Решение № 569 от 02.06.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н И Е

№ І- 80 02.06.2020г., град Бургас

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана

Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ:1/

Пламена Върбанова

2/ мл.с. Марина Мавродиева при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. № 399 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР чрез процесуален представител Татяна Стойкова-гл.юрисконсулт в при отдел ПНО при ТДПБЗН-МВР, против Решение № 3758 от 23.12.2019г., постановено по гр.д.№ 8496/2019г. по описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на З.З.З., ЕГН ********** от гр.*** сумата от 1593.70 лева главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 230.80 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., 1614 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 218.88 лева , представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.10.2016г. до 03.10.2019г.;Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи е осъдена да заплати на З.З.З., сумата от 350 лева съдебно-деловодни разноски;въззивникът е осъден да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 113.75 лева и 200 лева разноски за експертиза.

Въззивникът твърди, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и е необосновано. На първо място се твърди, че основната грешка на съда се състои в субсидиарното приложение на Наредба за структурата и организацията на работната заплата, като мотивите за неприложимост на общата уредба на трудовите правоотношения се поддържа, че подробно са изложени в писмения отговор по исковата молба.В допълнение се прави преглед на правната уредба за обосноваване на твърдението за неприложимост на общата уредба на трудовите правоотношения към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР-полицейски органи и органи на пожарна безопасност и защита на населението, какъвто бил ищеца.Проследена е нормативната уредба за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните служители в МВР.Проследена е и нормативната история на законодателството/ЗМВР, КТ, ЗДСл /; изтъкнати са доводи за това, че според чл. 187,ал.3,изр.последно от ЗМВР продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещи по трудово правоотношение.Това била идеята на законодателя и смисъла на тази норма; иваче тя би била напълно излишна, тъй като и по КТТ; и по ЗДСл и по ЗМВР и други специални закони трудът, полаган между 22.00 часа и 06.00 часа бил нощен труд.Посочени са конкретни решения на съдилища в РБ, които приемат , че било неприложимо гражданското законодателство и на

НСОРЗ по отношение на служителите на МВР; доводи за това се съдържали и в писмена правна консултация на проф.Васил Мръчков.На трето място се изтъкват конкретни съображения и по събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото,каквато е изслушаната пред РС-Бургас СИЕ,за която се твърди, че отразявала общия брой часове положен от ищеца нощен труд, без да държи сметка, че той бил по-голям от този, който е положен по графици за дежурства.По този начин с постановеното решение съдът присъдил на ищеца в повече, като не отчел, че положения нощен труд, по-скоро част от него, вече бил заплатен като извънреден труд.Относно присъдените лихви заявява, че поддържа становището си, изразено в писмения отговор по исковата молба.Моли отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което предявения иск бъде отвърлен.В случай, че съдът не приеме мотивите по тази жалба и не отхвърли иска изцяло, моли при постановяване на решението да бъде взето предвид, че през периода 01.01.2018г.- 17.07.2018г. трудът на работещите по КТ при сумирано отчитане на работното време е отчитан без превръщане на нощните часове в дневни, съгласно редакцията на нормата на чл. 9г през този период от НРВПО/ обн. ДВ бр. 41/2017г./. Третият съществен пропуск на районния съд според въззивника е, че дори и да се приложи НСОРЗ,то отново не следва да се удовлетворява претенцията на ищеца, тъй като отношението 8ч/7ч /т.е. дневен към нощен труд/ действително е равно на коефициента 1,143 , при което за 7 часа нощен труд работникът получава възнаграждение като за 8 часа дневен труд- т.е. липсва извънреден труд по смисъла на чл.143,ал.1 КТ. Сочи, че в този смисъл били мотивите на РС-Велико Търново по Решение, постановено по гр.д.№ 2283/2019г. ; цитира и практика на ВКС- Решение № 14/27.03.2012г. по гр.д.№ 405/2011г. ГК ІV-то г.о. на ВКС.Изложени са и съображения досежно експертизата, приета от районния съд, кто счита, че същата не отчита спецификата на труда на служителите на МВР. Заявява възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на въззивника в случая, че същият ползва адв.защита и моли да се намали до еднократния размер, предвиден в Наредба №1/2004г. поради липса на фактическа и правна сложност по делото.;моли за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззивникът не се представлява,с нарочна молба се поддържа въззивната жалба и се моли уважаването й, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Препис от въззивната жалба е връчена за писмен отговор на въззиваемия, който чрез адвокат Лора Станкова предявява писмен отговор с подробно развити съображения за неоснователност на същата. Моли се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на въззиваемия- адвокат Лора Станкова,оспорва жалбата, поддържа депозирания писмен отговор, представя списък на разноските по чл.80 ГПК с договор за правна защита и съдействие.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради което е допустима.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.

269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.

Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно,като съображенията за това са следните:

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Производството по делото е образувано по искова молба на З.З.З.,предявена в

БРС чрез процесуалния му представител адвокат Лора

Станкова, с която претендира, че ищецът като държавен служител за периода

01.10.2016 год. до 30.06.2019 год. полагал труд на длъжността „пожарникар и водач на специализиран автомобил І степен“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“-гр.Несебър към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Бургас при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към

МВР. Поради естеството на работата е полагал 24 – часови дежурства , които се отчитат на тримесечие.

Ищецът твърди, че за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. положил нощен в размер на 1680 часа, който, преизчислен с коефициент 1,143 възлизал на 1920 часа дневен труд; в резултат на това преизчисление ставало ясно, че ищецът положил извън установеното работно време извънреден труд в размер на 240 часа, за което следвало да му се заплати допълнително сумата в размер на 1440 лева,ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; отделно претендира сумата от 200 лева, представляваща сбора на мораторните лихви върху стойността на неизплатения месечен нощен труд;претендират се и съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР. Твърди, че съгласно 187, ал. 3 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време за държавните служители в МВР през нощта е 8 часа, т.е. не е налице твърдяната от ищеца празнота в правната уредба, съответно НСОРЗ в случая не намира приложение. Твърди също така, че през процесния период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в които също е предвидена възможността за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, съответно когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час. На следващо място се твърди, че не е налице положен от ищеца извънреден труд, тъй като положеният от него нощен труд му е бил заплатен. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. Поддържа, че основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143 в периода 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., а през останалия период липсвала специална уредба за служителите на МВР и основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд била субсидиарно приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

Ищецът е изменил иска, като е направил увеличение на иска и претендира сумата от 1593,70 лева за положен извънреден труд , представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период от време;акцесорният иск е увеличен на 218,88 лева.

По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за процесния период ищецът З. е положил общо 1614 часа нощен труд;преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният труд става 1844,80 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 230,80 часа, за които не е изплатено възнаграждение. Общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 230,80 часа възлиза на 1593,70 лева. Лихвата за забава ,изчислена от мещото лице Тонка Джалева, е в размер на 218,88 лева.

С оглед така приетата фактическа обстановка, която не е спорна между страните, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).

Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР).

При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).