Решение № 1336 от 18.12.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1336 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000501256 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ответникът в първоинстанционното производство „София Инвестмънт Тръст“ ООД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 16.02.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 27.02.2024 г.) обжалва в цялост Решение № 206/11.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 4568/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 14 състав, с което съдът е уважил на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД изцяло иска на П. Д. П. за сумата от 15 800 евро, представляваща неустойка по чл.4.1. от предварителен договор за покупко-продажба, сключен на 20.10.2020 г., за периода от 02.03.2022 г. до 01.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба-18.04.2023 г. до изплащане на вземането.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат А.

А., с надлежно учредена представителна власт по делото, с пълномощни приложени към въззивната жалба. Въззивникът-ответник е внесъл дължимата държавна такса с вносен документ от 05.04.2024 г., представен по делото с молба от същата дата.

1

Предвид горното въззивната жалба е редовна.

Въззивникът-ответник поддържа, че решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа се, че от доказателствата по делото се установява, че ответникът е предприел всички необходими действия в неговата компетентност, с цел въвеждане на сградата в експлоатация в срок до 31.12.2021 г., но по независещи от него административни процеси, в това число и нормативни промени, чак на 10.01.2023 г. е издадено Разрешение за ползване № ДК-07-С-2 от 10.01.2023 г. Счита, че първоинстанционният съд неправилно не е приел, че с обявяване на извънредна епидемична обстановка на територията на Република България е налице хипотезата на чл.306 от ТЗ.

Счита, че съдът неправилно не е отчел наличието на хипотезата на чл.306, ал.4 от ТЗ, т.е. временно е било преустановено изпълнението на процесния договор, което означава, че ответникът е нямал задължението, съответно възможността да изпълни задължението си по т.1.3. от предварителния договор в периода от 13.03.2020 г. до 31.03.2022 г. Твърди се, че съдът неправилно не е приел, че през част от периода на извършване на СМР освен, че е имало обявена пандемична обстановка, ограничаваща безпрепятствено и в срок извършването на съответните СМР, е имало и административни пречки, свързани с издаването на разрешение за ползване-въвеждане в експлоатация на външно електрозахранване на сградата, явяващо се задължителна предпоставка за издаване на удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация. Твърди, че е налице хипотезата на чл.81, ал.1 от ЗЗД.

Счита, че така уговорената неустойка е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави, както и че е прекомерна.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да присъди направените по делото разноски, в т.ч. и заплатено адвокатско възнаграждение. При условията на евентуалност да намали размера на така претендираната неустойка или да прогласи същата за нищожна като противоречаща на добрите нрави.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната жалбата страна-ищцата П. Д. П..

Оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение по съображения изложени в отговора. Поддържа, че 2 постановеното първоинстанционно решение е валидно, законосъобразно и обосновано и моли съда да го потвърди. допустимо,

С оглед на предмета на настоящото производство, Решение № 206/11.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 4568/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 14 състав се обжалва в неговата цялост.

Въззивникът-ответник в съдебно заседание и чрез процесуалния си представител поддържа въззивна си жалба по подробни съображения, изложени в нея. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение по разноските на въззиваемата страна, като счита, че такива изобщо не трябва да бъдат присъждани, тъй като страната се защитава лично.

Въззиваемата - ищца в първоинстанционното производство, в съдебно заседание оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Заявява възражение за прекомерност на заплатеното от въззивника и претендирано от него адвокатско възнаграждение.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от П. Д. П. срещу „София Инвестмънт Тръст“ ООД за заплащане на уговорената между страните в т.4.1. от предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 20.10.2020 г., неустойка, дължима за периода от 02.03.2022 г. до 01.04.2023 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на предявяване на исковата молба до пълното изплащане на главницата.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

3

Между страните не е спорно, че на 20.10.2020 г. са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл.19 от ЗЗД по силата на който, ответното дружество в качеството на продавач с учредено право на строеж съгласно нотариален акт № 152, том LXLIII, дело № 28850 от 2019 г. се задължава да построи и прехвърли в собственост на ищцата П. Д. П. в качеството й на купувач следния собствен на дружеството недвижим имот, а именно: апартамент № А7, разположен на четвърти етаж на сградата, на кота +11.38, със застроена площ от 77,64 кв.м., заедно с 9,569% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 20,53 кв.м. или 98,17 кв.м. с принадлежащите му общи части, състоящ се от: антре, дневна с кухненски бокс и тераса, баня, две спални и склад, заедно с мазе А8 със застроена площ от 2 кв.м. и 2,14 кв.м. с принадлежащите му общи части, с обща площ на апартамента с общите части и мазето от 100,31 кв.м., ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е изградена жилищната сграда, както и паркомясто № 7 с площ от 13,50 кв.м., които имоти ще бъдат изградени в новостроящата се жилищна сграда с гаражи и подземни гаражи, съдържаща три секции-А, Б и В, всяка от които състояща се от сутеренен етаж, партер, четири надпартерни жилищни етажа и две подпокривни нива, със застроена площ 517,30 кв.м. и с разгърната застроена площ 4 721,38 кв.м., предвидена за изграждане в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.София, общ.Столична, с адрес на имота: гр. София, район Илинден, ж.к. „Банишора Зона В-17“, ул.

„Димитър Петков“ № 1. Между страните е уговорена обща цена на имотите в размер на сумата от 70 704 евро с включен ДДС, платима както следва: сума в размер на 10 139 евро до два работни дни, считано от датата на договора, която сума има характер на задатък/капаро, сума в размер на 50 695 евро в срок до 30 дни от получаване на писмено уведомление от продавача до купувача за заверяване на Акт образец 14 за сградата и сума в размер на 9 870 евро в деня на нотариалното изповядване на сделката за прехвърляне на имотите, след подписване на нотариален акт, но преди депозирането му за вписване в АВ в същия ден, но не по-късно от 14 часа.

Между страните не се спори, а и с представените писмени доказателства се установява, че в изпълнение на задълженията си по договора ищцата е платила следните суми: на 21.10.2020 г. (в уговорения от два работни дни срок, считано от 20.10.2020 г.) сума в размер на 19 830 лв., която е левовата 4 равностойност на сумата от 10 139 евро, на 06.01.2021 г. (акт образец 14 е издаден на 14.04.2021 г.) сума в размер на 99 140 лв., представляваща левовата равностойност на 50 695 евро.

На 08.09.2021 г. страните са подписали нотариален акт № 122, том ІІ, рег. № 5061, дело № 239/2021 г. на нотариус М. Д.-С. с рег.№ *** на НК, в който е обективиран окончателния договор за покупко-продажба на недвижимите имоти, предмет на процесния предварителен договор. Имотите са прехвърлени за продажна цена от 50 200 евро, заплатена по банков път преди подписване на нотариалния акт. Страните са заявили и са се съгласили, че за всички неуредени въпроси в нотариалния акт, ще се прилагат клаузите на подписания между страните предварителен договор.

Към 08.09.2021 г., датата на сключване на окончателния договор и към датата на исковата молба, ищцата е заплатила от общо уговорената продажна цена, сума в размер на 60 834 евро. В нотариалния акт страните също така са се уговорили, че владението върху имота, предмет на договора, ще бъде предадено от продавача на купувача в срок до 7 работни дни, след получаване на Разрешение за ползване/Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж на сградата, в която се намира имотът и след получаване на цялата продажна цена и дължима сума по сметка на дружеството-продавач.

По силата на чл.2.3. от договора продавачът-ответник се е задължил да снабди сградата с Разрешение за ползване, издадено на база съставен Акт образец 16-Протокол за установяване на годността за ползване на строежа, както и да осигури изнасяне на обектите в кадастралните карти и имотния регистър, в срок до 31.12.2021 г. При неспазване на това поето задължение от продавача с повече от 60 дни след посочения срок, в т.4.1., пр.2 от договора, страните са уговорили, че същият дължи на купувача неустойка в размер на 2% от платената до момента част от продажната цена, за всеки месец на просрочие.

Така определеният 60-дневен срок е изтекъл съответно на 01.03.2022 г., а Удостоверение за въвеждане в експлоатация е издадено на 05.04.2023 г.

Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства.

Свидетелят В. Д. М. установява, че е управител на ответното дружество.

Установява, че още първите месеци на 2020 г. във връзка с пандемията започнали проблеми. Имало недостиг на работна ръка, защото работниците не 5 били от гр.София. Основен доставчик бил „Топливо“, но още през месеците февруари-март започнали да бавят доставките и да не спазват сроковете. При покрива имало най-голяма забава, защото фирмата която следвало да го изпълни, не само че не завършили в срок, но не успели да свършат в цялост възложената им работа, защото управителят на наетата фирма просто решил, че ще заминава за Германия и си тръгнал. През месеците септември-ноември 2022 г. имало забава с външните връзки, присъединяването им към електро, ВиК, Топлофикация. Тези забави били административни. С озеленяването също имало сериозни проблеми, три пъти от общината връщали документи. В края на 2021 г. от ЧЕЗ дошли и казали, че едни кабели не можели да минат през ел.таблата, съобразно първоначални проект. Това наложило промяна в таблата, което довело до промяна в целия проект в частта му електро. Бил препроектиран наново, даден за съгласуване, което приключило юли 2022 г.

Изменение на проекта се наложило от становището на електроразпределителното дружество.

При първоначалния проект местоположението на таблата било вътре, в подземните гаражи. След одобряването на проекта, обаче имало изменение в Наредбата за присъединяване с изискване всички табла да се разполагат отвън така, че служителите да имат достъп до тях. Това наложило таблата да се махнат от подземните гаражи и в момента са разположение отвън, залепени за фасадата на границата на имота.

Разпитан свидетелят М. В. Ж. не установява правнорелеванти факти и обстоятелства.

При така установената по-горе фактическа обстановка с обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за безспорно наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение, по което в чл.4.1 е предвидена мораторна неустойка за забава изпълнение на задължение на изпълнителя по чл.2.3 от договора с повече от 2 месеца - снабдяване с разрешение за ползване в срок до 31.12.2021 год., както и че не е спорен фактът на въвеждането в експлоатация със забава, продължила до 05.04.2023 г., с оглед на което се дължи неустойка в размера определен между страните .