Решение № 659 от 25.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 659 гр. София, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева при участието на секретаря Елка Ант. Григорова в присъствието на прокурора Т. В. Т. като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602785 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по депозирана на 07.03.2023г. въззивна жалба от подс. Г.

И. Г., ведно с допълнение към нея от същата дата от защитника на Г. – адв. С.

Д. - САК.

Атакува се Решение от 22.02.2023 г. по НАХД № 17643 по описа за 2021 г., СРС, НО, 8-ми състав, с което подсъдимия Г. И. Г. е признат за виновен в това, че на 19.12.2020г., в гр. София, ж.к. „ *******, не изпълнил Заповед за защита от домашно насилие от 07.11.2020г. по гражданско дело № 5477/2020г. по описа на СРС, 3-то ГО, 139-ти състав, по силата на която Г. И.

Г. се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Ц.Ц.Ц. ЕГН ********** и му се забранява да приближава Ц. на разстояние по-малко от 100 метра, както и жилището й, и местата й за социален отдих, като я дърпал за косата и ударил главата й в таблата на леглото, заплашвайки я с думите, че ще я убие и заколи – престъпление по член 296, ал. 1 от НК.

Н а основание чл.78а, ал.1 от НК съдът го е освободил от наказателна 1 отговорност, като му е наложил административно наказание „Глоба„ в размер на 3 000 / три хиляди/ лева. Със същата присъда го е осъдил да заплати направените по делото разноски.

В депозираната въззивна жалба се иска решението на СРС да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, а подсъдимия Г. бъде признат за невиновен в извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. Навеждат се индиции, че неправилно са изтълкувани и възприети от СРС гласни доказателства, поради което установената от съда фактическа обстановка и обективната действителност се различавали значително.

В съдебно заседание по делото, защитата осъществена от адв.И.Л. – САК, поддържа изцяло въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде отменено. Сочи, че липсва акуратност в конкретиката по часове и дати, както и че разпитите на свидетелите не са възприети в детайли или са възприети неправилно. В заключение изтъква, че се касае за битов спор, а не за престъпление, както и че подсъдимия живее с майка си и полага грижи за нея чрез закупуване на лекарства и плащане на консумативи.

Подсъдимият Г., редовно призован, се явява пред въззивния съд, моли да се отмени решението на СРС и да бъде оправдан.

Прокурорът предлага първоинстанционното потвърдено като правилно и обосновано. решение да бъде

Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на решението, намира за установено следното:

НОХД № 17643/2021г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав е образувано по внесен от СРП обвинителен акт срещу Г. И. Г.. На последния е повдигнато обвинение за извършено престъпление по член 296, ал. 1 от НК.

Изпълнителното деяние се състои в това, че на 19.12.2020г., в град София, ж.к. „ *******, не изпълнил Заповед за защита от домашно насилие от 07.11.2020г., по гр. д. № 54772/2020г. на СРС, 3-то ГО, 139-ти състав, по силата на която Г. И. Г. се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Ц.Ц.Ц. с ЕГН: ********** и му се забранява да приближава Ц. на разстояние по – малко от сто метра, както и жилището й и местата й за социален отдих, като я дърпал за косата и ударил главата й в таблата на леглото, заплашвайки я с думите, че ще я убие и 2 заколи.

Въззивната инстанция съгласно българската наказателноправна доктрина, е инстанция както по фактите, така и по правото. Тоест, тя може да установява за пръв път както нови фактически положения, така и правни постановки. По отношение на фактическата обстановка, то настоящият състав намира, че е изцяло и изчерпателно възприета от СРС и се основава на законосъобразно приобщени и тълкувани доказателства, събрани със способите за събиране и проверка, уредени в НПК. Необходимост от повтаряне, респ. от извършване на нови съдебни следствени действия съдът не е намерил, поради което съдебно следствие не е проведено.

