Решение № 18163 от 28.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18163 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110135931 по описа за 2025 година

П роизводството по делото е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано, след като с решение от 22.05.2025 г. по в.гр.д.

№ 2101/2023 г. на СГС, III в състав е обезсилено решение от 13.07.2023 г., постановено по гр.д. № 35906/2022 г. на СРС, 70 – ти състав и делото е върнато на настоящия съд за ново разглеждане на делото за произнасяне по предявен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.

Предявен е иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ от “ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД срещу Столична община за сумата от 144,38 лева – непогасено вземане за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л.а. „Ф**“ с рег. № ** НК, предмет на сключен при ищеца договор за имуществено застраховане, които щети са настъпили при ПТП от 11.02.2021 г. в гр. София, на ул. „Въртопо“ около № 33, поради попадане на автомобила на несигнализирано препятствие на пътното платно – дупка, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (04.07.2022 г.) до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че платил застрахователно обезщетeние за вреди върху автомобил, обект на сключен с него договор за имуществено застраховане, причинени при ПТП вследствие на попадане на автомобила в необозначена и несигнализирана неравност на улица в гр. София. Твърди, че мястото на инцидента е общински път и задължение за поддържането му в изправно състояние, както и за сигнализирането на неравност на пътното платно по закон, е на ответника. Наличието на необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно се дължало на неизпълнение на тези задължения.

Бездействието на лицата, натоварени от ответника със задълженията за осигурявaне на необходимите условия за безопасно преминаване по платното за движение, било основание за ангажиране на отговорността на ответника за платеното обезщетение и ликвидационните 1 разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Възразява, че застрахователното обезщетение не е заплатено в изпълнение на застрахователния договор, доколкото подмяната на гуми не представлявала покрит риск.

Оспорва твърдения механизъм на ПТП, наличието на твърдяната несигнализирана и необезопасена неравност (дупка) на пътното платно, както и причинната връзка между увреждането и твърдяната неравност на пътното платно. Предвид липсата на протокол за ПТП, както и че мястото на произшествието не било посетено от компетентните държавни органи, оспорва застрахователното обезщетение да е заплатено на валидно правно основание. Прави възражение за съпричиняване, обосновано с това, че водачът на увредения автомобил е допуснал нарушение на нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като не е съобразил поведението си с пътната обстановка. Прави искане за привличане като трето лице – помагач „ГБС-Инфраструктурно строителство“ АД. Обосновава искането си за привличане като трето лице – помагач на посоченото дружество с твърдения, че е сключил с него договор № СОА19-ДГ55-391/14.06.2019г., по силата на който изпълнителният „ГБС-Инфраструктурно строителство“ АД е поел задължение за текуща поддръжка и ремонт на уличната мрежа на територията на Столична община, вкл. и на процесния участък на ул. „Въртопо“.

В срока по чл. 131 ГПК по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК ответникът е предявил обратен иск срещу „ГБС-Инфраструктурно строителство“ АД, ЕИК 130131711, в случай че Столична община бъде осъдена да плати сумата по главния иск.

Ответникът по обратния иск „ГБС-Инфраструктурно строителство“ АД е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва обратния иск по аргумент, че не било доказано изпълнителят да е допуснал договорно неизпълнение, което да е следствие на негово виновно поведение.

С определение от 04.02.2026 г. е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство обратен иск по чл. 82 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД, предявен от ответника срещу третото лице - помагач „ГБС-Инфраструктурно строителство“ АД за сумата от 144,38 лева обезщетение по повод договорно неизпълнение на сключен между страните договор от 14.06.2019 г. с предмет дейности по държане и текущ ремонт на улична мрежа и пътни съоръжения на територията на Столична община - VII зона, включваща райони “Панчарево”, “Младост” и “Студентски”, в случай че Столична община плати същата сума на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ:

В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка е платил твърдяното застрахователно обезщетение за вреди, които са причинени вследствие на преминаване на процесния автомобил през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на соченото в исковата молба място, както и че настъпилото 2 събитие е покрит риск по застраховката по имуществено застраховане и размерът на причинените щети.

В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване, а именно че водачът на процесния автомобил е нарушил правилото по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, с което поведение е допринесъл за настъпване на твърдяното събитие.

Съдът приема за установено, че на 11.02.2021 г. водачът на л.а. Марка “Г.” модел “Ф.” с рег. № ** НК, при движение в гр.София по ул. “Въртопо” в района на № 33, е преминал през необезопасена и несигнализирана дупка, находяща се на пътното платно, вследствие на което автомобилът е бил увреден.

Горните изводи съдът основава на разпита на свидетеля К. К.. Разпитан по делото, свидетелят посочва, че през 2021 г. е претърпял пътен инцидент при управлението на л.а.

Марка “Г.” модел “Ф.”. Произшествието възникнало в гр. София, ж.к. “Мусагеница” при движение по ул. “Въртопо”, в посока от ж.к. “Дървеница” до ж.к. “Мусагеница”, като инцидентът настъпил към края на квартала. Докато свидетелят управлявал посочения автомобил, попаднал в дупка на пътното платно, която била дълбока - повече от 7 - 8 см.

Сочената неравност на пътното платно не била обезопасена и не била сигнализирана.

Свидетелят управлявал автомобила със скорост от около 30 км/час. Не могъл своевременно да възприеме неравността на пътното платно, защото валял пороен дъжд и дупката била пълна с вода. След инцидента дупката била запълнена, като на първо време хора от квартала я запълнили с камъни, а след 10 - 15 дни същата била запълнена от общината. Към датата на разпита свидетелят посочва, че дупката вече била запълнена с асфалт, била направена “кръпка”.

Извод за доказаност на събитието не се разколебава от обстоятелството, че за процесното ПТП не е съставен протокол след посещение на полицейски служител.

Възникването на събитието може да бъде доказано с всички допустими по ГПК доказателства, като в случая то е установено по безспорен начин чрез разпит на свидетел участник в произшествието, както и чрез заключение на вещо лице, според което от техническа гледна точка щетите по автомобила отговарят да са получени при сочения механизъм.

Като доказателство за наличие на твърдяното правоотношение по застраховка „каско“ е приета застрахователна полица № 440121215000283 с обект процесния автомобил и период на застрахователното покритие, който включва и датата на настъпване на процесното събитие. Застрахователната полица е подписана само от страна на застрахователното дружество, като от страна на застрахования не е подписана. От това следва, че не е спазена изискуемата от закона писмена форма за действителност на застрахователния договор – чл.

344, ал. 1 КЗ. При претендирано суброгационно право ответникът може да прави възраженията, които ищецът в качеството си на застраховател е могъл да направи спрямо застрахованото лице, в чиито права ищецът претендира да е встъпил. В случая застрахователят не е можел да противопостави на застрахованото лице възражение за недействителност на застрахователния договор по застраховка „автокаско“ предвид 3 плащането на застрахователната премия (относно плащането й, което е уговорено да се извърши еднократно, ответникът не е повдигал спор). Така с поведението си, приемайки плащане на застрахователната премия, застрахователят (ищец) не е имал право да оспори наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „автокаско“ при предявяване на процесната щета. При това в случая неспазването на предписаната от закона форма за действителност на застрахователния договор на основание чл. 293, ал. 3 ТЗ (приложима за търговските сделки, каквато е застрахователната сделка – чл. 1, ал. 1 ТЗ) не води до недействителност на застрахователния договор, щом от поведението на застрахователя може да се заключи, че не е оспорил действителността на волеизявлението.

Ирелевантно е възражението за непредставяне на доказателства за представителна власт на лицето, подписало застрахователната полица, от името на ищцовото застрахователно дружество, защото възражения за липса на представителна власт може да прави единствено лицето, от чието име е извършено действието – арг. т.2 на Тълкувателно решение № 5/2014г. по тълк.д. № 5/2014г. ОСГТК на ВКС, мотиви.

Предвид изложеното съдът приема, че процесният автомобил е бил обект на застрахователна закрила по застраховка „каско“ от страна на ищеца към датата на твърдяното събитие.

Процесното пътно – транспортното произшествие е настъпило на улица в населено место – гр. София, за която не се доказва да се явява едновременно и участък от републикански или общински път, поради което Закона за пътищата, на основание чл. 1, ал.

2, т. 1 от него, не намира приложение. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на Столична община е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в София, което включва и недопускането, съответно отстраняването на неравности по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при действията / бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено място. Според даденото в т.3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл. 50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА е общината, която съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС, следва да я управлява с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяването на улицата. С оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които ответникът – Столична община, е възложила 4 изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД. Такова тълкуване относно елементите от фактическия състав на търсената отговорност е дадено в решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК.

Безспорно е между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че по повод щети от процесното събитие ищецът в качеството си на застраховател по договора за имуществено застраховане е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер.