Решение № 994 от 13.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 994 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20231100507973 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20080047 от 20.02.2023г., постановено по гр. дело № 60975/2019г. по описа на СРС, 153-ти състав е прекратено производството по гр. дело № 60975/2019г. в частта по предявения от П. Е. З. против А. Д. С. иск за заплащане на сумата 72680,82 лева, представляваща половината от заплатените суми, дължимите по договори за кредит, с които е закупен апартамент № 113, находящ се в гр. София, ж.к. *** и е изпратено делото по подсъдност на СГС. С решението е отхвърлена претенцията на П. Е. З. с правно основание чл. 349, ал. 1 ГПК за възлагане на допуснатия до съдебна делба недвижим имот, представляващ апартамент № 113, находящ се в гр. София, ж.к. ***, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения с площ от 89,82 кв.м., заедно с мазе № 24 с площ от 3,15 кв.м., заедно с идеалните части от общите части на сградата и 3,882 % идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: самостоятелни обекти с идентификатори *** и ***, под обекта: самостоятелен обект с идентификатор *** и над обекта: самостоятелен обект с идентификатор ***. С решението е поставен в дял по реда на чл. 353 ГПК на П. Е. З. недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18-51 от 15.07.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ апартамент № 113, находящ се в гр. София, ж.к. ***, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи 1 помещения с площ от 89,82 кв.м., заедно с мазе № 24 с площ от 3,15 кв.м., заедно с идеалните части от общите части на сградата и 3,882 % идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: самостоятелни обекти с идентификатори *** и ***, под обекта: самостоятелен обект с идентификатор

*** и над обекта: самостоятелен обект с идентификатор

***. С решението е поставен в дял по реда на чл. 353 ГПК на А. Д. С. лек автомобил марка „Шкода“, модел „Супърб“, дата на производството 2008г., рег. № ****, рама ТМВАВ73ТО99018178. С решението е осъдена на основание чл. 69, ал. 2, изр. 2 ЗН П.

Е. З. да заплати на А. Д. С. сумата от 101 269,50 лева за уравнение на дела му в прекратената съсобственост, както и на основание чл. 355 ГПК сумата от 125 лева, разноски за експертиза. С решението е осъдена П. З. да заплати на основание чл. 355 ГПК по сметка на СРС държавна такса в размер на 4479,78 лева, а А. Д. С. да заплати на основание чл. 355 ГПК по сметка на СРС държавна такса в размер на 4479,78 лева.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от А. Д. С., с която са изложени съображения за неправилност и необоснованост на решението в частта, с която е присъдено уравнение на притежавания от него дял в недвижимия имот, както и в частта, с която му е поставен в дял лекия автомобил марка „Шкода“. Сочи, че следва да се присъди действителната пазарна стойност за притежаваната от него ½ идеална част от недвижимия имот за уравнение на дела му в прекратената съсобственост, както и да бъде поставен в дял на ответницата съсобствения лек автомобил.

Твърди, че още след закупуването на автомобила същият бил ползван само от нея и бил при нея и до настоящия момент. Било установено, че автомобилът бил в много лошо техническо състояние и бил спрян от движение. При това техническо състояние същият трудно щял да бъде продаден. Искането към съда е да постави в дял на П. З. съсобствения лек автомобил.

Обжалва решението и в частта, с която не била присъдена законна лихва върху паричното уравнение на дела му в прекратената съсобственост. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от П. З.. В проведеното съдебно заседание на 10.10.2024г. е оспорила въззивната жалба.

Решение № 20080047 от 20.02.2023г., постановено по гр. дело № 60975/2019г. по описа на СРС, 153-ти състав в останалата част, с която е прекратено производството по гр. дело № 60975/2019г. по предявения от П. Е. З. против А. Д. С. иск за заплащане на сумата 72680,82 лева, представляваща половината от заплатените суми, дължими по договори за кредит, с които е закупен апартамент № 113, находящ се в гр. София, ж.к. *** и е изпратено делото по подсъдност на СГС, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията на П. Е. З. с правно основание чл. 349, ал. 1 ГПК за възлагане на допуснатия до съдебна делба недвижим имот, представляващ апартамент № 113, находящ се в гр. София, ж.к. ***, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения с площ от 89,82 кв.м., заедно с мазе № 24 с площ от 3,15 кв.м., заедно с идеалните части от общите части на сградата и 3,882 % идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с 2 идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: самостоятелни обекти с идентификатори

*** и

***, под обекта: самостоятелен обект с идентификатор

*** и над обекта: самостоятелен обект с идентификатор

***, включително и относно способа за извършване на делбата на съсобствените имоти, като необжалвано е влязло в сила.

С разпореждане от 24.02.2024г. СГС е върнал делото на СРС, 153-ти състав за произнасяне по реда на чл. 250 ГПК по искането за присъждане на законна лихва върху сумата на паричното уравнение, обективирано във въззивната жалба.

С Решение № 20122145 от 09.05.2024г. е допълнено на основание чл. 250 ГПК Решение № 20080047 от 20.02.2023г. по гр. дело № 60975/2019г. по описа на СРС, 153-ти състав като в диспозитива му относно осъждането на П. Е. З. да заплати на А. Д. С. сумата 101 269,50 лева за уравнение на дела му в прекратената съсобственост е допълнено „ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на решението до изплащането й“. Постановеното решение по чл. 250 ГПК като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не са нарушени и императивни материалноправни норми.

По правилността му намира следното:

С влязло в сила Решение № 20149931 от 01.07.2021г., постановено по гр. дело № 60975/2019г. по описа на СРС, 153-ти състав е допусната да се извърши съдебна делба между П. Е. З. и А. Д. С. по отношение на недвижим имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-51/15.07.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ апартамент № 113, находящ се в гр. София, ж.к. ***, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения с площ от 89,82 кв.м., заедно с мазе № 24 с площ от 3,15 кв.м., заедно с идеалните части на сградата и 3,882 % идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***, както и на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Супърб“, дата на производството 2008г., рег. № ****, рама ТМВАВ73ТО99018178 при следните квоти: ½ за П. Е. З. и ½ за А. Д. С..

Настоящото съдебно производство е делбено, втора фаза на процеса- по извършване на делбата.

Способите за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство са: теглене на жребие, разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл.

3

349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан. За избора на конкретния способ значение има това налице ли е възможност за обособяване на реални дялове от допуснатите до делба имоти, становището на съделителите досежно начина на нейното извършване, наличието на възлагателни претенции и тяхната основателност.

Както е прието в Тълкувателно решение № 2 от 11.04.2022г. по тълкувателно дело № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС, за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни). Според мотивите към тълкувателното решение извършването на делбата по начин, че всеки съделител да получи реален дял, е водещият принцип в делбата, уреден в чл.

69, ал. 2 ЗН. Различната стойност на делбените имоти, както е подчертано и в т. 5 от ПП-773 г., не е пречка за извършване на делбата чрез разпределение, защото, съгласно изричното правило на чл. 69, ал. 2 ЗН - неравенството в стойността на дяловете се уравнява в пари. Не е пречка и различието във вида и предназначението на делбените имоти. Изискването за еднородност на имотите, които се разпределят, води до невъзможност делбата да се извърши чрез разпределяне на дял в натура и до изнасяне на делбените имоти на публична продан.

Способът, предвиден в чл. 348 ГПК, обаче, е изключение, приложимо, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. Посочено е още, че когато част от съделителите искат изнасяне на разнородните имоти на публична продан, а друга част – разпределение, съдът следва да преценява по кой способ да извърши делбата.

Непротиворечива е практиката на съдилищата, че съдът избира способа за извършване на делбата, съобразявайки всички данни по делото, като неравенството между стойността на квотата в съсобствеността и стойността на реалния дял на съделителя се уравнява в пари. Имотите не се изнасят на публична продан, когато има достатъчно дялове за всеки от съделителите, макар те да са неравностойни /така Решение № 60/26.07.2010г. по гр. д. № 534/2009г. на І ГО на ВКС/. Ако броят на допуснатите до делба имоти /или на обособените дялове/ е равен или по-голям от броя на съделителите, то всеки съделител следва да получи дял в натура, било чрез разпределяне на дяловете по чл. 353 ГПК, било чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по чл. 352 ГПК. В този смисъл са: Решение № 140 от 24.03.2011г. по гр. д. № 373/2010г. на І г. о., Решение № 74 от 25.03.2013г. по гр. д. № 744/2012г. на ІІ г. о., Решение № 29 от 21.02.2014г. по гр. д. № 56138/2013г. на ІІ г. о., Решение № 118/05.11.2015г. по гр. д. № 1262/2015г. на II г. о. на ВКС и др.

В конкретния случай СРС е приел, че съсобствеността между страните следва да се ликвидира чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК като при разпределянето им е взел предвид изрично изразената от страните воля недвижимият имот да бъде възложен в дял на П. З.. Първоинстанционният съд е извършил преценка на относимите към способа за извършване на делба обстоятелства. В частност, че се касае за двама съделители, два съсобствени обекта, при равни квоти в съсобствеността, както и обстоятелството, че недвижимият имот се ползва от П. З..

Настоящият съдебен състав, съобразявайки конкретните оплаквания във въззивната 4 жалба, както и отправеното искане към съда, намира, че в жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението относно определеното парично уравнение на дяловете като последица от извършеното разпределение на имотите, не и по отношение на приетия от СРС способ за извършване на делбата. Действително изложени са доводи относно поставянето в дял на лекия автомобил на въззивника С., но същите не са свързани с определения от СРС способ за извършване на делбата- чрез разпределение по чл. 353 ГПК, респ. не е отправено искане към съда да се приложи друг способ за извършване на делбата, нито са изложени доводи по отношение на поставения в дял на П. З. недвижим имот. Въззивникът нито във въззивната жалба, нито в хода на въззивното производство, е поддържал, че избраният от СРС способ е неправилен и следва да бъде приложен друг способ за ликвидиране на съсобствеността. Изложените от А. С. твърдения, че П. З. е ползвала процесния автомобил, както и че предвид техническото му състояние биха били налице затруднения при продажбата му, поради което следва да бъде възложен на въззиваемата, не обуславят друг извод. Същите са свързани с желанието на въззивника всички съсобствени вещи да бъдат възложени на П. З., а същият да получи единствено уравнение в пари.