Решение № 81 от 23.08.2021, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. , 23.08.20** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Симеон Г. Гюров при участието на секретаря Мария Н. Николова като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Гражданско дело № 20201860100415 по описа за 2020 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК.

Производството в Районен съд-Пирдоп е образувано по изпратено по подсъдност гр.д.

№1184 по описа на РС-Ботевград за 2020 г., по искова молба на Ц. ЦВ. Ц. с ЕГН **********, гр.Е., обл. С., ул.„Л.“ № 2, чрез процесуалния си представител - адв.К.И. Б. от РАК с ЕГН ***********, със съдебен адрес: гр.С., п.к.1423, ул.„*********" №31, офис партер срещу „*******************“ АД с ЕИК ********** и с адрес на управление: гр.С., община С., район М., бул. „**************" № 159, бл. ******************, представлявано от всеки двама от членовете на УС заедно: К.К., Л.В. и Д.С.С.. В исковата молба се твърди, че на 24.04.2018 г., ищецът Ц. ЦВ. Ц. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „*******************" АД с ЕИК **********, за сумата от 1250,00 лева (хиляда двеста и петдесет лева) - част от обща сума в размер на 3052,50 лв., която обща сума е начислена по фактура №*********/********** г. и Приложение към нея, издадени от „*******************“ АД, на Ц. ЦВ. Ц. за клиентски №****************, открит за обект: гр.Е., ул.„Л." № 2, недължимо платена с Операционна бележка, пореден № ** от 09.03.2018 г., изд. в ЧЕЗ КАСА („Процесната сума"). Със съобщение, получено на 09.04.2019 г., ищецът е бил уведомен, че в срока по чл. 414 ГПК „*******************“ АД е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, като съдът е указал на ищеца, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, той може да предяви иск относно вземането си - предмет на заявлението, като довнесе ДТ за исковата молба. Ищецът твърди в исковата молба, че с оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, предявява настоящия иск срещу „*******************" АД с ЕИК ********** за установяване съществуването на 1 вземането си за сумата от 1250,00 лева (хиляда двеста и петдесет лева) - част от обща сума в размер на 3052,50 лв., която обща сума е начислена по фактура №*********/********** г. и Приложение към нея, издадени от „*******************" АД, на заявителя Ц. ЦВ. Ц., за клиентски №****************, открит за обект: гр.Е., ул.„Л." № 2, недължимо платена с Операционна бележка, пореден №** от 09.03.2018 г., изд. в ЧЕЗ КАСА. В исковата молба сс твърди, че фактическата обстановка, въз основа на която ищецът претендира установяване недължимост на процесната сума, е следната: ответникът „*******************" АД е издал на ищеца Ц. ЦВ. Ц. фактура №*********/********** г. и Писмо към нея, на обща стойност 3052,50 лв. с вкл. ДДС /2543,75 лева без ДДС/ за презумирано количество електрическа енергия, начислена въз основа констативен протокол, съгласно ПИКЕЕ.

Сумата по фактурата е заплатена изцяло от ищеца, видно от Оперативна бележка, изд. на ЧЕЗ КАСА на 09.03.2018 г. В исковата молба се твърди, че след като получава процесната фактура, ищецът Ц. ЦВ. Ц. е изискал информация от служители на ответното дружество „*******************" АД и документи във връзка с процесната сума, такива не са му предоставени от служителите на ответника, като му е заявено, че ако не заплати сумата от 3052,50 лв. в срок, съществува реална възможност електрозахранването до обекта с адрес: гр.Е., ул.„Л.“№ 2. Обстоятелството, че при неплащане на фактурираната сума, електрозахранването ще бъде прекъснато, е изрично посочено в Писмото към Фактурата, което прилага към настоящата искова молба, а именно: „Въз основа на предоставен ни от „**************“ АД констативен протокол, след извършена проверка с начислена сума в размер на 3052,50 лв. за консумирана, но незаплатена на „*******************" АД електрическа енергия, като прилага издадената в тази връзка фактура, ведно с приложение справка към нея. Учтиво Ви напомняме, че при невнасяне на дължимата сума, „*******************" АД има основание да направи искане към „**************" АД за преустановяване на снабдяването с електрическа енергия на обекта, в който се доставя“. В исковата молба се твърди, че ищецът е заплатил процесната сума не поради факта, че счита същата за дължима, а защото е бил заплашен от служители на монополиста, че ако не я заплати, ще бъде събрана от него по съдебен път и чрез съдебен изпълнител. В исковата молба се твърди, че ищецът не дължи процесната сума, тъй като на първо място между него и „*******************" АД не е налице валидно облигационно правоотношение, въз основа на което да му бъдат претендирани каквито и да било суми. На следващо място, дори и хипотетично да се приеме, че е налице такова облигационно правоотношение, то ответното дружество не е доставило до процесния имот фактурираната ел. енергия. Фактурата не е основание за плащане, такова е реалната доставка, а в случая „*******************" ЕАД не е доставяло ел. енергия във фактурираните обеми до процесния имот. В исковата молба се твърди, че „*******************" АД е фактурирало процесната сума на основание чл.

83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ. Твърди се, че към момента на издаване на процесната Фактура, не е имало правно основание за извършване на корекции на сметки на абонати, нито е имало ред, по който да се извършват проверки и съставят констативни протоколи от проверките. Корекцията е извършена от енерго снабдителното предприятие при действието на последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VII.2012 г., както и действащите от 2 м.ноември 2013г. ПИКЕЕ, частично отменени от 14.02.2017г. /тоест - преди процесния период/. На посочената дата е обнародвано в ДВ, бр.15, Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС, с което е обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник", бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, обезсилено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отхвърля оспорването на Т. Т.Ч., „***********" - АД, с ЕИК ********** и „**********" - ЕООД, с ЕИК *********** на чл.

47 и на „***********" - АД, и „**********" - ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия" от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник", бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д.

№ 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в останалата част и вместо това е постановено, че се отмени по жалбата на „*************************" -ЕАД, с ЕИК *************, Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник", бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. В исковата молба се твърди, че на практика, след отмяната на посочените ПИКЕЕ /с Решението на ВАС от 14.02.2017 г./, действие запазват само нормите на чл. 48, 49, 50 и 51, които посочват предпоставките за извършване на корекция и методологията за начисляване на допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде установено наличието на предпоставките, обуславящи възможността за извършване на корекция, както и процедурата-компетентен орган да извърши метрологичната проверка, форма, обективираща установяване на предпоставките, и т.н. не са регламентирани в действащите към момента на проверката ПИКЕЕ. Респективно отпаднало е и действието на заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи използваните понятия, както и приложенията, определящи общата точност и допустимите граници на грешката.

Поради това ищецът счита, че действащата част от ПИКЕЕ към процесния период не отговаря на изискванията на чл. 83 ЗЕ и ответното дружество е фактурирало процесната сума без правно основание. В исковата молба се твърди, че към момента издаване на процесната Фактура от 07.02.2018 г. обаче действащите норми на ПИКЕЕ не изпълняват функциите, които нормата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ им възлага. Същите не уреждат нито реда, нито условията за извършване на корекционните процедури, които са се съдържали в отменения през м. февруари, 2017 г. чл. 47 ПИКЕЕ. Липсват правила кога, къде, през какъв период, в присъствието на кои лица следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, липсват и правила кой е компетентният орган да извърши проверката, в 3 какъв акт следва да я обективира. При липса на такива правила доказване наличието на предпоставки за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено. В исковата молба се твърди, че по всички изложени съображения ищецът счита, че липсата на регламентиран в ПИКЕЕ изричен ред, условия и процедура за установяване на предпоставките за извършване на корекцията, води до невъзможност за прилагане и на действащите норми, уреждащи методологията при начисляването на допълнителните количества енергия. Съответно и може да бъде направен извод, че след отмяната на правилата в чаена, регламентираща условията и реда за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерва на доставената от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период, липсва и нормативно уредена възможност за доставчиците да начисляват ел. енергия на това основание, както е посочено в процесната Фактура. В исковата молба се твърди, че в случая, досежно претендираната сума, липсва валидно съществуващо основание за начисляването й от страна на ответника „*******************" АД, респективно насрещно вземане в полза на длъжника - „*******************" АД, което престирането от страна на ищеца - Ц. ЦВ. Ц., да погаси. Ищецът е изпълнил недължимото, като така заплатената от него процесна сума е за презумирано, а не за реално потребено количество електрическа енергия, поради което процесната сума от 1250,00 лв. /част от общата фактурирана сума от 3052.50 лв./, е получена от последния без основание и подлежи на кондициране.

Ищецът моли съда, да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че "*******************" АД с ЕИК ********** ДЪЛЖИ на Ц. ЦВ. Ц. с ЕГН ********** сумата от 1250,00 лева (хиляда двеста и петдесет лева) - част от обща сума в размер на 3052,50 лв., която обща сума е начислена по фактура №*********/********** г. и Приложение към нея, издадени от „*******************" АД на Ц. ЦВ. Ц. за клиентски №****************, открит за обект: гр. Е., ул. „Л." № 2, която е недължимо платена с Операционна бележка, пореден № ** от 09.03.2018 г., изд. в ЧЕЗ КАСА.

Ищецът моли да му бъдат присъдени направените в настоящото исково производство съдебно-деловодни разноски, както и направените в заповедното производство разноски.

Ответникът „*******************" АД, в срока по реда на чл. 131 от ГПК с дал писмен отговор, представил е писмени доказателства и е направил доказателствени искания. В писмения отговор ответника заявява, че оспорва предявения иск по основание и размер изцяло и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и на основание чл. 78, ал.

3 от ГПК да му бъдат присъдени направените разноски в заповедното, включително полагаемото юрисконсултско възнаграждение, в с.з. твърди, че при монтажа електромера е бил метрологично годен, след което вече при установеното с констативния протокол, за същия при проверката е установено, че „Липсва пломба на щита. Пломбата на капачката на клемния блок на електромера с нарушена. На дисплея на електромера липсват индикации L1 и L3 за наличие на връзки между токовите и напрсженовите бобини на тези две фази на електромера. Пластините, които осъществяват връзка между токовите и напрсженовите бобини по фази „R" (първа) и „Т" (трета) са намазани с изолационен материал. Прекъснати са електрическите връзки между токовите и напреженовите бобини на тези две фази на 4 електромера. По този начин консумираната ел.енергия през електромера в момента на проверката не се отчита и заплаща. Установена е промяна в схемата за свързване на измервателната система на електрическа енергия". Ответникът моли да му бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство, за което е представил списък по чл. 80 от ГПК.