Решение № 1877 от 15.12.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1877 гр. Варна, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100500572 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на ЯН. ХР. ХР. срещу Решение № 260044/26.11.2020г. постановено по гр.д. № 430/2020г. по описа на ДРС, IV-ти състав, с което на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивника срещу Й. Й. ЦВ. с ЕГН ********** искове за прогласяване нищожността на договори за покупко продажба на недвижими имоти, обективирани в НА № 66, том II, рег. № 1684, н.д.

№ 219 от 04.04.2019г. и в НА № 65, том II, рег. № 1683, н.д. № 218 от 04.04.2019г. на Нотариус В.М., с които ЯН. ХР. ХР. продал на Й. Й. ЦВ. описаните в тях недвижими имоти, като привидни и прикриващи действителната воля на страните за сключване на договор за замяна за взаимно прехвърляне между страните на собствеността на придобитите по време на фактическото им съжителство имоти.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното решение, както и постановяване при нарушение на процесуални правила. Изложени са доводи, че първоинстанционният съд не е съобразил значението на НА № 67 от 04.04.2019г. на същия нотариус, върху който ответницата е изписала собственоръчно трите си имена, който служи като начало на писмено доказателство. Като изходящ от другата страна, той прави вероятно основателен довода за наличие на привидност и заедно с протокол за разпит на ответницата като свидетел по ПП № 647/2019г. по описа на РП – Варна, съставлява начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК. На 04.04.2019г. страните са искали взаимно да си прехвърлят имотите, като ги заменят и по този начин поделят имуществото, придобито по време на съвместното им съжителство, като спорен е 1 единствено начинът, който са избрали да сторят това. Твърди, че не е логично да извършиш три НА за покупко продажба, след като можеш да извършиш един за замяна. Продажна цена не е имало намерение да се плаща, както и не е плащана. Доказателства за плащане ответницата не е ангажирала по делото, а липсата на плащане на продажна цена е косвено доказателство и индиция за липса на обща воля на договарящите да възникне задължение за плащането й, съответно и за симулативността на продажбите. Като не е допуснал искани гласни доказателства, съдът е лишил страната от възможността да установи симулацията на трите покупко продажби, като узаконил незаконната и неморална постъпка на ответницата.

Отправил искане поради всичко изложено за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете да се уважат.

В отговор на жалбата Й. Й. ЦВ. оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.

Поддържа, че не е налице допуснато нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото от ДРС. Твърди, че действително на 04.04.2019г. страните, живели на съпружески начала, се явили пред Нотариус В.М. и завили воля за сключване на сделките по НА №№ 66 и 65, с които Я.Х. прехвърля на нея описаните имоти, както и по НА № 67, с който тя прехвърля нему описаните имоти. Последният акт не е вписан в СВп, поради пропуск след изписване на трите си имена, да положи подпис, от полагането на който се е отказала след установяване на пропуска. Първите два договора ясно и безусловно отразяват волята на страните за извършване на сделка за покупко – продажба. Липсват други изявления на страните, които да индикират, че волята им е различна от изразената пред нотариуса, а плащането на цената не е факт, обуславящ извод, че страните по договорите не са желали настъпване на правните им последици. Отправила искане в тази връзка обжалваното решение да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

При проверка валидността на обжалваното решение в пределите на въззивното производство, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, придържайки се към посоченото в жалбата, съдът съобрази следното:

Производството пред ДРС е образувано по повод предявен от ЯН. ХР. ХР. срещу Й.

Й. ЦВ. установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко продажба, сключен на 04.04.2019г. и обективиран в НА № 66/2019г. на нотариус В.М., с който ищецът, като продавач продал, а ответницата, като купувач се съгласила да купи недвижими имоти, находящи се в гр. С., обл. Варна, а именно:

ПИ с ид. ***, находящ се на ***, с площ от 618 кв.м., заедно с построената в същия селскостопанска постройка с площ от 24 кв.м. и ПИ с ид. ***, находящ се на ***, с площ от 659 кв.м., заедно с построените в същия имот жилищна сграда с ид. ***.1, със ЗП от 41 кв.м. и жилищна сграда с ид. ***.2, със ЗП от 67 кв.м., както и на договор за покупко продажба, 2 обективиран в НА № 65/2019г., с който ищецът, като продавач продал, а ответницата, като купувач се съгласила да купи недвижим имот, находящ се в гр. С., обл. Варна, а именно: ПИ с ид. ***, находящ се на ***, с площ от 866 кв.м.; ПИ с ид. ***, находящ се на ***, с площ от 886 кв.м. и ПИ с ид. ***, находящ се на ***, с площ от 894 кв.м.

Фактическите твърдения, на които са били основани исковете са следните: страните живяли във фактическо съжителство около 8 години, като в началото на 2019г. се разделили. По време на съпружеското им съжителство придобили недвижими имоти, находящи се в гр. С., както следва: през 2015г. на името на ответницата ПИ с ид. ***, находящ се на ***, с площ от 718 кв.м., заедно с жилищна сграда със ЗП от 82 кв.м. и ПИ с ид. ***, находящ се на ***-А, с площ от 1335 кв.м., а през 2018г. на името на ищеца ПИ с ид. ***, находящ на ***, с площ от 618 кв.м., заедно със селскостопанска сграда, със ЗП от 24 кв.м.; ПИ с ид. ***, находящ се *** с площ от 659 кв.м., с построените в него две жилищни сгради с площ от 41 и 67 кв.м.; както и ПИ с ид. ***, находящ се на ***, с площ от 866 кв.м.; ПИ с ид. ***, находящ се ***, с площ от 886 кв.м. и ПИ с ид. ***, находящ се на ***, с площ от 894 кв.м. При раздялата им се споразумяли да поделят имотите, като извършат замяна, доколкото къщата, в която живеят неговите родители и самият ищец понастоящем в гр. С. и дворното място с къщата на името на ответницата, намиращо се на ***, 20-А, са едно до друго. Уговорили се, че имотите, в близост до родителите на ищеца, ответницата ще прехвърли на него, а в замяна, ищецът ще й прехвърли дворното място на ***, както и дворните места на ***, 3 и 5. В началото на 2019г. предприели действия по осъществяване на замяната, като съгласували намеренията си с нотариус В.М., пред който представили необходимите документи. На 04.04.2019г. се явили пред нотариуса, като служителите от кантората му били изготвили проекти за нотариални актове не за замяна, а за покупко продажба с цена данъчната оценка на имотите.

Нотариусът им обяснил, че е по-добре и по-сигурно да сключат взаимни покупко продажби.

Страните следвало само да ги подпишат и напишат трите си имена. Седмица след това, при позвъняване в кантората ищецът узнал, че сделките, с които той прехвърля на ответницата недвижими имоти са вписани, но акто, с който тя прехвърля на него имоти не е вписан поради това, че ответницата не е положила подпис на същия. На отправени покани да подпише нотариалния акт № 67/2019г., ответницата заявила, че вече не желае да прехвърли имота. По жалба на ищеца е образувана преписка № 647/2019г. по описа на ВРП, като в дадени обяснения пред разследващ полицай ответницата посочила, че не е положила си в акта по невнимание, а впоследствие размислила и се отказала да го положи. Тези признания пред държавен орган съставляват признание на симулацията на покупко продажбите и разкриват съдържанието на отношенията между страните и действителната им воля за замяна на имотите. Ето защо сделките, оформени с НА № 66 и НА № 65 са сключени в условията на относителна симулация, поради което отправил искане за прогласяване на нищожността им и обявяване на прикрития валиден договор за замяна между страните.

В отговор на исковата молба Й.Ц. признала, че с ищеца са живели на съпружески начала в периода 2013-2018г. Окончателно се разделили през м. януари 2019г. По повод 3 раздялата им уговорили уреждане на имуществените им отношения във връзка с придобитите по време на фактическото съжителство имоти. Била уведомена от ищеца, че отношенията им ще бъдат уредени чрез сключване на сделки за покупко продажба, като всеки ще заплати на другия стойността на придобиваните имоти по данъчната им оценка.

Това предложение било прието от нея, като на 04.04.2019г. се явили пред нотариуса, като са подписали актовете. Непосредствено след това ответницата заминала за Германия и се върнала в страната в началото на м. юли 2019г. Писмените й изявления по преписката на ВРП не съдържат нейни изявления, които да правят вероятно твърдението на ищеца, че изразеното съгласие при сключване на сделката е привидно. Отправила искане за постановяване на решение, с което предявените искове да се отхвърлят с извод за неоснователност.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор по делото, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство в периода 2013-2019г., както и, че по време на това съжителство придобили недвижим имоти, находящи се в гр. С.. Ищецът придобил през 2018г. с договора по НА № 151/2018г. два поземлени имота на *** и № 28, както и с договорите по НА № 162/2018г. и НА № 163/2018г. придобил три поземлени имота на ***, 3 и 5. Ответницата придобила през 2015г. с договора по НА № 193/2015г. два поземлени имоти, находящи се на *** и 20-А.

С оспорените договори за покупко продажба, оформени с НА № 65 и № 66 от 04.04.2019г. Я.Х. продал на Й.Ц. така придобитите от него недвижим имоти на ул. „П.“ и на ул. „Х.О.“, а именно: ПИ ид. 713 – 618 кв.м.; 714 – 659 кв.м.; 710 – 866 кв.м.; 711 – 886 кв.м. и 712 – 894 кв.м.

На 04.04.2019г. при същия нотариус В.М. е съставен НА № 67, с който Й.Ц. продава на Я.Х. собствените си недвижими имоти, находящи се на ***, а именно: ПИ с ид. 708, с площ от 718 кв.м., ведно с жилищна сграда и ПИ с ид. 709, с площ от 1335 кв.м. за сумата от 8700 лв. Видно от съдържанието на нотариалния акт, за продавач в края на акта е изписано пълно име на Й. Й. ЦВ., без положен подпис за нея, а за купувач, актът отговаря по съдържание на изискването на чл. 580, т. 6 от ГПК.

По жалба на Я.Х. е образувана преписка вх. № 647/2019г. по описа на ВРП, ТО – Девня, за това, че бил измамен от Й.Ц., че ще му продаде неин имот, но при изповядване на сделката тя не е подписала изготвения нотариален акт. С Постановление от 17.01.2020г. на прокурор е постановен отказ да се образува ДП, като преписката е прекратена.

Видно от съдържанието на дадените от Й.Ц. обяснения в писмен вид пред разследващ полицай по горната преписка на 10.01.2020г., страните се разделили в началото на 2019г. с уговорка, тя да продаде на Я.Х. имота на *** в гр. С., а Я.Х. да продаде на нея имотите на ул. „П.“. В началото на м. април 2019г. сделките били осъществени в кантората на Нотариус М. и 4-5 дни след това се наложило да пътува за Германия. Неполагането на подпис от нея в единия акт по сделката е по невнимание и не го е направила умишлено. В 4 момента е размислила и се отказва да продаде имотите си на *** на Я.Х..

Пред ВОС са допуснати и събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите ангажирани от въззивника – нотариус В.М. и С.Х. /брат на въззивника/, както и такива, ангажирани от въззиваемата – Р.Й. /майка на страната/.