Решение № 3808 от 05.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3808 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20251100501316 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 8.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 19679/ 2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 70 състав, 118 СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „АКАДЕМИК ЛЮДМИЛ СТОЯНОВ“- гр. София е осъдено да заплати на основание чл.357, ал.1 вр. чл.270 вр. чл.128, т.2 КТ на Г. А. К. /ЕГН **********/ сумата 1 344.44 лева, ведно със законната лихва, считано от 05.04.2024 г. до окончателното изплащане, представляваща неизплатена част от дължимо брутно трудово възнаграждение за периода 01.02.2023 г.18.04.2023 г., и на основание чл.357, ал.1 вр. чл.270 вр. чл.222, ал.3 КТ сумата 4 074.10 лева, ведно със законната лихва от 05.04.2024 г. до окончателното й изплащане, представляваща дължимо обезщетение при пенсиониране. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът 118 СУ „Академик Людмил Стоянов“ е осъден да заплати на ищцата Г. А. К. сумата 830 лева- разноски за адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът 118 СУ „Академик Людмил Стоянов“ е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 216.74 лева- държавна такса, и сумата 280 лева- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от 118 СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „АКАДЕМИК ЛЮДМИЛ СТОЯНОВ“- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна Г. А. К. /ищца по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, чл.224, ал.1 КТ и 1 чл.222, ал.3 КТ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от Г. К. осъдителни искове по чл.128, т.2 КТ, чл.224, ал.1 КТ и чл.222, ал.3 КТ като основателни и доказани- чл.272 ГПК.

По делото не е спорно, а се и установява от събраните писмени доказателства, че страните са били обвързани от трудово правоотношение през периода 25.07.1983 г.18.04.2023 г. /близо 40 години/, по което ищцата Г. К. първоначално заемала длъжността „начален учител“, а в последствие- длъжността „старши учител, начален етап“ в ответното училище- 118 Средно училище „Академик Людмил Стоянов“- гр.

София.

Със Заповед № 2025- 771/ 18.04.2023 г. на Директора на 118 СУ „Академик Людмил Стоянов“ трудовото правоотношение с ищцата било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ /поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст/, считано от 19.04.2023 г., като е разпоредено да й бъдат изплатени следните обезщетения: 1/ по чл.224, ал.1 КТ- за неизползван платен годишен отпуск за 10 работни дни в размер на 1 109.91 лв.; и 2/ по чл.222, ал.3 КТ вр. чл.13, ал.3, т.2 КТД за системата на народната просвета от 27.10.2020 г.- в размер на брутното трудово възнаграждение за 11.5 месеца- 28 080.70 лв. Не е спорно между страните, че тези суми са били изплатени на ищцата.

Видно от Служебна бележка № 5/ 29.04.2024 г., издадена от Синдикат на българските учители /СБУ/- общински координационен съвет- СО- район „Младост“, ищцата Г. К. е била индивидуален член на синдиката и е внасяла дължимите вноски до края на 2024 г. В тази връзка по делото са приложени и квитанции за платен от ищцата членски внос до края на 2024 г. Обстоятелството, че е била синдикален член е удостоверено и в Протокол от 31.03.2023 г. за прекратяване на синдикалното й членство.

С Анекс № Д-01-192/ 10.08.2023 г., подписан от МОН, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България /СРСНПБ/ и Синдиката на българските учители /СБУ/, е изменен чл.27 от Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., като са определени повисоки размери на минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г.

Съгласно изменението на чл.27, ал.3, т.2 КТД, индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по- високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.

Със заявление от 27.09.2023 г. ищцата е отправила искане до Директора на ответното училище „трудовото й възнаграждение и обезщетенията да бъдат преизчислени съгласно анекса към КТД от 10.08.2023 г. и Наредба № 4 на МОН“.

2

Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като обективно и компетентно дадено, разликата между полученото от ищцата К. за периода от 1.01.2023 г. до 18.04.2023 г. брутно трудово възнаграждение и увеличението от 15 %- съгласно Анекс № Д01-192/ 10.08.2023 г., възлиза на общо 5 418.54 лева, от които: 1 122.89 лева- разлика в брутното трудово възнаграждение, 221.55 лв.- разлика в обезщетението за неизползван отпуск, и 4 074.10 лева- разлика в обезщетението при пенсиониране.

Според посоченото по- горе по делото не е спорно, че ищцата е полагала труд при ответника от 1.01.2023 г. до 18.04.2023 г., когато трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.2, т.10 КТ- поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, със Заповед № 2025- 771/ 18.04.2023 г. на Директора на ответното училище.

Спорен по делото е въпросът дали по отношение прекратеното на 18.04.2023 г. трудово правоотношение с ищцата е приложимо предвиденото с Анекс № Д01- 192/ 10.08.2023 г. към Колективния трудов договор от 6.12.2022 г. в системата на училищното и предучилищното образование увеличение на трудовото възнаграждение на педагогическия персонал за периода от 1.01.2023 г. до 30.06.2023 г., рефлектиращо и върху размера на дължимите на К. обезщетения по чл.224, ал.1 КТ и чл.222, ал.3 КТ.

Настоящият въззивен съд намира, че изменението на КТД с Анекс № Д01-192/ 10.08.2023 г. се прилага и по отношение на работниците и служителите, чиито трудови правоотношения са били прекратени към датата на подписване на анекса, но са били действащи към 1.01.2023 г., тъй като в анекса са предвидени нови размери на основните възнаграждения със задна дата- от 1.01.2023 г., а не от датата на сключването му, т.е. преуредени са и възникналите в предходен момент между страните по КТД правоотношения. По същия начин е процедирал законодателят и с приемането на Закона за държавния бюджет за 2023 г. /обн. ДВ- бр.66 от 1.08.2023 г./ и § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката /обн. ДВ- бр.

75 от 01.09.2023 г./, като е предвидил същите да се прилагат, считано от 1.01.2023 г., което кореспондира и на посоченото в анекса, че увеличението е в резултат на увеличени средства в държавния бюджет на Р България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв., като същите се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 1.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетия в системата на предучилищното и училищното образование педагогически и непедагогически персонал.

Съобразно § 3 от цитираната Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. /обн. ДВ- бр.75 от 01.09.2023 г./, същата влиза в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. Именно § 2 предвижда нови увеличени минимални размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, чиито стойности са идентични с предвидените с Анекс № Д01-192/ 10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование. При съобразяване съдържанието на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. и на Анекс № Д01192/ 10.08.2023 г. към КТД, както и на обстоятелството, че те са приети, респ. сключени в резултат на по- късното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. /обн. ДВ- бр.66 от 01.08.2023 г., в сила от 01.01.2023 г./, се налага извод, че и двата акта следват една обща законодателна идея- да преуредят съдържанието на индивидуалните трудови правоотношения на заетите към и след 01.01.2023 г. в сферата на образованието лица, като ги изменят в по- благоприятна за служителите 3 посока, предвиждайки увеличаване на възнагражденията им със задна дата. Всички лица, полагали труд като педагогически специалисти през периода от 1.01.2023 г. до 10.08.2023 г., имат едно и също правно положение през посочения период и на всички тях се дължи предвидения увеличен размер на трудовото възнаграждение, считано от 01.01.2023 г., без оглед на това дали трудовите им правоотношения са били прекратени към 10.08.2023 г. Няма законово основание за нееднаквото им третиране само поради факта, че увеличението на размерите на заплатите е прието по- късно, след като трудовите им правоотношения са били вече прекратени. От значение за прилагане увеличението на заплатите на работниците и служителите в системата на образованието е единствено реалното полагане на труд по трудово правоотношение през периода след 01.01.2023 г., от която дата действат новоутвърдените размери на работната заплата в тази сфера.

Наредбата е подзаконов нормативен акт, на част от разпоредбите на който изрично е придадено обратно действие- съгласно чл.14, ал.1 ЗНА. Ретроактивното действие е правен институт, с който законодателят придава правно значение на настъпването на определени правни последици към един минал момент, към който не се е осъществил правопораждащият ги юридически факт, по съображения за справедливост и социална целе-съобразност. Страните по посочения КТД и анекс към него, основавайки се на изричното допускане в чл.54, ал.1 КТ, са придали обратна сила на КТД, като увеличаването на работните заплати на учителите действа с обратна сила от 1.01.2023 г.

Ирелевантно в случая е обстоятелството, че към датата на сключване на анекса към КТД трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено, щом е било действащо към 1.01.2023 г.

Никъде в текста на анекса от 10.08.2023 г., както и в текста на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката /обн. ДВ- бр.75/ 1.09.2023 г., в сила от 1.09.2023 г./ не е посочено, че измененията, на които е придадено обратно действие, следва да се прилагат само спрямо лица, които към датата на приемането им имат качеството страна по индивидуално трудово правоотношение. Поради това и поддържаното от въззивника схващане в обратния смисъл е неправилно и несъответно на граматическото и логическо тълкуване на соченото нормативно съдържание, както и противоречащо на принципите на чл.8 КТ и чл.6, ал.2 КРБ.

Предвид горното, тъй като в случая е изрично уговорено обратно действие, т.е. преуреждане на вече осъществили се юридически факти по трудови правоотношения по нов начин, който е допустимо да бъде само по- благоприятен, измененията с анекс от 10.08.2023 г. на КТД са приложими спрямо всички лица, полагали труд в системата на училищното и предучилищното образование през периода 1.01.2023 г.- 10.08.2023 г. и членове на съответната синдикална организация, независимо дали към датата на приемане на тези изменения трудовото правоотношение с тях е прекратено и на какво основание.