Решение № 60 от 16.03.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. гр. Хасково, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20255640201000 по описа за 2025 година Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ– В. В. Х. от ***********, ЕГН **********, е депозирал жалба против Наказателно постановление № 24-1253002985/25.09.2024г. на Началник група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“, с което за това, че на 15.09.2024г. в 14:34 часа в гр.Хасково, по бул.“България“ до Първа поликлиника в посока към стадион „Младост“ управлява собственият си лек автомобил „*****“ с рег.№ *******, като водача не използва обезопасителен колан по време на движение, с който автомобила е оборудван, с което за виновното нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50лева, и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 точки.

В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, като е нарушена разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си, счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, пледира за отмяната му.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата- Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР-Хасково- редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в 1 тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, пред компетентен орган да я разгледа орган- Районен съд- Хасково. Видно от разписката за връчваненеразделна част от наказателното постановление, същото е връчено на нарушителя на 21.11.2025г., а жалбата против него е изпратена до съда на 04.12.2025г.- видно от поставения входящ номер – т.е. в законоустановения 14дневен срок.

По фактическата обстановка се установи, че на 15.09.2024г. след обяд, полицейските служители Р. Б. Р. и Д. Н. А. – служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР-Хасково, изпълнявали служебните си задължения, като осъществявали контрол над движещите се МПС в района на бул.“България“- до Първа поликлиника. В 14,34ч. същите видели приближаващ лек автомобил, движещ се по булеварда в посока към стадион „Младост“. Спрели същия за проверка, като установили, че спрения автомобил е „*****“ с рег. № *******, а водачът му е настоящият жалбоподател В. В. Х.. Костатирали също, че водачът не е сложил предпазен колан. За констатираното нарушение, на водача Х. бил съставен АУАН серия GA, №3267054/25.09.2024г., в който актосъставителят Р. Р. описал констатациите, като описал нарушение- не използване обезопасителен колан по време на движение. Като нарушена била описана разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Актът бил изготвен и връчен същия ден на нарушителя В. Х., който го подписал и описал възражение- че бил с колан, но неправилно поставен.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление № 24-1253-002985/25.09.2024г. на Началник група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“, с което за виновното нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, на водача му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50лева, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 точки.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неснователна.

Доказателствата по делото са еднопосочни и безпротиворечиви, а именноописаните по-горе АУАН и НП, показанията на разпитания свидетел Р. Б. Р..

Описаното нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, е констатирано, описано и правилно отнесено към съответната правна норма. Съобразно разпоредбата на горепосочения текст, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

От свидетелските показания се установи, че водачът В. Х. е управлявал посоченото МПС без да използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. Свидетелят Р. Р. заявява в показанията си, че са спрели водача, защото са забелязали по време на приближаването му, че водачът е без поставен обезопасителен колан, което било и причината, за да го спрат.

Свидетелят е категоричен, че са видели автомобила в движение преди да спрат същия за проверка.

2

Същият е възприел ставащото в светлата част на денонощието, бил е на разстояние от автомобила на жалбоподателя, което му позволява правилно и без съмнение да види и възприеме извършването на посоченото в АУАН и НП нарушение.

Показанията на свидетеля са логични, последователни, без вътрешни противоречия, дадени са от полицейски служител- възприел станалото в рамките на изпълняваните служебни правомощия и задължения, чието внимание е било насочено именно в тази насока, поради което и съдът ги възприе и кредитира като достовернии.

Следва да се отбележи, че в противовес на заявеното от полицейския служител не се представят каквито и да било факти или доказателства, които да оборват така установената фактическа обстановка.

С оглед изложеното и предвид установените факти по делото, съдът приема, че в случая както от обективна, така и от субективна страна жалбоподателят е нарушил задължението си, вменено с разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗдвП, като въпреки задължението си, като водач на МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не е използвал обезопасителен колан, с какъвто управляваното МПС е оборудвано.

В случая нарушението е описано и доказано по безспорен начин, като не се откриха обстоятелства, които да внасят съмнение в това, т.е. наказателното постановление е издадено при условията на разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, включително и тази на ал.1, т.5 от същата разпоредба, а именно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено същото и обстоятелствата, при които е извършено. Времето, мястото на нарушението и начинът на извършването му са установени по недвусмислен и безспорен начин, като тяхното изписване не предпоставя объркване или невъзможност за разбиране на вмененото на водача нарушение. Не се представиха доказателства – сочещи противното или внасящи основателни и подкрепени с доказателства съмнения в установеното.

