Определение № 3910 от 28.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3910 гр. София, 28.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110141531 по описа за 2025 година

ОПРЕДЕЛИ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

28.01.2026 година

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД град София

IIІ ГО, сто петдесет и пети състав

На двадесет и осми януари две хиляди двадесет и шеста година

В закрито заседание

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело № 41531 по описа за 2025 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Б. А. К., с ЕГН **********, от гр.

София, ж.к. „..................“, бл. 106, вх. Б, ет. 1, ап. 21, против „..................“ ООД, с ЕИК ....................., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „.....................“, бул.

„....................“ № 115Е, ет. 5, представлявано от управителя Н.П.П., за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 798604 от 18.01.2023 г. поради противоречие със закона, претендира направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 18.01.2023 г. сключил с ответника Договор за потребителски кредит 798604, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата 1 от 1 100 лв., която следвала да бъде върната на 16 месечни вноски, всяка в размер на 135 лв., при договорен годишен лихвен процент от 40,05 % и ГПР от 49,64 %. Оспорва процесния договор като нищожен, като съдържа неравноправни клаузи. Твърди, че размерът на ГПР е прекомерен, което е основание за нищожност на договора. Сочи, че договорената възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, която към 18.01.2023 г. е била 11,42 %. Също така твърди, че ГПР е увеличен по скрит начин, тъй като не включва дължимата неустойка, което е основание за нищожност на договора. Навежда доводи, че в чл. 5 от процесния договор заемателят се задължавал да представи на кредитора едно от посочените в клаузата обезпечения. Твърди, че посочения в договора ГПР не отговаря на действителния, като е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Също така твърди, че в договора липсва ясно разписана методика относно определяне на ГПР, не е посочени кои са компонентите, които го формират, а потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е процентът на оскъпяване, което нарушава разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Оспорва договора като противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Излага подробни съображения относно клаузата за неустойка, като противоречаща на закона и формираща скрито оскъпяване на договора, носещо облага за кредитора. С исковата молба са представени писмени доказателства, направени са доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество „..................“ ООД, с който оспорва предявената искова претенция като недопустима и неоснователна. Твърди, че при упражняване на правата си, ищецът е извършил злоупотреба с право, като е подал пред СРС две идентични искови молби, с които е оспорил една и съща клауза за неустойка, включена в сключените между същите страни 12 договора. Сочи, че въз основа на предявените искови молби пред СРС били образувани гр.д. № 41532/2025 г. и гр.д. № 41531/2025 г., като претенциите се отнасяли до различен договор за кредит, но се оспорвала една и съща клауза за неустойка, с което се целял неправомерен резултат. С отговора на исковата молба е направено искане по чл. 213 от ГПК, във връзка с което е направено доказателствено искане. Оспорва исковата претенция и като неоснователна. Излага съображения, че недействителността на една отделна клауза не води до нищожност на целия договор по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Твърди, че договорът за кредит е действителен, сключен е в изискуемата по закон форма и отговаря на изискванията на ЗПК. Сочи, че уговорената лихва и годишният процент на разходите отговарят на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Уговореният в договора ГПР в размер на 49,64 % бил по-нисък от законоустановения към момента на сключване на договора от 57,1 %, поради което е не е налице твърдяното нарушения на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Също така твърди, че разходите са включени в ГПР и ищецът е бил наясно с тях към момента на сключване на договора. Сочи, че договорената лихва е индивидуално уговорена за процесния договор и е част от основния предмет, като е уговорен и начинът на погасяването . Оспорва изложените в исковата молба твърдения относно нищожност на клаузата за неустойка, като твърди, че същата е съобразена с разпоредбата на чл. 11, т. 18 от ЗПК. Сочи, че ищецът е разполагал с възможността да упражни правото си на отказ, но не го 2 е упражнил в преклузивния срок, за което е получил информация още със стандартния европейски формуляр. Оспорва и твърдяната в исковата молба неравноправност на клаузата за неустойка. Сочи, че ищецът е бил запознат с икономическите последици при сключването на 12 договора с кредитора при ползване на същия кредитен продукт. Излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика. Моли съда да отхвърли исковата претенция, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. С отговора на исковата молба са представени писмени доказателства. В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца. Предявеният насрещен иск е допустим, поради което следва да бъде приет за съвместно разглеждане в настоящото производство, но исковата молба е нередовна, поради което на ищеца по насрещния иск следва да бъдат дадени указания.

С оглед нормата на чл.140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на изискванията на чл.128 и чл.129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.

Предявена е искова претенция от Б. А. К. против „..................“ ООД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 798604 от 18.01.2023 г. поради противоречие със закона, претендира направените по делото разноски.

Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 22 от ЗПК. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже сключването на договор между страните, а ответникът следва да докаже фактите, на които основава възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, сключен при общи условия, съответствие на клаузите на договора и общите условия със закона.

С оглед на изразените твърдения на исковата страна, съдът намира, че страните следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца, като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.

По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:

Приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства следва да бъдат допуснати като относими, допустими и необходими. По отношение на направеното от ищеца доказателствено искане по реда на чл. 190 от ГПК, на същия следва да бъдат дадени указания. Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза като основателно следва да бъде уважено.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК и чл. 129, ал. 2 във връзка 3 с чл. 127, ал. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 128, т. 2 от ГПК, Софийският районен съд, 155 състав, О П Р Е Д Е Л И :

ВНАСЯ гр.д. № 41531/2025 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 05.03.2026 г., от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.

ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявена е искова претенция от Б. А. К. против „..................“ ООД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 798604 от 18.01.2023 г. поради противоречие със закона, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество „..................“ ООД, с който оспорва исковата претенция като недопустима и неоснователна, излага подробни съображения.

Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 22 от ЗПК. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:

Сключен договор за потребителски кредит № 798604 от 18.01.2023 г.

УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които основава своите искания или възражение, като ищецът следва да докаже сключването на договор между страните, а ответникът следва да докаже фактите, на които основава възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, сключен при общи условия, съответствие на клаузите на договора и общите условия със закона.

УКАЗВА на ищеца, че не ангажира доказателства за размера на извършените плащания.

ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.

ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца, че следва най-късно в съдебно заседание да конкретизира дали прави искане за задължаване на ответника да представи кредитното досие по процесния договор или прави искане по отношение на кредитното досие на ищеца при ответника по отношение и на други договори, които следва да конкретизира.

4

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, със задача на вещото лице, формулирана от ищеца в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждението и разноските, свързани с изготвяне на експертизата в размер на 230 е. /двеста и тридесет евро/, който да се внесе от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението по сметка на Софийския районен съд, като в същия срок се представи и доказателство за внасянето му.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице А.Т.Б., с адрес: гр.София, ж.к.”...............”, бл.9А, вх.В, ап.42, тел. ..............., ..............., като вещото лице се призове след внасяне на депозита.

УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде депозирано по делото наймалко една седмица преди съдебно заседание с копия за всички страни.

ДА СЕ ИЗИСКА справка относно страните и предмета по гр.д. № 41532/2025 г. по описа на СРС.

ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство предявения насрещен иск от „..................“ ООД против Б. А. К..

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ насрещния иск, предявен в производството по гр.д. № 22337/2025 г. по описа на СРС, 155 състав.

УКАЗВА на ищеца и му предоставя възможност в едноседмичен срок от получаване на съобщението и връчване на препис от това разпореждане, да отстрани нередовностите на исковата молба, както следва:

1. Да посочи желае ли връчване на посочения електронен адрес в отговора на исковата молба, в който е обективиран насрещния иск.

2. Да изложи конкретни факти и обстоятелства, на които основава исковата си претенция, като посочи неизплатената част от чистата стойност на кредита по процесния договор.

3. Да внесе по сметка на СРС държавна такса в размер на 25,56 е., както и да представи доказателство за това.