Определение № 844 от 22.10.2025, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 580/2025
- Вид
- Определение № 844
- Подписан
- 22.10.2025
- В сила
- 22.10.2025
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 844 гр. Ловеч, 22.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500580 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „АПС Бета България“ ЕООД против разпореждане № 2493/11.09.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 1024/2025 г. на РС Тетевен, с което е оставено без разглеждане заявлението на частния жалбоподател против Р. Б. И. от гр.София за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В частната жалба са направени оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане. Счита, че с изпратена чрез ЕПЕП молба на 10.09.2025 г. е изпълнил указанията на съда, дадени с разпореждане № 2367/26.08.2025 г. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.
От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 1024/2025 год. на Районен съд – Тетевен се установява, че производството по делото е започнало по заявление на „АПС Бета България“ ЕООД с искане за издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист против длъжника Р. Б. И., ЕГН **********, за следните парични вземания: главница в размер на 597.64 лв., ведно със законната лихва от 26.08.2025 г. до изплащането й, неплатени дължими такси в размер на 289.69 лв., 113.70 лв. неустойка, 20.66 лв. – договорна лихва за периода от 12.05.2020 г. до 08.09.2020 г., 241.97 лв. – обезщетение за забава за периода от 09.09.2020 г. до 11.08.2025 г., произтичащи от неизпълнението на Договор за потребителски кредит № 41****, сключен на 12.05.2020 г. между „Сити Кеш“ООД, ЕИК ********** и длъжника Р. Б. И., ЕГН ********** за 1 сумата 700.00 лв. Посочено е, че с Договор за цесия от 01.04.2022 г. „Сити Кеш“ООД като цедент е прехвърлил своите вземания към длъжника на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД. Претендирани са и разноски в размер на 21.48 лв. за внесена ДТ и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане № 2367/26.08.2025 г. районният съд указал на заявителя с допълнителна молба по делото да отстрани нередовностите на заявлението, като посочи: заплащана ли е частично сума по договора и ако е заплащана, колко и какво е включено в заплатено като главница, лихви, неустойки и др.; да посочи кога длъжникът е получил уведомлението за цесия и да заплати по сметката на ТРС ДТ в размер на 25.00 лв. и представи платежния документ по делото.
По делото е постъпила уточняваща молба на 10.09.2025 г., в която заявителят конкретизира, че по процесния договор за кредит са постъпили плащания, с които частично са погасени главница, договорна лихва, такси и неустойка, което е видно от приложената от първоначалния кредитор справка.
Посочено е, че длъжникът е уведомен за извършената цесия на 26.05.2025 г.
За да остави без разглеждане заявлението по чл. 410 ГПК, заповедният съд приел в мотивите на обжалваното разпореждане, че заявителят не е изпълнил дадените му указания съобразно ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.2б. Районният съд е изложил съображения, че съдът не е длъжен да извлича информация от представената справка и да извършва изчисления.
От правна страна съдът приема, че разпореждането е правилно като краен резултат. При неотстраняване на нередовността на заявлението, районният съд го отхвърля според използваната от законодателя терминология в чл.413, ал.2 ГПК. В случая районният съд е постановил оставяне без разглеждане на заявлението по чл. 410 ГПК, но въпреки констатираното несъответствие, въззивният състав приема, че негативното за заявителя произнасяне се свежда до отхвърляне на заявлението.
Настоящата инстанция споделя извода на заповедния съд, че от страна на частния жалбоподател не са изпълнени дадените в разпореждане № 2367/26.08.2025 г. указания за отстраняване нередовностите на заявлението. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, т.е. да съдържа всички необходими данни с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави, а чл.411, ал.2, т.3 ГПК дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснова вероятност за това.
Ето защо заявителят следва да посочи не само фактите, пораждащи облигационната връзка, но да изложи и твърдения за предложените от 2 длъжника плащания и техния размер, защото последните рефлектират върху размера на усвоената, но непогасена сума по главницата, вкл. върху размера на другите вземания с възнаградителен и санкционен характер. Без излагане на такива в заповедното производство, съдът не би могъл да извърши на основание чл.23 от ЗПК служебно прихващане между плащанията по неравноправните клаузи и останалата дължима сума по договора.
На следващо място излагането на твърдения за размера на усвоената, но непогасена сума, вкл. за начина, по който се формира нейния размер, е необходимо с оглед преценката и възможността на длъжника да ги оспори, като подаде възражение срещу вземанията по заповедта и заради установяването им в исковото производство.
При тези данни и с оглед обхвата на проверката, която извършва въззивната инстанция, съдебният състав намира, че частната жалба е неоснователна и обжалваното разпореждане на РС - Тетевен следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2493/11.09.2025 г., по ч.гр.д. № 1024/2025 г. на РС Тетевен.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 844 гр. Ловеч, 22.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500580 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „АПС Бета България“ ЕООД против разпореждане № 2493/11.09.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 1024/2025 г. на РС Тетевен, с което е оставено без разглеждане заявлението на частния жалбоподател против Р. Б. И. от гр.София за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В частната жалба са направени оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане. Счита, че с изпратена чрез ЕПЕП молба на 10.09.2025 г. е изпълнил указанията на съда, дадени с разпореждане № 2367/26.08.2025 г. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.
От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 1024/2025 год. на Районен съд – Тетевен се установява, че производството по делото е започнало по заявление на „АПС Бета България“ ЕООД с искане за издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист против длъжника Р. Б. И., ЕГН **********, за следните парични вземания: главница в размер на 597.64 лв., ведно със законната лихва от 26.08.2025 г. до изплащането й, неплатени дължими такси в размер на 289.69 лв., 113.70 лв. неустойка, 20.66 лв. – договорна лихва за периода от 12.05.2020 г. до 08.09.2020 г., 241.97 лв. – обезщетение за забава за периода от 09.09.2020 г. до 11.08.2025 г., произтичащи от неизпълнението на Договор за потребителски кредит № 41****, сключен на 12.05.2020 г. между „Сити Кеш“ООД, ЕИК ********** и длъжника Р. Б. И., ЕГН ********** за 1 сумата 700.00 лв. Посочено е, че с Договор за цесия от 01.04.2022 г. „Сити Кеш“ООД като цедент е прехвърлил своите вземания към длъжника на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД. Претендирани са и разноски в размер на 21.48 лв. за внесена ДТ и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане № 2367/26.08.2025 г. районният съд указал на заявителя с допълнителна молба по делото да отстрани нередовностите на заявлението, като посочи: заплащана ли е частично сума по договора и ако е заплащана, колко и какво е включено в заплатено като главница, лихви, неустойки и др.; да посочи кога длъжникът е получил уведомлението за цесия и да заплати по сметката на ТРС ДТ в размер на 25.00 лв. и представи платежния документ по делото.
По делото е постъпила уточняваща молба на 10.09.2025 г., в която заявителят конкретизира, че по процесния договор за кредит са постъпили плащания, с които частично са погасени главница, договорна лихва, такси и неустойка, което е видно от приложената от първоначалния кредитор справка.
Посочено е, че длъжникът е уведомен за извършената цесия на 26.05.2025 г.
За да остави без разглеждане заявлението по чл. 410 ГПК, заповедният съд приел в мотивите на обжалваното разпореждане, че заявителят не е изпълнил дадените му указания съобразно ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.2б. Районният съд е изложил съображения, че съдът не е длъжен да извлича информация от представената справка и да извършва изчисления.
От правна страна съдът приема, че разпореждането е правилно като краен резултат. При неотстраняване на нередовността на заявлението, районният съд го отхвърля според използваната от законодателя терминология в чл.413, ал.2 ГПК. В случая районният съд е постановил оставяне без разглеждане на заявлението по чл. 410 ГПК, но въпреки констатираното несъответствие, въззивният състав приема, че негативното за заявителя произнасяне се свежда до отхвърляне на заявлението.
Настоящата инстанция споделя извода на заповедния съд, че от страна на частния жалбоподател не са изпълнени дадените в разпореждане № 2367/26.08.2025 г. указания за отстраняване нередовностите на заявлението. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, т.е. да съдържа всички необходими данни с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави, а чл.411, ал.2, т.3 ГПК дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснова вероятност за това.
Ето защо заявителят следва да посочи не само фактите, пораждащи облигационната връзка, но да изложи и твърдения за предложените от 2 длъжника плащания и техния размер, защото последните рефлектират върху размера на усвоената, но непогасена сума по главницата, вкл. върху размера на другите вземания с възнаградителен и санкционен характер. Без излагане на такива в заповедното производство, съдът не би могъл да извърши на основание чл.23 от ЗПК служебно прихващане между плащанията по неравноправните клаузи и останалата дължима сума по договора.
На следващо място излагането на твърдения за размера на усвоената, но непогасена сума, вкл. за начина, по който се формира нейния размер, е необходимо с оглед преценката и възможността на длъжника да ги оспори, като подаде възражение срещу вземанията по заповедта и заради установяването им в исковото производство.
Разпечатката съдържа 51 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/170e3876-297b-4008-a9d3-d9cee18e0df4