Решение № 149 от 27.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Благоевград, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. А. при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Диана К. А. Въззивно гражданско дело № 20251200501253 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх.№ 27437/17.11.2025 година, подадена от К. Б. Т., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Благоевград, ж. к. „***“ № 20, вх. Б, ет. 1, ап. 2, чрез адв. С. А. против Решение № 793/13.10.2025 година, постановено по гр.дело № 602/2025 година по описа на Районен съд – Благоевград.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Сочи се, че първоинстанционният съд при постановяване на решението е направил непълна и неправилна преценка на събраните доказателства по делото. Сочи се още, че районния съд не е съобразил приетото в ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС.

Иска се от въззивния съд да отмени атакуваното решение и да уважи предявените искове. Претендира се присъждане на разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемия по делото, от който в срок е постъпил подробен писмен отговор, с който се оспорва въззивната жалба, като неоснователна.

Иска се от въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на разноски.

При проверката в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262 ГПК, съдът е приел подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба, относно атакувания съдебен акт и събраните пред районния съд доказателства е мотивиран да стори следните фактически и 1 правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като са неоснователни твърденията на жалбоподателите, доколкото не се установяват такива съществени нарушения на процесуалните правила при събиране на доказателствата и участието на страните в процеса .

С Решение № 793/13.10.2025 година постановено по гр.дело № 602/2025 година по описа на Районен съд – Благоевград, районният съд е отхвърлил предявените от К. Б. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:гр. Благоевград, ж.к. „***“ №20, бх. Б, ет.1, ап.2, чрез адвокат С. А., АК Благоевград, служебен адрес: гр. Благоевград, ул. „***“ №8, против Г. Т.

Г., гр. Благоевград, ул. „***“ №6 искове, с които се иска да се осъди ответницата Г. Т. Г., гр.

Благоевград, ул. „***“ №6 да заплати на ищеца К. Б. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:гр. Благоевград, жк „***“ №20, бх. Б, ет.1, ап.2, сумата от 9000.00 лв. /девет хиляди лева/, представляваща обезщетение за еднолично ползване на съсобствения на страните недвижим имот, находящ се в гр. Благоевград, ул. „***“ №6, с идентификатор *** по КК и КР на гр. Благоевград, ведно с построените в него жилищна сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Благоевград, и стопанска постройка, построена в имота, за времето 10.03.2020 г. - 10.03.2025 г. и да заплати мораторната лихва върху сумата, считано от 10.03.2022г. до 10.03.2025г. в размер на 3352, 33 лв. /три хиляди триста петдесет и два лева и тридесет и три стотинки/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователни.

В първоинстанционното решение подробно е направен анализ на събрания доказателствен материал – писмени и гласни доказателства.

Така и въззивният съд установява от анализа на доказателствата от фактическа страна, че страните са съсобственици при квоти от по 1/2/една втора/ идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Благоевград, с площ съгласно скица - 192 кв.м., ведно с построената в същия двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, която жилищна сграда е със застроена площ от 31 кв.м. и построената в поземления имот - стопанска постройка, всички с административен адрес: гр.

Благоевград, ул. „***“ №6.

За въззивния съд е доказано, че с нотариална покана с рег. № 856, том 1, № 9 от 09.03.2015 година, К. Т. е отправил до Г. Т. Г. покана, с която е посочил, че са съсобственици на следния имот: Дворно място съставляващо парцел XVII (седемнадесети) с планоснимачен номер 2145 /две хиляди сто четиридесет и пет/, кв. 113 /сто и тринадесет/, по плана на гр.

Благоевград, с площ от 193 /сто деветдесет и три/ кв. м., от тях регулирани 180 /сто и осемдесет/ кв. м. при граници: улица, наследници на К. Г. и Г.А., с неуредени регулационни сметки, ведно с построената в същото дворно място двуетажна жилищна сграда, полумасивна, състояща се от четири стаи и отделно стопанска сграда, построена в същия имот.

Несъмнено е за въззивния съд, неправилно оценено от първата инстанция, че именно с тази нотариална покана въззивника е отправил искане до въззиваемата, като изрично е посочил е, че тъй като възпрепятства да ползва полагаемата му се 1/2/една втора/ идеална част от имота я кани след получаване на поканата да започне да му заплаща по 300, 00 лв.

2 месечно за това, че е лишен от ползването на частта му от описания имот. Независимо, че районният съд е приел, че поради употребата на думата „имот“ в единствено число, въззивният съд прави извода, че доколкото в нотариалната покана имотът, като съвкупност от дворно място, жилищна постройка и стопанска такава е подробно и в достатъчна степен индивидуализиран не може да се приеме извода на районния съд, че не става ясно за кой имот е отправена поканата, съответно поискването от единия съсобственик отправено до другия съсобственик.

С оглед насъбраното като писмено доказателства пред районния съд - изпратеното от нотариус М.Г.-К. заверено копие нотариалната покана се доказва, че изявлението на въззивника е достигнало до въззиваемата – нотариалната покана е връчена на 10.03.2015 година, чрез съпруга на ответницата- Б. Г. срещу подпис, което е отразено от нотариуса и което е редовно връчване на същата покана по смисъла на чл.46, ал.2 от ГПК.

От анализа на гласните доказателства се установява, че всеки от свидетелите описва имота и дава сведения, че въззивника не ползва същия от дълъг период от време. В този смисъл са показанията както на свидетеля воден от ищеца, така и показанията на свидетелите водени от ответницата пред районния съд.

Пак от гласните доказателства – така св.Б. и св.А., както и от заключението по допуснатата и назначена от районния съд съдебно – оценителна експретиза и изслушването на вещото лице в съдебно заседание, въззивният съд приема за доказано, че поземления имот представляващ дворното място не е ограден и до него има свободен достъп,в това число и за лица извън съсобствеността. Установява се, че въззиваемата ползва и обивата първия жилищен етаж, съставен от две стаи и коридор, половината от стопанската постройка и външен санитарен възел, доколкото такъв не е изграден в сградата.

Доказва се, че вторият жилищен етаж е необитаем. В същия има движими вещи, за които липсват доказателства чия собственост са и да са били оставени в този жилищен етаж от въззиваемата – ответницата Г. Г..

За въззивния съд е категоричен извода, че въззивника не е посещавал имот след изпращането и получаването на нотариалната покана от Г. Г., чрез нейния съпруг и в този смисъл липсват каквито и да било доказателства, че след 2015 година Г. Г. е осъществила действия, с които да е възпрепятствала достъпа, ползването или възможността да обитава имота – половината дворно място, половината стопанска постройка и втория жилищен етаж показанилият я К. Т..

Напротив – установява се от доказателствата по делото, че К. Т. не посещава имота, не е правил опити да ползва нито част от дворното място, нито част от стопанската постройка, за която свидетелите сочат, че стои неизползваема, празни и полуразрушена, тъй като никой не я поддържа. В този смисъл и свидетелите сочат, че втория жилищен етаж не се ползва по никакъв начин от Г. Г., като същата ясно е заявила и демонстрирала, че този втори жилищен етаж не е нейна собственост и не следва да се ползва и не се ползва от нея.

От приетото заключение по допуснатата и назначена съдебно – оценителна експертиза и изслушването на вещото лице Петьо Танев пред районния съд се доказва, че сградата е с топлоизолация и мазилка върху нея, както и цокъл от цепен камък в основата на сградата, като и на двата етажа са обособени по един входен коридор и две стаи от двете страни на коридора. Вещото лице сочи и се подкрепя от анализа на гласните доказателства, че първия етаж живее ответницата, като на етажа са направени подобрения, включващи теракот и ламиниран паркет по под, мазилка с латекс по стени, дограмата по прозорци е ПВЦ, алуминиева входна врата, без интериорни врати. Съответно на втория етаж пода е на теракот в коридора и дюшеме по стаите, стени - масив, дограмата е стара, еднокатна, дървена, вратистари, дървени, масив. Според заключението на вещото лице стойността на наема за 1/2/една втора/ идеална част от дворното място – позцемления имот, двуетажната сграда и стопанската постройка - всички процесни имоти за периода от 10.03.2020г. до 10.03.2025г. е 3 в размер на 8 496, 00 лв.

При правилно изяснената фактическа обстановка, районният съд е сторил правни изводи съответно на фактическите констатации.

Вярно е като правни изводи, че предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването, съобразно притежаваната съсобствена част, сочат на правното основание на предявения иск по чл.31, ал.2 от ЗС. Заявената акцесорна претенция за заплащане на лихва за забава, правилно е определена от районния съд като такава с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Предявените обективно съединени искове са процесуално допустими - заявени от и срещу процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес от това, пред местно и родово компетентния съд.

Разгледана по същество и с оглед на оплакванията във въззивната жалба исковата претенция – главна и акцесорна не е доказана по основанието си.

В условията на пълно главно доказване въззивният съд приема, че въззиваемият – ищец пред районният съд не е установил твърдяното – въззиваемата Г. Г. да е пречела на правото му да ползване на собствената си 1/2/една втора/ идеална част от съсобствените им – дворно място, двуетажна жилищна сграда, построена в същото и стопанска постройка, построена в същото.

Правилно е прието от първата инстанция, че претенцията за обезщетение по чл. 31, ал.

2 ЗС е основателна, когато след получаване на писмено искане ползващият съсобственик продължава пряко да си служи с цялата обща вещ, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик, или, имайки достъп до вещта, не допуска друг съсобственик да си служи с нея (например като държи ключа). По делото до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция не са събрани доказателства , от които да се направи извод, че ответницата ползва изцяло процесните недвижими имоти, нито да е препятствал личното ползване на ищеца на същите.

В този смисъл въззивникът в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154, ал.1 от ГПК не е доказал елементите от фактическия състав на исковата си претенция по смисъла на чл.31, ал.2 от Закона за собствеността и доколкото главната претенция е неоснователна, такава е и заявената акцесорно за заплащане на лихва за забава.