като не можела да обърне крака до горе.