Възприетата както от СРС, така и от настоящия състав фактическа обстановка, е следната:

Подс. Г. И. Г. е роден на ******* в град София, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, работещ, живущ в град София, ж.к. „ Дружба“ *******, ЕГН **********. Роднинските му отношения със св. М.Б. са на брат и сестра. Пострадалата Ц.Ц.Ц. е дъщеря на св. Б.. В периода 2008г. до 2018г, преди брака на св. М.Б. и св. М.Б., майката и дъщерята живеели в едно жилище – апартамент. Той се намирал на адрес гр.

София, ж.к. „ *******. Жилището обитавала и св. Л.З. – майката на св. Б., баба по майчина линия на пострадалата. Докато Ц. била малка, св. З. помагала за отглеждането й. След кончината на съпруга на св. Л. З., пострадалата продължила да обитава процесния апартамент. Отношенията й с нейния вуйчо - подс. Г. Г. се влошили.

В резултат от конфликтите между Ц. и подсъдимия на 07.11.2020 г. СРС е издал Заповед за незабавна защита по гр.д. № 54772/2020г. Заповедта била издадена по молба на непълнолетната пострадала, подадена чрез законния й представител – св. Б. и с нея било забранено на Г. да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо Ц., както и да доближава на по – малко от сто метра местата й за отдих, жилището й и самата нея.

Заповедта изрично гласи, че подлежи на незабавно изпълнение и не подлежи на обжалване.

На 13.11.2020 г. свидетелите Н. В. и Г. Д., инспектори при 08 РУ СДВР били изпратени на горепосочения адрес в кв. Дружба, гр.София, с цел връчване Заповедта за незабавна защита на подсъдимия. Последният се 3 намирал в жилището, но отказал да получи съдебното решение и влязъл в словесен конфликт със служителите на МВР. Св. В. отбелязал надлежно изричния отказ на подсъдимия да получи заповедта, а досежно съдържанието – разяснил същото подробно на Г.. Свидетел на действията бил инспектор Д..

В инкриминирания период, а именно 19.12.2020г. пострадалата се намирала в град София, в процесния апартамент, находящ се в квартал „ Дружба“. Там били и обичайно обитаващите го – баба й, св. З., и вуйчо й – подс. Г. Г.. Ц. пожелала да ползва домашния интернет, с който жилището било оборудвано. В по-ранен период договорът за интернет услугата бил сключен от майката на пострадалата Ц., св.М.Б., като последната предоставяла паролата за ползването му на всички обитаващи апартамента при поискване. В инкриминирания период титуляр по договора била вече св.Л. З., която разполагала и се разпореждала с интернет услугата.

Последната двукратно отказала на внучката си да предостави паролата като за причина изтъкнала, че не я знае. Непосредствено след това от друга стая в апартамента излязъл подс. Г., хванал пострадалата за косата, преместил я насилствено в кухнята, хвърлил я на леглото и я заплашил с убийство в случай, че продължи да посещава жилището. Ц. извикала, че изпитва болка и поискала физическия контакт незабавно да бъде преустановен, но това се случило едва след като дала обещание, че повече няма да посещава апартамента. Вследствие на упражненото насилие лявото ухо на пострадалата се разкървило, както и получила синини по ръцете.

Веднага след гореописаната деятелност, подсъдимия напуснал апартамента. През цялото време в него била св. З., която не се намесила, а след като Г. излязъл от апартамента, тя го последвала с домашния си любимец. Изплашена и сама пострадалата Ц., позвънила на майка си, св.

М.Б., и споделила за случката. Св.Б. указала на дъщеря си да позвъни на телефон 112, което пострадалата сторила.

След края на служебното си дежурство, към 21 часа, св. Б., заедно със съпруга си св. Божилов, отишли в процесното жилище, находящо се в квартал „Дружба“ в град София. През това време, полицейски екип и екип на спешна медицинска помощ били на място, а медиците прегледали Ц. и издали надлежните медицински документи. В този период, св. З. се върнала в жилището си, а на полицейските служители казала, че нищо нередно не се е 4 случило в нейно присъствие. Свидетелите Б. при пристигане на адреса заварили Ц. хлипаща, разстроена и с кръв по ухото. Закарали я в УМБАЛ „ Пирогов“, където й била оказана необходимата медицинска помощ.

