Решение № 689 от 02.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 689 гр. София, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Мила Г. Д. при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Мила Г. Д. Въззивно гражданско дело № 20251100513726 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК вр. чл. 17 ЗЗДН.

С Решение №18830/20.10.2025 г., постановено по гр. д. №63312/2024 г. е оставена без уважение молбата на Ф. Г., гражданин на Република Гърция, ЛНЧ ****, лично и в качеството му на процесуален субституент на Л. Ф. Г., ЕГН **********, за издаване на заповед за съдебна защита срещу В. Й. Я., ЕГН **********, и е отказано да се издаде заповед за защита, с която по отношение на ответницата да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.

Настоящото въззивно производство е образувано по повод подадена от Ф. Г. въззивна жалба № 367779/10.11.2025 г. по регистъра на СРС депозирана от Ф. Г. – лично и като процесуален субституент на малолетната Л. Ф. Г. чрез адв. Г. Г. и адв. Б. Е.. Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че районният съд въз основа на неправилен и непълен анализ на събраните по делото доказателства е достигнал до погрешни фактически и правни изводи.

Отправя искане за отмяна на обжалвания съдебен акт, като се приеме, че молбата за защита е основателна и бъдат наложени мерките предвиден в чл. 5 ЗЗДН.

В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е постъпил отговор от въззиваемата страна В. Я., представлявана от адв. О., с който жалбата се оспорва като неоснователна и се моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.

1

При извършената служебна проверка по реда на чл. 267 ГПК съдът намира, че подадената въззивна жалба е редовна и допустима. Същата е депозирана в законоустановения по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН срок от страна, имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидностпостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по искането с което е бил сезиран, поради което няма произнасяне вповече. По отношение правилността на обжалваното решение съдът намира следното.

Първоинстанционното производство е образувано по повод подадена молба от Ф. Г. лично и в качеството му на процесуален субституент на Л. Ф. Г., с която е отправено искане за издаване на заповед защита от дамашно насилие, извършено от В. Я. по отношение на детето и на спрямо него на 27.09.2024 г.

Молителят твърди, че конкретният акт на домашно насилие е извършен на 27.09.2024 г. около 17.15 ч. в сградата на 20 ОУ „Тодор Минков“ в присъствието на свидетеля Б.Ц.. Твърди, че на посочената датата, виждайки, че той излиза от училището, В. Я. незабавно е взела детето, увещала го е да каже, че бащата му е направил опит да го отвлече и след това е започнала да се държи агресивно спрямо Ц. и него в присъствието на детето. Сочи, че съгласно чл. 2 ЗЗДН за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Излага, че скандалът, започнат от майката, с подкрепата на настоящия й партньор, с който се цели да се осуетят всички опити за контакт между детето и него, е конкретната форма на домашно насилие срещу тях.

За да постанови своето решение, Софийски районен съд е приел, че между страните не се спори, че са бивши съпрузи, а Л. Г. е тяхна дъщеря, като с решението за прекратяване на брака между Ф. Г. и В. Я. е определен режим на лични контакти между детето и бащата. Приел е, че от събраните по делото доказателства се установява, че отношенията между майката и бащата на Л. са обтегнати и конфликтни. За това свидетелствали и многобройните дела помежду им, като в конфликтите е въвлечено и малолетното им дете. Намерил е, че между родителите съществува спор относно мерките, свързани с родителската отговорност, в който смисъл са и твърденията на страните. От друга страна, е счел, че по делото не се установява ответницата да е осъществила твърдените в молбата актове на домашно насилие на процесната дата.

Първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, като до този извод настоящият съдебен състав достига след преценка на събраните по делото доказателства и с оглед наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт.

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане Л. Г. е дете на страните Ф. Г. и В. Я..

2

От представената по делото справка от МВР, ГД „Гранична полиция“ се установява, за срок до 09.11.2024 г. по отношение на Л. Г. е предприета мярка за недопускане излизане от територията на Република България.

По отношение на представените по делото периодичен доклад за резултатите от предоставяне на социална услуга от Фондация „Надежда“, както социален доклад, изготвен от ДСП- Лозенец, съдът се солидаризира с изложените от районния съд съображения, че същите в частите, в които се пресъздават изнесени от молителя Г. твърдения, не следва да бъдат ценени като такива с висока доказателствена стойност и не са годни да докажат твърдения акт на насилие, извършен от Я..

За твърдения акт на домашно насилие са събрани свидетелски показания на двама свидетели, доведени от всяка една от страните. Свидетелят Б.Ц. разказва, че се познава с Ф. Г. от кантората, в която последният е потърсил адвокатски услуги. На 27.09.2024 г. придружил молителя до училището на Л., за да му помогне с превода, защото Г. не знае български взик. В двора на училището видели Л., при което Ф. я поздравил, но детето се отвърнало по непримлив начин, като казало на баща си да се разкара и че ще се видят, когато си промени поведението. След разменените реплики свидетелят и Ф. се разделили, като Ц. отишъл до автомобила си, паркиран на 100 метра в пряка до училището. След като изминали 3-4 минути до прозореца на колата се появили няколко души, които свидетелят не разпознал. Последните били заедно с Л. Г., поради което Ц. предположил, че това са майка й В. и нейният приятел. Ответницата започнала да разпитва Ц. какъв е, защо се намира до училището на дъщеря й. Заплашила го, че ако още веднъж го види в училището на Л., щяло да стане страшно. Свидетелят разказва, че В. Я. се е държала грубо и е правила видоезапис с телефона си. Мъжът, който я придружавал също се държал грубо. Свидетелят възприел как Л. започнала да говори как децата не трябва да се бият, както и че баща й имал физически досег с нея в училище. Свидетелят излага, че не е видял Ф. и В. да са имали разговор помежду си.

Свидетелят Р.В. (настоящ партньор на ответницата) разказва как на процеснатата дата, заедно с В. отишли пред училището с намерението да вземем Л., тъй като тя приключва училище в 17:25 часа. При пристигането си видели Ф. с друг непознат за тях човек да напускат училищната сграда. Ф. и неговия придружител забелязали свидетеля В. и Я., но не казали нищо.

Впоследствие ответницата влязла в училището и кратко време след това излязла заедно с Л., а последната била видимо разтревожена. Майка й я попитала какво се е случило, а детето обяснило, че баща й искал да говори с нея и тя да си тръгне с него. Докато говорели помежду си, тримата заедно започнали да вървят към вкъщи, като свидетелят и ответницата успокоявали Л. и й казали, че винаги ще се грижат за нея и няма от какво да се притеснява.

Докато вървели, забелязали, че човекът, който придружавал Ф. е влязъл в колата си и е на около 50 метра от училището. Решили да отидат до него и да го разпитат какви са причините той да влиза в училището, при положение, че няма връзка с децата, които учат там. Процесното лице, което св. В. разпознава, че е свидетелят Ц., му казал, че е в училището, за да помогне на Ф. да вземе Л.. Последвали реплики, свързани с това да бъде извикана полиция, но разговорът приключил, без да се достига до сигнализиране органите на 3 реда. В. излага, че след случилото се Л. била неспокойна.

При анализ на дадените от свидетели показания през призмата на чл. 172 ГПК и отчитайки вероятната заинтересованост на свидетелите от изхода на спора, се налага извод, че недоказано остава твърдяното агресивно поведение от страна В. Я.. Дори да са били разменени реплики, свързани със сигнализирането на полицейските органите, то същите не могат да бъдат квалифицирани като форма на вербална агресия или психически тормоз, още повече с оглед житейски логичното притеснение, че непознато за майката е придружавало бащата на Л. в нейното учебно заведение. Не се установява по никакъв начин Ф. и В. да са имали контакт на процесната дата и да са говорили помежду си. Не се установява, дори от показанията на доведения от молителя св. Ц., че Я. е увещавала детето да казва, че баща му е направил опит да го отвлече.

В заключение се налага извод за недоказаност на изложените в молбата актове на домашно насилие, извод до който е достигнал и районният съд, поради което и правилно е отхвърлил молбата и е отказал да издаде заповед за защита.

С оглед всичко изложено дотук, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо ГПК вр. чл. 17, ал. 5, предл. първо ЗЗДН.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на разноски има право въззиваемата страна, която е претендирала такива за адвокатско възнаграждение в размер на 410 евро, за което има ангажирани доказателства за реалното му заплащане по банков път- платежно нареждане от 05.01.2026 г. Претендираните разноски следва да бъдат възложени в тежест на въззивника с оглед неоснователността на подадената от него въззивна жалба.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо ГПК вр. чл. 17, ал. 5, предл. първо ЗЗДН, Софийски градски съд, III въззивен брачен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №18830/20.10.2025 г., постановено по гр. д.

№63312/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 92 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Ф. Г., ЛНЧ ****, гражданин на Република Гърция, да заплати на В. Й. Я., ЕГН ********** разноски в размер на 410 EUR (евро), представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5