Разпореждане № 188189 от 11.12.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 188189 гр. София, 11.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110113613 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.158 АПК.

Производството по делото е образувано по жалба на И. С. М. срещу Решение № 2523/203 от 26.02.1999 г. на ПК „......“ по преписка за възстановяване с вх. № НОМЕР/ДАТА г., с което е отказано да бъде възстановено правото на собственост в съществуващи/възстановими стари реални граници за нива от 3,227 дка в строителните граници на гр. С. М....., ИМОТ... по кадастралния план от 1939 г., заявен с пореден номер 3 от заявлението.

Жалбоподателката твърди, че депозира жалбата в срок, тъй като решението не й е връчвано, а и позовавайки се на чл. 149, ал. 5 АПК като счита, че навежда и възражения за нищожността му.

С жалбата се претендира отмяна на решението поради незаконостъобразност - липса на компетентност, неспазване на формата, съществено нарушение на административнопрозводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди, че в същото липсват фактически мотиви, не са налице хипотезите на чл. 10б ЗСПЗЗ, т.к. имотът, евентуално част от него е свободен от реализирано мероприятие и не са дадени указания на нея или на заявителя съгласно чл. 15, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Поддържа, че решението е постановено от незаконен състав - от лица, които не са били назначени от министъра на земеделието и горите, оспорва да е подписан от посочените в него лица, оспорва авторството на акта и на отделно основание счита, че е постановено от незаконен състав от четен брой членове.

Съдът намира, че депозираната жалба е недопустима по следните съображения:

Видно от постъпилата от ОСЗ ............ преписка № НОМЕР/ДАТА г. по издаване на обжалваното решение административното производство е започнало по заявление с вх. № НОМЕР/ДАТА г., подадено от Д.И.М. като наследник на Д.Я. М. за възстановяване собствеността върху земеделски земи в землището на гр. София, община ....... Депозиралото заявлението лице е починало на 23.10.1996 г. и видно от удостоверение за наследници е наследено от И. С. М. – съпруга, М.Д.М., М.К. М. и И.К.М.

С обжалваното Решение № 2523/203 от 26.02.1999 г. на ПК „......“ е отказано да бъде възстановено на наследниците на Д.Я. М. правото на собственост в съществуващи/възстановими стари реални граници за нива от 3,227 дка в строителните 1 граници на гр. С. М....., ИМОТ... по кадастралния план от 1939 г., заявен с пореден номер 3 от заявлението.

В постъпилата по делото преписка не са налице доказателства на кои лица и кога е връчено посоченото решение.

От служебно изисканото гр.д. № 775/2007 г. по описа на СРС, 51 състав се установява, че с влязло в сила на 21.11.2008 г. Решение от 14.04.2008 г. СРС е отхвърлил жалбата на М.Д.М., М.К. П. и И.К.М срещу Решение № 2523/203 от 26.02.1999 г., по преписка по заявление вх. № НОМЕР/ДАТА г. на ПК „......“, с което на наследниците на Д.Я. М. е отказано възстановяване на собствеността върху нива от 3,227 дка, находяща се в строителните граници на гр. С. М. Н-ГР.“, представляваща имот № ....... по изработения през 1939 г. кадастрален план при съседи: братя П.З., Д.З., С.Д.. Решението е проверено и оставено в сила по реда на касационния контрол с решение № 1478 от 21.11.2008 г. на АССГ по к.а.х.д. №4895/2008 г.

Следователно обжалваното в настоящото производство решение на административния орган е било вече предмет на проверка по съдебен ред, инициирана от наследниците на Д.И.М. по права низходяща линия – неговия син М.Д.М. и наследниците по заместване на починалия преди него К.Д.М. - М.К. П. и И.К.М.

Реституционното производство по ЗСПЗЗ е особено административно производство, което се развива между заявителя и ОСЗ. Съгласно чл. 14 от ППЗСПЗЗ подадено заявление от един наследник ползува всички останали наследници. Това означава, че в образуваното производство не е нужно да се призоват всички. Участието на един от тях е достатъчно, тъй като същият действува от името и за сметка и на останалите. За съда няма задължение в производството по проверка законосъобразността на решение на ПК да призовава всички наследници. Това е така, защото материалното право на всички наследници е едно и също.

Те имат качеството на необходими другари в процеса и постановеното решение е едно и също за тях /в този смисъл - Решение № 6678 от 8.07.2002 г. на ВАС по адм. д. № 9924/2001 г., IV о./.

В случая останалите наследници на заявителя Д.И.М. са упражнили правото да бъде оспорено по съдебен ред решението, с което е отказано възстановяване. Правото на жалба в случая е общо и неделимо за наследниците на заявителя, като действията на всеки от наследниците ползва и останалите, доколкото предмет на оспорването е в цялост административният акт, с който е отречено правото на възстановяване на имота на техния наследодател като наследник на собственика, а не отделни имуществени права само на жалбоподателите.

В производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ съдът е длъжен да извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, в това число е длъжен служебно да извърши и проверка за нищожност на акта, дори и без такава да е поискана или твърдяна. Видно от Решение от 14.04.2008 г. по гр.д. № 775/2007 г. по описа на СРС, 51 състав разгледани и подробно обсъдени са доводи за незаконосъобразност и нищожност на решението и същото е прието за валидно и законосъобразно.В настоящото производство съдът не би могъл да разгледа отново същите въпроси, тъй като би се стигнало до пререшаване на спор, който е вече решен със сила на присъдено нещо.

Следователно с оглед вече проведената по съдебен ред проверка на валидността и законосъобразността на процесното решение на ПК с влязло в сила съдебно решение, постановено по жалба на част от наследниците на заявителя, жалбата на друг наследник на същото лице срещу същото решение се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане.

На самостоятелно основание, жалбата в частта относно наведените пороци за незаконосъобразност, е недопустима и като просрочена предвид подаването й 26 години 2 след връчване на решението. В този смисъл видно от изисканото гр.д. № 775/2007 г. по описа на СРС, 51 състав преписката, представена в заверен препис от ОСЗ ............, съдържа, за разлика от тази постъпила по настоящото дело, отбелязване за връчване на 05.03.1999 г. на решението с положен подпис на настоящата жалбоподателка /л. 11/.

Така мотивиран и на основание чл.159, т. 6 АПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на И. С. М. срещу Решение № 2523/203 от 26.02.1999 г. на ПК „......“ по преписка за възстановяване с вх. № НОМЕР/ДАТА г.

Разпореждането подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред Административен съд – София град, в едноседмичен срок от съобщението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3