Сигналът до СРП бил подаден от М.Б. на 21.12.2020г, а наказателното производство било образувано с постановление на прокурор /т.1, л.1 от ДП/ на 02.02.2021г. и се е водило за престъпление по член 296, ал. 1 от НК. С постановление от 30.09.2021г. /т.1, л.47 от ДП/ Г. Г. е привлечен към наказателна отговорност за горепосоченото престъпление. Окончателно обвинение със същата правна квалификация е повдигнато на 17.12.2021г. с внесен обвинителен акт срещу Г. в СРС.

Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от районния съд. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, релевантни за правилното му решаване – фактът на извършване на престъплението, авторството на подсъдимия в него и личността му, субективната страна на престъплението, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след законосъобразен анализ на събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите В.К. /л. 54 от ДП/, К.К. /л. 55 от ДП/, М.Б. /л.56 от ДП/, М.Б. /л. 58 от ДП/, Н. В. /л. 59 от ДП/, Ц.И. и Ц. Ц. /л. 62 до 64 от ДП/, дадени в хода на досъдебното производство и ценени по реда на чл.378, ал.2 НПК, съдебно – медицинската експертиза на пострадалата /л. 73 от ДП/, Заповед за незабавна защита на СРС /л. 98 от ДП/ и свидетелство за съдимост на подсъдимия /л. 104 от ДП/. Акцент следва да бъде поставен и на разпита пред съдия на св.Ц., проведен на 05.04.2023г. /л. 69 от ДП/. Съгласно заключението по СМЕ на пострадалата, причинени й били травматични увреждания, изразяващи се в контузия на главата, оток и кръвонасядане в лявата тилна област, контузия на носа, разкъсно – контузна рана и охлузване на лявото ухо. Те реализират медико – биологичен признак на временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Правилно показанията на св.

Л.З. / л. 60 от ДП/ не са кредитирани, тъй като действително след самостоятелен анализ и преценка и от въззивния съд, то последният ги намира за изолирани и не в унисон с всички останали доказателства. Причина за това според настоящия състав се крие в роднинската връзка майка и син 5 между св. З. и подс. Г..

Обосновано е прието, че подс. Г. И. Г. е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност към инкриминирания период. Същият е задължен със Заповед за защита от домашно насилие от 07.11.2020г. по гражданско дело № 5477/2020г. по описа на СРС, 3-то ГО, 139-ти състав да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Ц.Ц.Ц. ЕГН ********** както и му е забранено да приближава жилището й и местата за социален отдих на по – малко от сто метра. На 19.12.2020г., в гр. София, ж.к. „ *******, а именно в жилището на св. З., подсъдимия бил в близост до пострадалата Ц., като се приближил до нея, хванал я за косата, завлякъл я до кухнята, хвърлил я на леглото и ударил неколкократно главата й в таблата на леглото, докато я заплашвал с убийство, ако отново посети жилището.

Правилно е заключението на първоинстанционния съд, че деецът е действал при форма на вината пряк умисъл, като е бил запознат чрез връчване на Заповедта за незабавна защита, съзнавал е съдържанието й, както и че същата е валидно съдебно разпореждане с правни последици, и въпреки това не е изпълнил задължението си.

Правилна е констатацията на първоинстанционния съд по фактите, като обосновано и подробно в мотивите си е посочил кои доказателствени източници кредитира и кои не, причините за това, като са обсъдени противоречията между тях. Обосновано въз основа на събрания по делото доказателствен материал, първия съд е приел за установени по делото обстоятелствата от фактическа и правна страна. Наличието на деяние, авторството му, механизмът на извършването се установяват несъмнено и категорично от кредитираните с доверие свидетелски показания, заключението на изготвената експертиза и писмените доказателства.