Решение № 69 от 04.02.2021, Административен съд - Пазарджик

Р

Е Ш Е Н И Е

№

69/4.2.2021г.. гр.

Пазарджик,

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно заседание на седми януари, две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

ХРИСТИНА ЮРУКОВА при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1285 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

145, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл.

172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Производството е образувано по жалба на Н.И.С. ***, срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 20-4332-005022/03.08.2020г. на полицейски инспектор при СДВР, отдел „Пътна полиция“СДВР. В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради нарушаване на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят сочи, че административният акт е с неясен диспозитив, без да е индивидуализирано ППС, чиято регистрация се прекратява. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед. Представя се писмена защита.

Ответната страна - полицейски инспектор при СДВР, отдел „Пътна полиция“СДВР не се явява, по реда на чл. 152, ал. 1 от АПК и в изпълнение на съдебни разпореждания изпраща административната преписка, като не ангажира становище по жалбата.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 27.08.2020 година, а жалбата срещу заповедта е депозирана пред административния орган на 03.09.2020г.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорената

Заповед за прилагане на ПАМ № 20-4332-005022/03.08.2020г. на полицейски инспектор при СДВР на жалбоподателя Н.С. на основание чл. 171, т. 2а, буква А от ЗДвП е наложена следната мярка: прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети 2 броя регистрационни табели с рег. № ****. В мотивите на заповедта е посочено, че при издаването е взето предвид АУАН серия АА № 822060/31.07.2020г., който е съставен за това, че Н.И.С., собственик на ЛА мерцедес ЦЛК 200 компресор с рег. № *****, на 31.07.2020 година около 05, 25 ч. в гр. София, по ул. „Проф. д-р Иван Странски“ при проверка не представя СУМПС(СУМПС № *********, издадено на 19.11.2015г., отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП.

В административната преписка е приложен АУАН серия GA № 184151 от 20.07.2020г., съставен заради това, че на 20.07.2020г. в 01.33ч. в гр. София на ул. „Д-р Йордан Йосифов“ Н.И.С. управлява ЛА с рег. № **** и при извършена проверка се установява, че водачът управлява МПС и не е изпълнил задълженията си да заплати дължимите глоби в срока за доброволно плащане фиш К/3485562 от 25.03.2020г., като управлява с НП № 20-4332-007941. Иззето като доказателство е СУМПС № ********* и СРМПС № *********. Със Заповед №

20-4332-004776/20.07.2020г. на инспектор при СДВР, отдел „Пътна полиция“ е временно отнето СУМПС до заплащане на дължимата глоба.

От събраните по делото доказателства се установява, че Н.И.С. е с издадено на 19.11.2015г.

СУМПС № ********* и Талон № 5770381.

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност. По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица.

Описаните в

АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват фактически обстоятелства, послужили за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл процесната заповед съдържа фактическите обстоятелства по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК.

В хипотезата на чл. 171, т. 2а, т. 1 от ЗДвП може да се приложи ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.

171, т. 1 или 4 или по реда на чл.

69а от Наказателно-процесуалния кодекс.

Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка, е установено по надлежния ред управление на МПС от водач, чието свидетелството за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП. В случая релевантните факти - управлението на МПС от оспорващия на дата 31.07.2020г. и отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП СУМПС, което е констатирано с АУАН серия АА № 822060/31.07.2020г. Съгласно чл.189, ал. 2 от ЗДвП АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, поради което на оспорващия принадлежи доказателствената тежест за установяването на фактическа обстановка, различна от визираната в акта. В случая такива доказателства не са представени.

По делото безспорно се установи, че към момента на прилагане на ПАМ водачът на ППС е с временно отнето свидетелство за управление на МПС, поради което оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон - чл.171 т.2а от ЗДвП.

Налице е едно от основанията по чл. 171, т. 2а от ЗДвП за прилагане на ПАМ, а именно: свидетелството за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП.

По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1от ЗДвП. Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, а със Заповед № 513з-1618 от 26.02.2018 г. на Директора на СДВР са упълномощени длъжностни лица от СДВР да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, включително и длъжността на издателя на оспорената пред съда заповед. Тоест той е от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в частност на основание чл. 171, т. 2а.

Процесната

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата е издадена от компетентен орган, както и в предвидената от закона /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/ писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби.

Съдът счита, че възражението на жалбоподателя за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК за неоснователно. В разпоредителната част на заповедта не е конкретизирано ППС, чиято регистрация се прекратява. Настоящият съдебен състав намира, че това обстоятелство не води автоматично до незаконосъобразност на оспорената заповед.

Това е така, тъй като МПС, чиято регистрация е прекратена, е индивидуализирано подробно в мотивите на издадената заповед. Освен това в разпоредителната част изрично са посочени и описани отнетите два броя рег.табели и СРМПС, като между страните не се спори, че те са относими към същото ППС. По делото са събрани достатъчно доказателства, от които е видно, че жалбоподателят е собственик на ППС, марка и модел, чиято регистрация е прекратена с оспорения административен акт. Това обстоятелство е отразено в представената от административния орган справка за регистрация на МПС (л.13).

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.И.С.

***, срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 20-4332-005022/03.08.2020г. на полицейски инспектор при СДВР, отдел „Пътна полиция“СДВР.

Решението не подлежи на касационно оспорване по аргумент на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

СЪДИЯ:/п/