Решение № 113 от 29.07.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. В., 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЙМ при участието на секретаря ИСК като разгледа докладваното от ВЙМ Гражданско дело № 20241300100214 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба от „Б. ДСК” АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „М***, чрез пълномощника си главен юрисконсулт ЛЛ, със заявен съдебен адрес: гр. В., ул.„Т***, „Б. ДСК” АД с която срещу Р. Й. Б., с ЕГН **********, адрес: гр.В., ул.„СМ“ № 8 са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание: чл.422 ГПК във вр.чл.415, ал.1, т.2 ГПК във вр.чл.124 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр.чл.430, ал.1 ТЗ.

Ищецът твърди, че на 27.05.2021 г. сключил с ответника Р. Й. Б. договор за кредит за текущо потребление за сумата от 40000 лв. Средствата по отпуснатия кредит били усвоени от кредитополучателя-ответника по посочената в чл. 4 от договора за кредит разплащателна сметка открита във „Б. ДСК“ АД с титуляр Р. Боянов. С предоставянето на кредитните средства по сметка на кредитополучателя, б.та-кредитодател изпълнила поетия по договора ангажимент и се явявала изправна страна по него.

Излага, че погасяването на кредита било уговорено на месечни вноски, дължими на всяко 20-то число от месеца, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора. Твърди, че кредитополучателят допуснал забава в плащанията. До датата на предсрочната изискуемост не бил платил 25 броя вноски, чийто общ размер възлизал на 11333,02 лв. Вноските били описани като падеж и размер в приложеното извлечение от счетоводните книги на БДСК АД, изготвено на 19.09.2023г.

Твърди, че поради непогасяване на задълженията, на основание чл.16.2 на Глава VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, неразделна част от Договора за кредит, с покана-уведомление изх. № 009020-01033/22.05.2023г, б.та обявила на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземанията по процесния договор.

1

Твърди, че със Заповед за изпълнение на парично задължение № 1019 от 26.09.2023г. и Изпълнителен лист № 681 от 29.09.2023г., издадени по ч.гр.д. № 1887/2023г. по описа на Районен съд - В., въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на „Б. ДСК” АД, Р. Й. Б. ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Б. ДСК” АД следните суми: 39711,92 лв, представляваща главница; договорна лихва за периода: 20.06.2021 г до 04.08.2023г 5437,18 лв; обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода: 20.07.2021 г до 04.08.2023г - 624,55 лв; обезщетение за забава (законна лихва) за периода: 05.08.2023г до 19.09.2023г- 651,28 лв; разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв; законната лихва върху главницата считано от 20.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението, държавна такса за издаване заповед за изпълнение в размер на 930,90 лв. и на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.37 ЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника Р. Й. Б. при условията на чл.47, ал.5 ГПК, с което обосновава правния си интерес от предявяване на иска за установяване на вземанията и съгласно указанията дадени със съобщение по ч.гр.д. № 1887/2023г. на Районен съд -В., получено от б.та та 27.05.2024г.

Моли съда да приеме за установено по отношение на ответника Р. Й. Б. ЕГН ********** от гр.В., ул. „СМ“ № 8 в качеството й на кредитополучател по договора за кредит, сключен на 27.05.2021г., че дължи на „Б. ДСК” АД с ЕИК *** следните суми:

39711,92 лв, представляваща главница; договорна лихва за периода: 20.06.2021 г до 04.08.2023г - 5437,18 лв; обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода:

20.07.2021 г до 04.08.2023г - 624,55 лв; обезщетение за забава (законна лихва) за периода:

05.08.2023г до 19.09.2023г-651,28 лв; разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв; законната лихва върху главницата считано от 20.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението, които вземания са присъдени със заповед за изпълнение издадена по ч.гр.д.

№ 1887/2023г. по описа на Районен съд В.. Претендира направените в исковото и в заповедното производство разноски.Представя доказателства и прави доказателствени искания.

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК от ответната по делото страна Р. Й. Б. с адрес: гр.В., ул.

„СМ“ № 8, чрез назначения й особен представител адв. К. Т. от АК-В., със служебен адрес: гр. В., ул. „Цар Александър II” № 3, ет.1, офис 10 е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск като неоснователен.

Оспорва се твърдението ответницата да не е извършвала плащане по договора за кредит, поради липса на доказателства в тази насока.

Излага се, че към 2022- 2023 г., до настоящия момент ответницата отсъства от пределите на Република България и живее в чужбина, поради което не могла да осъществи плащане.

Счита, че е нарушена процедурата по връчването на книжа на ответницата чрез залепване на уведомление, с което било нарушено правото й на защита да подаде 2 възражение. В тази връзка посочва, че след 20.07.2023 г., липсвали последващи уведомления чрез залепване по реда на чл. 47 ГПК, от който да се установи, че действително ответницата е търсена на посочения от ищеца адрес, но не е намерена.

Твърди, че ответницата на дължала претендираните от ищеца вземания поради ненастъпила предсрочна изискуемост. Моли Съда да отхвърли иска.

По делото е приложено ч.гр.д. № 1887/2023г. по описа на Районен съд В..

В.ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ:

За да бъде уважен този иск, трябва да е доказан следният фактически състав:

1/съществуването на договор за кредит за текущо потребление от 27.05.2021. и неговото съдържание, както и обстоятелството, че кредитът е бил предоставен; 2/да е настъпила предсрочна изискуемост на кредита; 3/размерът на задълженията да е определен, съгласно условията на договора.

В тежест на ответника е да ангажира доказателства за извършените плащания по договора.

По исковете по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 главницата и възнаградителната лихва:

Установява се от Договор за кредит за текущо потребление от 27.05.2021 г., че между страните валидно е възникнало правоотношение по договор за банков кредит, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника-кредитополучател сумата от 40 000 лева(четиридесет хиляди лева), а кредитополучателят-ответникът се е задължил да я върне на 120 месечни вноски, считано от неговото усвояване, съгласно погасителния план, неразделна част от договора. Падежната дата на издължаване на месечните вноски е 20-то число на месеца. Уговорен е годишен лихвен процент - променлив процент в размер на 6.50 % годишно или 0. 02 % на ден, при изпълнение на условията по програма " ДСК Партньори плюс ", описани в Приложение № 2 към договора. При нарушаване на условията, приложимият лихвен процент се увеличава по реда, предвиден в тях. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на Условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на срок над 1 ден до 2 години“ се публикуват на интернет страницата на Българска народна б.(посочена в договора). Годишният процент на разходите (ГПР)по кредита е 7.07 % и може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. Съгласно т.12 с подписване на договор Кредитополучателят е получил Общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление на физически лица. В т.1 6 . е уговорено, че всички съобщения, уведомления и покани във връзка с договора за кредит ще се считат за получени 3 от Кредитополучателя, ако са изпратени от Кредитора на посочения от него адрес за кореспонденция, ако: не е уведомил Кредитора за промяна на адреса за кореспонденция; опитът за доставяне на съобщението/ уведомлението/ поканата е удостоверен от пощенска куриерска служба. Заплащането на такси е уредено в т. 18 от договора.

Неразделна част от процесния договор за кредит е и представеният погасителен план, в който е посочена дата на усвояване – 27.05.2021 г. и са предвидени плащания на равни месечни погасителни вноски на 20-то число всеки месец в размер на 459.14 лв., като 1-вата е на 27.05.2021г в размер на 200лв, а последната 120-та вноска на 27.05.2031 г. в размер на 363.76лв.

Съгласно т.21 от договора неразделна част от същия са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление (ОУ). Видно от приложените ОУ ответникът се е съгласил и приел същите, удостоверено с положения от него подпис, поради което съдът приема, че приложените ОУ са неразделна част от сключения между страните договор за кредит.

Представени са и връчените на кредитополучателя-ответника тарифа за Такси по кредити за текущо потребление, Приложение №3, удостоверено с подписи на страните и неразделна част от договора съгласно уговореното в т.21 от договора.

Договорът е в изискуемата от закона писмена форма (430, ал. 3 ТЗ). Установява се от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, че целият кредит от 40 000 лева е усвоен на 27.05.2021 г. по разплащателна сметка с IBAN ВС74STSA93000028000815 в „Б.

ДСК“ АД с титуляр-ответницата Р. Й. Б.. Поради това съдът приема, че б.та е изпълнила задължението си по договора да предостави на кредитополучателя Р. Й. Б. уговорената в договора за кредит сума, а за последната е възникнало задължението да я върне. В същото време договорът за банков кредит по дефиниция е лихвоносен – съгласно чл.430, ал. 2 ТЗ.

Поради това следва да се приеме, че в отношенията между страните се прилагат договорените в т.8 лихви.

Относно наличието на предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съдът съобрази следното:

Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

4

Съгласно т.16.2 на Глава VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, неразделна част от Договора за кредит, страните са постигнали съгласие, че „При допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем.

Последицата по предходното изречение настъпва автоматично, а ако законът го изисква след уведомление до Кредитополучателя и Съдлъжника, изпратено до последните посочени от тях адреси за кореспонденция.

В случая обективният факт на неплащане на задълженията по кредита от кредитополучателя-ответника надвишаващ уговорения срок от 90 дни се доказа от заключението на съдебно-икономическата експертиза. Съгласно т.2 от заключението ответницата не е заплатила 25 вноски с настъпил падеж, както следва: 20.07.2021г., 20.08.2021г., 20.09.2021 г., 20.10.2021г., 20.11.2021г., 20.12.2021г., 20.01.2022 г., 20.02.2022г., 20.03.2022 г., 20.04.2022 г., 20.05.2022 г., 20.06.2022г., 20.07.22 г., 20.08.2022 г.,

20.09.2022 г., 20.10.2022 г., 20.11.2022г., 20.12.2022г., 20.01.2023 г., 20.02.2023г., 20.03.2023г., 20.04.2023г., 20.05.2023г., 20.06.2023г. и 20.07.2023 г.

Представена е покана – уведомление с изх.№ 0090-20-01033/22.05.2023 г. от ищеца до ответника, в която е посочено, че поради забава при погасяване на задълженията по договора за банков кредит от 27.05.2021 г., б.та обявява кредита за предсрочно изискуем от датата на получаване на поканата. От датата на получаване на поканата цялата непогасена главница по договора за кредит става дължима и върху нея се начислява законна лихва.