Решение № 2576 от 26.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2576 гр. София, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.а

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100505432 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на “С.К.“ООД срещу Решение 2022 от 30.12.2021г., постановено по гр. д. № 21377/2021г. по описа на Софийски районен съд, 150 с-в, с което е уважен, предявеният срещу жалбоподателя от М. С. иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за заплащане на недължимо платени по договор неустойки и възнаградителни лихви поради нищожност на съответните уговорки.

Изложени са оплаквания срещу изводите на съда за нищожност поради противоречие с добрите нрави на уговорката за възнаградителна лихва, като посочва, че решението е обосновано с неактуална и изоставена съдебна практика по отменени вече нормативни актове. Оспорва и изводи за цялостна нищожност на договора, като счита, че следва договора да се запази и му се дължи лихва за забава.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл. 269 ГПК СГС намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и приложението на императивни материални норми.

СГС след преценка на оплакванията в жалбата с оглед на твърденията и 1 възраженията на страните и събраните по делото доказателства намира жалбата за неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Спора между страните е за действителността на договора, както и за дължимост на законна лихва за забава. Не се спори и се установява от писмените доказателства и насрещните изявления на страните в делото, че договора е подписан, сумата предоставена и са платени главницата, договорената лихва, както и посочената в договора неустойка за неизпълнение на поето с договора задължение на потребителя да осигури обезпечение.

За да уважи иска по чл. 55 ЗЗД СРС е приел, че като цяло договора не страда от порок предвиден в чл. 22 ЗПК, който да води до неговата цялостна недействителност.

Приел е, че не е налице неяснота при формиране на ГПР. Счел е, че когато кредиторът включи в договора и допълнителни разходи, например под формата на неустойки, които по своя характер не представляват част от ГПР, само клаузата, предвиждаща заплащането на допълнителни суми, би се явила нищожна, без това да доведе до нищожност на договора, поради липса на яснота относно методиката на определяне на ГПР. Счел е уговорената неустойка за недадено обезпечение, като клауза обезпечаваща главния дълг, като е направил извод, че задължението за обезпечаване възниква при неизпълнение на главните задължения за главница и възнаградителна лихва, а при неизпълнение на тях се поражда задължение за обезпечаване, от неизпълнението на което се поражда задължението за неустойка. Приел е, че уговорената неустойка е такава за забава на главните задължения и е приел, че такава клауза противоречи на чл.

33 ЗПК. Както и че клауза за заплащане на такава неустойка за непредставяне на обезпечение на практика представлява клауза, с която прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията, поради което е нищожна. Отхвърлил е довода на ищеца, че тя трябва да се съобрази при изчисляване на ГПР, защото задължение за заплащане на неустойка за непредставено обезпечение никога не е възниквало за потребителя, с оглед нищожността на клаузата, поради което несъществуващото задължение не следва да бъде включвано като компонента за определяне на ГПР. По отношение възнаградителната лихва е приел, че ЗПК като определя максимален ГПР не изключва възможността за преценка за противоречие с добрите нрави на ГЛП, който е само един от компонентите включени в ГПР. Приел е размерът на ГЛП за несъответен на добрите нрави, като се е позовал и на практика на ВКС.

СГС не споделя изводите на СРС досежно клаузата за неустойка и досежно неяснотата при формиране на ГПР. Мотивите на СРС досежно вида на лихвения процент -фиксиран лихвен процент са неотносими към ГПР. СГС намира, че целия 2 договор е нищожен, тъй като в договора не са посочени допусканията, които са взети предвид при определяне на ГПР, а това нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК повлича нищожност на основание чл. 22 ЗПК на целия договор. Неправилно е виждането, че методика (допусканията взети предвид) за определяне на ГПР имало изискване да се посочи в договора само ако лихвата е променлива-няма такова разграничаване в ЗПК. Разпоредбата важи при всички видове лихви, тъй като в ГПР не се включват само възнаградителни лихви, а общите разходи по кредита (чл. 19, ал. 1 от ЗПК вр. с §1, т. 1 от ДР на ЗПК). Изискването на закона е допусканията при определяне на ГПР да се посочат в договора. В ЗПК се посочват различни допускания, но няма забрана само някои от тях да се вземат предвид и в този смисъл закона не установява предварителна яснота по отношение въпроса какви допускания са взети предвид при определяне на ГПР по конкретен договор и именно затова изисква конкретното им посочване в самия договор.

Изводите за характера на неустойката противоречат на самия договор. В него задължението за даване на обезпечение е уредено с падеж предхождащ този на главничното и на лихвеното задължение. Това изключва дадената от СРС обосновка на виждането му, че задължението за обезпечаване възниква при неизпълнение на главните задължения за главница и възнаградителна лихва. Такава уговорка би имала условен характер. Конкретната клауза ясно сочи, че неустойка се урежда за неизпълнение на задължението за даване на обезпечение. СГС намира клаузата на договора (за неустойка при неосигуряване на предвидено обезпечение) за нищожна, но приема, че се касае за прикрито допълнително възнаграждение за предоставяне на заем като необезпечен (прикрита допълнителна възнаградителна лихва) и така се заобикаля ограничението, касаещо годишния процент на разходите (пет пъти размера на законната лихва за забава) с оглед и на заключението на вещото лице по делото.

Чрез тази клауза формално кредитора не нарушава забраните по чл. 19, ал. 4 от ЗПК ГПР (който включва всички разходи включително настоящи и евентуални и преки или косвени) да надхвърля 5 пъти размера на законната лихва, но в същото време си гарантира, че ще има правна възможност да събира не само главния дълг ведно с дължимите договорни и мораторни лихви, но и отделно сумата за неустойка, която е над 50 процента от размера на главницата. На практика е посочен размер на ГПР, който не отговаря на действителния, а съгласно практиката на СЕС това сочи на липса на ГПР.

Освен това клаузата е уговорена за неизпълнение не на главното задължение, а на задължението да се учреди обезпечение за главния дълг. Неизпълнение на такова задължение има последицата по чл. 71 от ЗЗД-право на кредитора обяви предсрочна изискуемост. В случая предвидена е огромна неустойка при това включена в погасителните вноски изначално, което говори, че не е налице намерение за 3 получаване на обезпечение, а намерение да се получи парична сума при ясно осъзнаване, че обезпечение няма да има.

Не може освен това обезпечаването на едно акцесорно задължение да е по-голямо от това на главното задължение. В случая за неизпълнение на главното задължение отговорността е ограничена от закона до размер на законната лихва за забава - чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК. Задължението да се осигури поръчителство или банкова гаранция за обезпечаване на главницата е акцесорно задължение по договора, по същността си такова по чл. 23 ЗЗД, за чието неизпълнение може да се уговори неустойка, но не и в размер надхвърлящ с пъти обезщетението дължимо според закона за неизпълнението на главния дълг. Впрочем ясно си личи истинската воля на кредитора да получи допълнителна сума от поставените изисквания към поръчителите и от алтернативно дадената възможност да се предостави банкова гаранция в комбинация със срока за даване на обезпечение. За три дни не би могло физически да се набавят нужните документи, които да удостоверят изискванията на които трябва според договора да отговарят поръчителите, нито да се сключи с банка договор за банкова гаранция, да не говорим, че ако се намери банка която да даде такава гаранция то явно потребителя отговаря на условията на банката за получаване на кредит и би могъл да получи такъв при много по-ниски лихвени условия.

Мотивите по отношение на размера на възнаградителната лихва напълно се споделят от настоящият състав на СГС и въззивния съд препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

Предвид изложеното макар и по частично различни мотиви решението е правилно и следва да се потвърди.

По разноските;

На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да бъдат присъдено в полза на адвокат Н. възнаграждение за безплатна защита, което СГС при липса на възражения намира, че следва да се определи в размер на 400,00 лева.

Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 2022 от 30.12.2021г., постановено по гр. д. № 21377/2021г. по описа на Софийски районен съд, 150 с-в.

ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. .******* да заплати на адв. И. Н., ЕГН **********, със служебен адрес в гр.София, ул. „*******, на основание чл. 38 от ЗА сумата от 400 лева - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд.

4

Решението не подлежи на обжалване.

След връщане на СРС на делото, последния следва да се произнесе по молбата на адвокат И. Н. - възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА за първата инстанция да се присъди в негова полза като се поправи името на адвоката на когото следва да се плати в решението на СРС, по която след администрирането ѝ няма произнасяне от СРС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5