Констатациите описани в АУАН, в последствие пренесени и в издаденото наказателно постановление съответстват на изписаните разпоредби на ЗДвП, които водачът е нарушил и на изяснената в съдебно заседание фактическа обстановка.

По отношение на възражението на жалбоподателя за нарушеното право на водача да възрази срещу съставения АУАН, следва да се поясни, че в конкретния АУАН саморъчно са изписани такива от страна на водача. Наред с това, водачът разполага и с възможността по чл.44, ал.1 от ЗАНН, предвиждаща освен възраженията при съставяне на акта, в 7-дневен срок от подписването му нарушителят да може да направи и писмени възражения по него.

Налице е единствено заявление от страна на жалбоподателя, че е бил с колан.

Но следва да се отбележи, че е налице законовата презумпция, въведена от чл.189, ал.2 от ЗДвП, която презумпция остана неопровергана, а в случая е налице единствено заявление от страна на жалбоподателя, което заявление не е подкрепено, дори напротив- опровергано е от събраните по делото доказателства. Тук следва да се отбележи, че законовата презумпция предвижда наличието на доказателствена сила на редовно съставените актоведо доказване на противното. Такъв вид доказване следва да бъде осъществено с надлежни доказателства и доказателствени средства, като единствено 3 представянето на възражения и неподкрепено заявление, че констатираното от контролните органи не отговаря на истината, не е достатъчно. За да бъде установено и доказано удно адм.нарушение, същото следва да е установено по време, място и начин на извършването му, както и да е установен нарушител.

Така установената фактическа обстановка следва да е отнесена към съответната материална норма, която е нарушена, а след това- към съответната санкционна такава, предвиждаща съответното адм.наказание. В случая при служебно извършената от съда проверка на протеклото адм.наказателно производство, не се установиха съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, водещи до нарушено право на защита на жалбоподателя. Убеждението на жалбоподателя за недостоверност на изнесените факти и обстоятелства от свидетеля по установената фактическа обстановка не може да се приеме като обстоятелство, оборващи тези показания и още повече- наличието на законови основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Като цяло, съдът не възприе възраженията на жалбоподателя, но дори и при тяхното възприемане, посочените такива не сочат съществени процесуални нарушения, които да са от рода на тези- налагащи отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В този смисъл съдът намира, че законовата презумпция, въведена от чл.189, ал.2 от ЗДвП, остана неопровергана и следва да се приеме, че с поведението си жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, предвидено в чл.137А, ал.1 от ЗДвП, за което нарушение е следвало да бъде санкциониран с предвиденото в съответната административно-наказателна разпоредба наказание.

При издаването на процесното постановление административно-наказващия орган е изпълнил задълженията си предвидени в ЗАНН, преценил е събраните данни и доказателства, правилно е квалифицирал нарушението, правилно е съобразил и текста от закона - предвиждащ наказание за въпросното нарушение. В тази връзка издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано.

Разпоредбата на санкционната норма– съответстваща на нарушението предвижда наказание „Глоба“ е с установен размер от 50лв. (чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП- действащ към момента на извършване на описаното адм.нарушение) и доколкото този размери е с фиксирана стойност, то няма възможност за изменението му.

Съобразно разпоредбата на чл.6, т.18 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР, за неизпълние на задължението за използване на предпазен колан или носене на каска се отнемат от нарушителя 10 контролни точки- колкото са отнети и на жалб.В. Х., като и в тази част издаденото наказателно постановление не страда от пороци.

Мотивиран така, Съдът

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А В А Наказателно постановление

№

24-1253002985/25.09.2024г. на Началник група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“, с което на В. В. Х. от ***********, ЕГН **********, за това, че на 15.09.2024г. в 14:34 часа в гр.Хасково, по бул.“България“ до Първа 4 поликлиника в посока към стадион „Младост“ управлява собственият си лек автомобил „*****“ с рег.№ *******, като водача не използва обезопасителен колан по време на движение, с който автомобила е оборудван, с което за виновното нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50лева, и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 точки – като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: Ц.С.

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. гр. Хасково, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: