Решение № 726 от 05.12.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 726 гр. София, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров при участието на секретаря Албена В. Рибарска като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20238002104536 по описа за 2023 година

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Фючър девелопментс“ ЕООД (н) с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], к. к. „Слънчев бряг“ чрез синдика М. В., приподписана при условията на чл. 284, ал. 2 ГПК от адв. М. против решение № 242 от 16.02.2023 г. по гр. д. № 819/2022 г. на Окръжен съд – Бургас.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се решението да бъде отменено и вместо това се постанови друго за отхвърляне на предявения иск, респ. след отмяна на обжалваното решение делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане.

Ответницата по жалба О. М. П., гражданин на Руската федерация чрез адв. М. в писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност. Не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

С въззивното решение, предмет на касационна проверка е отменено решение № 3/13.01.2022 г. по гр. д. № 559/2021 г. на Районен съд - Несебър и като краен резултат е уважен предявения от О. М. П. срещу „Фючър девелопментс“ ЕООД (н) иск с правно основание чл.

19, ал. 3 ЗЗД - с обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 28.07.2008 г., ведно с Анекс от 10.07.2009 г. и допълнително споразумение от 31.07.2019 г. към него, относно следния недвижим имот: апартамент ..., 1 находящ се в сграда .. на първи етаж с площ от 75. 18 кв. м., като площта на апартамента, ведно с припадащите му се общи части възлиза на 81. 79 кв. м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня и баня-тоалетна, две тераси и който по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], [община] представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... с адрес на имота - [населено място], м. „С.“, ет. .., ап. ..., с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, ведно с прилежащите му 6.

61 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата, която е с идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], за сумата от 64 912 евро, от които 44 912 евро, платени от купувача към остатък от 20 000 евро, платени както следва: 14 500 евро, платени на 06.04.2021 г. и 6 000 евро платени на 28.09.2021 г., осъдена е ищцата да заплати на държавата местен данък и нотариална такса при този материален интерес, а в тежест на касатора са възложени разноските по делото.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че производството, макар и водено срещу несъстоятелен длъжник (ответното дружество) е допустимо и в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 637 ТЗ, доколкото делото няма за предмет притезателни права, а съществуването на преобразуващото (потестативно) право на една от страните по правоотношението за правна промяна, чието упражняване се осъществява по принудителен (исков) ред. Установил е, по силата на предварителен договор за покупкопродажба от 28.07.2008 г. „Вижън Девелопментс“ ООД като продавач се задължило да продаде на ищцата свой недвижим имот, находящ се в масивна жилищна сграда „Алмонд Гардън“. Впоследствие, на 10.07.2009 г. между тези страни е сключен анекс към договора, с който те се съгласили да заменят предмета на престацията на обещателя – продавач по него, като са определили предмет на задължението за прехвърляне на собствеността да е апартамент А 2-6 с площ от площ 75. 18 кв. м., а ведно с припадащите му се общи части с площ от 81. 79 кв. м. срещу цена от 70 888 евро. Между ищцата и ответното дружество пък е сключено допълнително споразумение от 31.07.2019 г. към предварителния договор. С него ответникът като продавач и ищцата като купувач, са постигнали съгласие първият да встъпи в правата и поеме задълженията на обещателя „Вижън Девелопментс“ ООД по предварителния договор. Предвид на констатираната забава на обещателя, продажната цена на имота е намалена от 70 888 евро на 64 912 евро, от която е заплатена сумата 44 912 евро с остатък от 20 000 евро. Постигната е уговорка в съглашението този остатък ищцата да заплати по сметка на адвокат М. по изрично посочена банкова сметка (без да се посочва конкретна дата за изпълнение на това задължение за доплащане на цената). Изтъкнато е, че процесният апартамент (под № 60 - с идентификатор ..., в обективиращия сделката по прехвърляне на собствеността върху недвижимите имоти от комплекс „Алмонд Гардън“, сключена между двете горепосочени търговски дружества нотариален акт № .., том ..., рег.

№ ...от 27.07.2010 г. по описа на нотариус с район на действие Районен съд - Несебър, срещу задължение за строителство, поправен по надлежния ред) е преминал в патримониума на ответника по делото, от предишния собственик „Вижън девелопментс" ЕООД. Установено е също (при извършена служебна справка в търговския регистър), че по отношение на „Фючър Дивелопментс“ ЕООД е открито производство и дружеството е обявено в несъстоятелност с 2 решение № 17/11.06.2020 г. по т. д. № 602/2019 г. на Окръжен съд - Бургас. С това решение производството по несъстоятелност е спряно без да е назначаван синдик. Синдик на обявеното в несъстоятелност дружество е назначен с решение № 260176/14.06.2021 г. на съда по несъстоятелността след възобновяване на производството, което решение е вписано в ТР на 15.06.2021 г. и влязло в сила на 22.06.2021 г. Мотивирано е становище, по арг. от чл.

658, ал. 1, т. 1 ТЗ, че всички действия на управителя на ответното дружество до назначаване на временния синдик се считат за валидни и го обвързват, вкл. и предприетите такива за промяна на обекта (имота) и цената му. Обсъдено е отправеното в хода на първоинстанционното производство от синдика на длъжника (ответника по спора) предизвестие по чл. 644, ал. 1 ТЗ до ищцата за прекратяване на сключения между страните предварителен договор като е отречено неговото правно действие на две основания. На първо място е прието, че съгласно уговорката в чл. 18 от обвързващия страните предварителен договор от 28.07.2008 г. синдикът (като представляващ дружеството – обещател) е следвало да изпрати предизвестието до насрещната страна (купувача) на там посочения неин адрес в Руската федерация, респ. на упоменатия адрес на електронната й поща. Това той не е сторил. На второ място – достигането на въпросното предизвестие до знанието на адвокат – пълномощника на ищцата в хода на съдебното производство по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е намерено да не е достатъчно да произведе желания правен ефект, доколкото процесуалният представител на страната не е бил надлежно овластен да получава от името и за сметка на клиента си материалноправни изявления по договора. Съобразено е осъщественото плащане от ищцата на остатъка от продажната цена в размер на 20 000 евро с два банкови превода – от 06.04.2021 г. и от 28.09.2021 г. като е прието, че те, макар и извършени в полза на трето лице (адв. М.) имат погасителен ефект за цялото задължение на купувача за цената на обещания имот. Развити са съображения, че този начин на изпълнение на задължението съответства на уговорката по чл. 3 от допълнителното споразумение от 31.07.2019 г. към предварителния договор, удостоверява валидно плащане и прави ищцата изправна страна по съглашението.

С определение № 2667 от 30.05.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса длъжен ли е въззивният съд когато пререшава спора по жалба на ищеца, в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени възражения на ответника.

По въпроса, обусловил допускане на обжалването, настоящият състав на ВКС, III г. о. намира следното.

Задължението на въззивния съд да разгледа и се произнесе по всички доводи и възражения на страните, които имат значение за решението по делото, вкл. и когато пререшава правния спор по жалба на ищеца, е част от решаващата му дейност – като инстанция по съществото на спора, която изисква също той да обсъди събраните по делото доказателства относно релевантните факти за спорното право като изложи аргументи кои от тях приема за установени и кои за неосъществили се и защо, да направи свои собствени фактически и правни изводи по предмета на делото в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК и да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и 3 чл. 236, ал. 2 ГПК. По този релевантен процесуалноправен въпрос е формирана постоянна съдебна практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/201З г. на ОСГТК, решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/201З г. на I т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на II т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на I т. о., решение № 1/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на II т. о., решение № 164 от 10.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г. на ВКС, III г. о., вкл. и соченото от касатора решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г. на I г. о. и др. Настоящият съдебен състав споделя изцяло посочената практика на ВКС и дадените в нея правни разрешения.

Като разгледа касационната жалба и провери въззивното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, ВКС, състав на трето гражданско отделение, намира следното.

Основателен е касационния довод на жалбоподателя – дружество в несъстоятелност, че в нарушение на материалния закон втората съдебна инстанция е отрекла правното действие на отправеното от синдика му до насрещната страна едностранно предизвестие по чл. 644 ТЗ за прекратяване на процесния предварителен договор по съображения, че волеизявлението за това не е достигано до ищцата, тъй като не е адресирано нито на адреса й, посочен в чл. 18 от предварителния договор (в Руската федерация), нито пък е изпратено на адреса на електронната й поща.

Потестативното право на прекратяване по договора съгласно чл. 644 ТЗ принадлежи само на синдика и негово е правото на преценка, при съобразяване, че изпълнението на договора може да доведе до намаляване масата на несъстоятелността и да засегне интересите на кредиторите, или че такъв договор няма да бъде изпълнен от длъжника и задължението по него ще обремени масата на несъстоятелността. На прекратяване подлежи всеки двустранен договор, без значение какво е задължението на длъжника (парично, непарично, изискуемо или не), свързан с масата на несъстоятелността, сключен от длъжника преди откриване на производството по несъстоятелност, който не е изпълнен изцяло или частично. Без значение е коя от страните е в неизпълнение (така решение № 83/19.04.2017 г. по т. д. № 1458/2016 г. на ВКС, I т. о.). Следователно, валидното упражняване на субективното потестативно право по чл. 644 ТЗ е обусловено от следните предпоставки: завареният от откритото производство по несъстоятелност на продавача престационен двустранен договор да не е изпълнен (без значение от коя страна) - окончателен не е сключен, не е платена и цената; прекратяването да е извършено от синдика на несъстоятелния търговец по предвидения в чл. 644, ал. 2 ТЗ начин - с писмено предизвестие, което е връчено на насрещната страна; изтичане на предвидения в разпоредбата петнадесет дневен срок. При данните по делото е несъмнено, че волята на синдика за прекратяване на съществуващото правоотношение е точно и ясно изразена – предизвестието е направено в хода на производството по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за което няма пречка (вж. решение № 22/30.03.2020 г. по т. д. № 110/2019 г. на ВКС, I т. о.). и обективира такова волеизявление (л. 82 от първоистанционното дело) до насрещната страна чрез нейния договорен процесуален представител. Макар да не е съобразено с разпоредбата на чл. 644, ал. 2 ТЗ, срокът на предизвестието е нормативно установен, а и искане на насрещната страна по смисъла на чл. 644, ал. 3 ТЗ не е отправяно до синдика, поради което с изтичането му като обективен факт правната връзка се счита за прекратена.