Решение № 2362 от 06.12.2019, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ……………./06.12.2019 г., гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ВАРНА,

7-ми състав, в публично съдебно заседание на тридесети октомври 2019г.

Съдия: Ромео Симеонов при секретаря Оля Й., като разгледа докладваното от съдия Р. Симеонов адм. дело №404 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на И.М.И. с

ЕГН **********, подадена чрез адв. Д.Й., срещу Заповед № 365з-268 от 18.01.2019 г., издадена от Директора на Областна дирекция на МВР – Варна (ОД на МВР), с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

С жалбата се поддържа, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, като са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправните разпоредби. Настоява се, че изнесената фактическа обстановка не отговаря на доказателствения материал, както и че липсват мотиви, относно наложеното наказание. Сочат се следните конкретни съображения:

Налице е нарушение на чл. 207, ал. 3 от ЗМВР, поради формално изпълнение на задълженията на дисциплинарно-разследващия орган, като не са извършени всички действия за разкриване на обективната истина, с което е нарушено правото на защита на наказаното лице и активното му участие в производството, както и да разбере срещу кои факти и обстоятелства следва да се защитава.

Налице е нарушение на чл. 207, ал. 8, т. 1-6 от ЗМВР, изискващ лицето да е запознато с обстоятелството по повод на което се инициира производството, да му се предостави възможност активно да упражни правото си на защита и да участва в производството;

Налице е нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР – заповедта не съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и друг съществен реквизит-доказателствата, установяващи извършването на противоправното деяние, без внимание са били оставени многобройните отличия на И. по време на службата му.

В противоречие с чл. 194, ал. 1 от ЗМВР не е ясно посочено в мотивите на заповедта какво дисциплинарно нарушение е извършено.

Налице са редица пороци, допуснати в хода на производството и при издаване на заповедта – на принципа на законността (чл. 4 от АПК), на принципа на истинност (чл. 7 от АПК), на задължението за уведомяване (чл.

26 от АПК), на принципа за събиране на доказателства (чл. 36 от АПК). Според оспорващия става въпрос за едно неизяснено евентуално нарушение с необоснованост по отношение на доказаността му. Искането е да се отмени оспорената заповед.

Ответникът – Директорът на ОД на

МВР – Варна, чрез процесуалния си представител юриск. Г.Г. поддържа становище за неоснователност на жалбата. Настоява се,че са били налице материалноправните предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание и счита,че органът е спазил процесуалните правила за издаване на акта.

Жалбата е редовна и допустима като отговаряща на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Подадена е от наказаното лице и не е просрочена (заповедта е получена от оспорващия на 21.01.2019 г. - л. 13 от делото, а жалбата е подадена на 01.02.2019 г., видно от клеймото върху пощенския плик, приложен на л. 14 от делото). На осн. чл. 211 от ЗМВР заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на АПК, т.е. налице е годен за оспорване административен акт.

Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и фактите, изведени от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С оспорената Заповед № 365з-268 от 18.01.2019 г., издадена от Директора на ОД на МВР - Варна, на инспектор И.М.И. – разузнавач V степен в Участък – Владиславово към ІІІ РУ при ОД на МВР Варна, на основание: чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 1, предл. последно; чл. 197, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 197, ал. 3, т. 1; чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ; чл. 204, т. 3; чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

По отношение компетентността на издателя на оспорената заповед:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган –

Директорът на ОД на МВР Варна. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР заповедите за налагане на дисциплинарни наказания се издават от ръководителите на структурите по чл. 37 за всички наказанията по чл. 197, за служители на младши изпълнителни длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителни длъжности, а за висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности (сред които е началникът на участък) – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 (сред които и „порицание”). В този смисъл обжалваната заповед не е нищожна, а е издадена от орган в неговата материална (предметна) и териториална компетентност.

По отношение изискването за спазване на установената форма:

Оспорената заповед е писмена, а от посочените в нея фактически и правни основания, стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право, респ. и в този аспект не се установяват основания за отмяна на заповедта.

Спазени за изискванията за съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказания, посочени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като са посочени: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което са налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Така според съдържанието на заповедта: Във връзка с докладна записка УРИ № 439р-22201/25.09.2018 г. от гл. инспектор И.Т. – началник на ІІІ РУ при ОД на МВР Варна/л.17/, с която са постъпили предварителни данни за допуснато дисциплинарно нарушение, е извършена проверка съгласно Заповед № 365з-4002/01.10.2018 г.-/л.16/ на Директора на ОД на МВР Варна, приключила със Справка с рег. № 365р-51516/16.11.2018 г. по събраните материали/л.121/. Справката съдържат данни за допуснати дисциплинарни нарушения във връзка с преписка по ЗМ № 495/09.04.2018 г. във връзка с престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК – управление на МПС, без да е регистрирано по надлежен ред – кросов мотоциклет марка „Хонда“, предаден с протокол за доброволно предаване/л.197/ и оставен на служебен паркинг на ІІІ РУ Варна.

Със заповедта, основаваща се на констатациите от справката е прието, следното:

1/ Преписката по ЗМ № 495/09.04.2018 г. била разпределена с резолюция от ст. инспектор С.Х.-Началник на участък Владиславово на 10.04.2018 г. за работа на инспектор И.И. – разузнавач V степен в Участък – Владиславово към ІІІ РУ при ОД на МВР Варна, без да е определен срок за работа. При получаване на преписка ЗМ №495/2018г. инспектор И.И. в първия работен ден не е предал за съхранение от домакин на трето РУ Варна доброволно предадения по преписката мотоциклет „Хонда“, с което не е предприел действия съгласно Заповед 0439з-205/22.12.2016г. на началника на Трето РУ Варна. Въз основа на тези факти е направен извод, че след като на 10.04.2018г. му е била възложена работа по преписка ЗМ №495/2018г./заведена на 09.04.2018г./ по описа на Трето РУ Варна за инспектор И.И. е възникнало задължение да предаде вещта за съхранение на домакин на Трето РУ Варна, съгласно Заповед №439з-205/22.12.2016г. на Началник Трето РУ Варна. В хода на извършената проверка /в периода 10.04.2018г. – 16.05.2018г./ служителят не е предал мотоциклета за съхранение на домакин на Трето РУ Варна.

Формиран е извод, че инспектор Илиан И. не е предприел действия по предаването на мотоциклета, с което не е осигурил правилно съхранение на вещта и в следствие на това са възникнали предпоставки за неговото противозаконно отнемане.

Деянието е възведено под нормата на чл.200 ал.1 т.11 пр.2 от ЗМВР:….неизпълнение ….на заповеди“, за което е предвидено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година.

2/На

16.05.2018г. след като е бил изтекъл 30 дневния срок за работа съгл. чл.9 ал.2 от Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителския материал за престъпления от общ характер утвърдени със Заповед №8121з-780/24.10.2014г. на Министъра на МВР изменена и допълнена със дзаповед №8121з-306820.03.2015г. на министъра на МВР, инспектор И.И. е изготвил справка от извършената проверка и съпроводително писмо до Районна прокуратура Варна, подписана от Началника на Трето РУ Варна и съгласувано с Началника на Участък Владиславово при Трето РРУ Варна, с което е изпратил преписката в Районна прокуратура Варна за произнасяне по компетентност, без да е получена експертна справка от сектор БНТЛ при ОД на МВР Варна.

Формиран е извод, че :“С това, че оспорващият за времето от 10.04.2018 г. до 16.05.2018 г. е допуснал маловажно нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че не е предприел своевременни действия при работата си по преписка ЗМ №495/2018г. по описа на Трето РУ Варна и я приключил седем дни след изискуемия срок съгл. чл.9 ал.2 от вътрешните правила за организацията на работата на МВР по заявителския материал за престъпления от общ характер утвърдени със Заповед №8121з-780/24.10.2014. на министъра на МВР изменена и допълнена със Заповед № 8121з-306820.03.2015г. на министъра на МВР-допуснатото нарушение е съставомерно по чл.198 Оспорената заповед съдържа посочване, че И.И. не е изявил желание да ползва служител на МВР, който да го подпомага в защитата, че оспорващият се е запознал със Справка с рег. № 365р-51516/16.11.2018 г. и материалите от извършената проверка обективирани в докладна записка рег.№ 365р-2677/15.01.2019г.

Съобразено е, че от неизпълнените задължения за своевременно предаване на мотоциклета за съхранение на домакин на ІІІ РУ Варна са възникнали предпоставки за противозаконно отнемане на мотоциклета от служебния паркинг на ІІІ РУ Варна, което се е случило в периода от 11.09.2018 г. до 21.09.2018 г.

Директорът на ОД на МВР Варна е обсъдил обясненията, дадени от оспорващия, като не е приел твърденията на служителя, че не е запознат с въведените правила със Заповед 0439з-205/22.12.2016г. на Началника на Трето РУ Варна. Посочено е, че се кредитират дадените от началника на Участък Владиславово сведения по проверката относно факта, че е обявил Заповед №439з-205822.12.2016г. на оперативка, на която присъстват всички служители и че е осигурил възможност служителите допълнително да се запознаят и да я ползват. Не са приети възраженията на оспорващия, че мотоциклетът ,като е бил оставен на служебен паркинг на Трето РУ Варна е охраняван, тъй като липсват изискуемите документи за реалното му предаване на домакин на Трето РУ.

Посочени са данните от кадровото досие на служителя, релевантни за определяне на вида и размера на наказанието, като е прието, че предвид тежестта на двете нарушения, настъпилите от тях последици и цялостната дейност на служителя, следва да се наложи по-тежкото наказание – „порицание“ на основание чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, т.е. посочени са мотиви и по отношение на конкретно определеното наказание.

С оглед изложеното неоснователно оспорващият настоява, че в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР обжалваната заповед не съдържа правни и фактически основания, както и че липсва на посочване на доказателствата, въз основа на които органът е установил извършването на дисциплинарното нарушение. Конкретното съдържание на оспорената заповед не обосновава извод за наличие на неяснота срещу кои факти и обстоятелства следва да се защитава наказаният служител.

По отношение съобразяването с административнопроизводствените правила:

Съгласно чл.

195, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриването на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като според чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя.