Решение № 241 от 02.10.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Сливен, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова мл.с. Юлия Ив. Славова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от мл.с. Юлия Ив. Славова Въззивно гражданско дело № 20262200500361 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на молба за отмяна на неприсъствено решение и се движи по реда на чл. 240 и сл. от ГПК.

Образувано е по молба за отмяна, подадена от Г. И. Г. чрез неговия баща – И.

Г. И., против неприсъствено решение № 408/30.04.2026 г., постановено по гр. д. № 4134/2025 г. на Районен съд –Сливен, постановено на осн. чл. 239 от ГПК, с което е признато за установено на осн. чл. 422 от ГПК в отношенията между страните, че Г. И. Г. дължи на С. Т. Г. сумата в размер на 2556,46 евро, представляваща предоставени в заем на 19.11.2024 г. парични средства по устен договор за заем, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Със същото решение Г. И. Г. е осъден да заплати на С. Т. Г. и сумата от 818,07 евро, представляваща направените по делото разноски.

На страната, срещу която е постановено неприсъственото решение, е указана възможността да поиска неговата отмяна по реда и при условията на чл. 240 ГПК.

В молбата се твърди, че по време на производството съдът е бил многократно уведомяван за тежкото здравословно съС.ие на молителя, като са представени множество болнични листове, епикризи и впоследствие и експертно решение на ТЕЛК за 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ. Излага се, че в следствие на тежкото му заболяване и необходимостта от поС.ни грижи от страна на неговия баща, същият не е могъл да организира защитата 1 му и явяването му по делото, нито да ангажира адвокат, а молителя не е отговарял и на условията за предоставяне на правна помощ. Поддържа се, че са били налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК, които обективно са го лишили от възможността да участва лично или чрез пълномощник в производството.

Посочва се още, че заболяването е претърпяло значително влошаване вследствие на извършени операции, инсулт, белодробни тромбоемболии и последващо обездвижване, като в подкрепа на изложеното са представени експертно решение на ТЕЛК, удостоверение за раждане и се сочи наличие на образувано изпълнително производство.

С молбата за отмяна не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

Ответната по молбата страна – С. Тодорв Г., чрез пълномощника си адв.

Д. И. от АК-Сливен е депозирал отговор в законоустановения срок.

Поддържа се, че не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 240, ал. 1,т. 3 от ГПК, тъй като заболяването на молителя е било известно и продължително, а не внезапно и непредвидимо. Излага се, че ответникът е бил своевременно уведомен за възможността да ползва правна помощ, както и че е могъл да организира защитата си чрез упълномощен адвокат или друго лице по чл. 32 от ГПК, каквато възможност не е използвал.

Посочва се, че след 04.03.2026 г. до датата на съдебното заседание не са представени нови медицински документи относно здравословното му съС.ие.

Позовава се на практиката на ВКС относно понятието „особени непредвидени обстоятелства“, след като продължителното заболяване и предвидимото му влошаване не попадат в приложното поле на чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Поддържа се още, че липсват данни молителят да е бил лишен от процесуална дееспособност или поставен под запрещение, поради което е могъл да организира защитата си чрез пълномощник.

Иска се молбата да бъде оставена без уважение и да се присъдят направените разноски.

В с. з. молителят Г. И. Г., редовно призован, не се явява и не се представлява.

По делото е постъпила молба от Г. Г. чрез неговия пълномощник И. Г. И. – негов баща, в която не е изразено становище по даване ход на делото.

Ответникът по молбата С. Т. Г., редовно призован, в с. з. не се явява.

Представлява се от процесуален представител по пълномощие – адв. Д. И., който поддържа изцяло изложеното в отговора си. Излага, че не са налице особени обстоятелства по смисъла на закона, като една от характеристиките на тези обстоятелства е внезапност на заболяването. Излага, че молителят безспорно е в тежко здравословно съС.ие, което е възникнало около 9 месеца преди съдебното заседание пред първата инстанция. Същевременно посочва, че в настоящото съдебно заседание е прието пълномощно по друго дело, по което молителят в страна и е упълномощил процесуален представител – адвокат, което според пълномощника сочи, че здравословното му съС.ие не го е възпрепятствало да организира процесуалното си представителство. Поради 2 това счита, че не са налице основанията за отмяна на решението, и моли молбата да бъде оставена без уважение, като на доверителя му бъдат присъдени направените разноски съобразно представения списък.

Настоящият въззивен състав намира молбата по чл. 240 от ГПК за отмяна на неприсъствено решение за допустима, подадена в законоустановения преклузивен едномесечен срок от връчване на неприсъственото решение, от страната, срещу която същото е постановено, т. е. от лице, имащо правен интерес от исканата отмяна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител по чл. 32, т. 3 от ГПК.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявен от С. Т. Г. положителен установителен иск за установяване дължимостта на вземане в размер на 2556,46 евро, представляваща предоставени в заем на 19.11.2024 г. парични средства по устен договор за заем, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2025 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 818,07 евро, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2147/25.06.2025 г. по ч. гр. д. № 3463/2025 г. на РС – Сливен, срещу която длъжникът е възразил в законоустановения срок. Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД.

В исковата молба са изложени обстоятелствата, на които се основават претенциите, както и са заявени доказателствени искания. С Разпореждане от 27.08.2025 г. съдът е разпоредил препис от исковата молба да бъде изпратен на ответника с указания за депозиране на писмен отговор в едномесечен срок.

Съобщението е изпратено на 01.09.2025 г., като по делото е върната разписка, удостоверяваща, че същото е получено лично от ответника на 15.09.2025 г. На 14.10.2025 г. е депозирана молба, в която ответникът посочва, че на 16.09.2025 г. е претърпял оперативна интервенция за отстраняване на мозъчен тумор и се намирал в отпуск по болест до 25.10.2025 г. С оглед на това моли срокът за депозиране на отговор на исковата молба да бъде удължен, за да може да организира защитата си. Към молбата са приложени епикриза и болничен лист.

С Определение от 15.10.2025 г. съдът е продължил срока до 17.11.2025 г. включително. Съобщението до страната, съдържащо препис от определението, е върнато в цялост, като към него кметския наместник е приложил служебна бележка от лечебното заведение.

На 17.11.2025 г. ответникът е депозирал молба, с която е поискал срокът за депозиране на отговор на исковата молба да бъде удължен повторно, като е посочил, че не е напускал лечебното заведение поради провеждане на лъчетерапия в периода от 20.10.2025 г. до 30.11.2025 г., към молбата е приложена и служебна бележка, удостоверяваща посочените обстоятелства.

С Определение от 03.12.2025 г. съдът е уважил искането и е удължил срока за депозиране на отговор на искова молба до 18.12.2025 г.

3

На 09.01.2026 г. ответникът е депозирал молба, с която, позовавайки се на влошено здравословно съС.ие и предстояща повторна операция, е поискал удължаване на срока за депозиране на отговор до 09.02.2026 г. Към молбата са приложени епикриза и болничен лист. С Определение от 12.01.2026 г. съдът е уважил молбата и е продължил срока за депозиране на отговор на исковата молба до 19.02.2026 г. Съобщението, изпратено до ответника, е върнато в цялост с отбелязване от кметския наместник, че адресатът не пребивава на посочения адрес.

На 23.02.2026 г. е депозирана нова молба, към която е приложен болничен лист. С Определение от 26.02.2026 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като призовката за насроченото заседание е връчена на бащата на ответника – И. Г. И..

На 30.03.2026 г. е постъпила молба, в която се сочи, че синът на И. Г. И. не е излизал от болничното заведение, поради което се иска да не се дава ход на делото, като към молбата са представени три броя епикризи.

В проведеното на 30.04.2026 г. първо открито съдебно заседание ответникът Г. И. Г. редовно призован, не се е явил и не е бил представляван.

Ищецът, редовно призован и представляван от пълномощник, е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК, приключил е съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

С Решение № 408/30.04.2026 г. по гр. д. № 4134/2025 г. Сливенският районен съд, след като е приел искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение за основателно и е преценил, че са налице изискванията на закона, на осн. чл. 239 от ГПК е постановил неприсъствено решение.

Разгледана по същество, след преценка на доказателствата и доводите на страните, въззивният съд намира молбата за основателна.

Съгласно чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска неговата отмяна, когато не е могла да се яви лично или през повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Според трайно установената практика на ВКС „особени непредвидени обстоятелства“ са онези внезапно възникнали, извънредни и обективно непреодолими събития, които са лишили страната от реалната възможност да участва в производството или своевременно да организира защитата си чрез процесуален представител.

Преценката следва да извърши с оглед конкретните факти по делото, като съдът следва да изследва както характера и тежестта на настъпилите обстоятелства, така и поведението на страната и възможността чрез полагане на обичайната дължима грижа. В настоящия случай събраните по делото доказателства установяват, че на 16.09.2025 г. молителят е бил приет за лечение в „УМБАЛСМ Н. И. ПИРОГОВ“ ЕАД, от където е изписан на 25.09.2025 г. Съгласно приложената епикриза по време на болничния престой е осъществена екстирпация на туморна формация. След проведеното оперативно лечение здравословното му съС.ие не се е подобрило, а напротив – 4 последвало е допълнително влошаване, като на 24.12.2025 г. е получил масивна белодробна тромбемболия, наложила хоспитализация до 05.01.2026 г.

Още на 09.01.2026 г. съдът е бил своевременно уведомен за настъпилото влошаване на здравословното съС.ие, необходимостта от полагане на поС.ни грижи и предстояща повторна операция, като именно въз основа на тези обстоятелства е уважил искането за продължаване на процесуалния срок. Това обстоятелство има съществено значение, доколкото самият съд е приел, че към този момент са били налице уважителни причини, препятстващи нормалното упражняване на процесуалните права.

От представения впоследствие болничен лист, депозиран с молба от 23.02.2026 г., се установява продължаваща временна неработоспособност за периода от 19.01.2026 г. до 26.02.2026 г., а с молба от 30.03.2026 г. съдът отново е бил уведомен, че здравословното съС.ие не само не се е подобрило, но молителя продължава да бъде неподвижен, посещаван е от рехабилитатор в домашни условия и му предстои освидетелстване пред ТЕЛК. Впоследствие тези данни намират потвърждение в експертното решение на ТЕЛК, с което му е определена 100 % трайно намалена работоспособност с необходимост от чужда помощ.

При така установените факти съдът приема, че не се касае за обичайно заболяване или временен здравословен дискомфорт, а за тежко, динамично развиващо се съС.ие довело до продължителна неподвижност и необходимост от поС.ни грижи. Обстоятелствата следва да бъдат преценявани в тяхната съвкупност, а не изолирано, като именно тяхната последователност и непрекъснатост обосновават извода, че през целия релевантен период страната е била поставена в обективна невъзможност да организира своевременно защитата си. Следва да бъде отчетено и процесуалното поведение на молителя. По делото не се установява процесуална пасивност или бездействие. Напротив, съдът е бил своевременно и многократно уведомяван за развитието на здравословното съС.ие чрез последователно депозирани молби и медицински документи. Това поведение сочи, че страната е положила дължимата грижа в рамките на обективно възможното, поради което не може да се приеме, че неучастието й в производството се дължи на небрежност или липса на интерес към защитата. Не променя този извод възражението на ответната страна, че лицето не е било поставено под пълно или ограничено запрещение. Производството по чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК не поставя като предпоставка страната да е изгубила своята дееспособност или да е поставена под запрещение. Предмет на преценка е единствено дали конкретните особени непредвидени обстоятелства са довели до обективна невъзможност страната да упражни процесуалните си права. Следователно липсата на съдебно решение за поставяне под запрещение само по себе си не изключва приложението на разпоредбата, доколкото законът не свързва настъпването на това основание с ограничаване на дееспособността, а с наличието на фактическа невъзможност за участие в процеса. Неоснователно е възражението, че страната е могла да организира защитата си чрез упълномощаване на адвокат. Действително практиката на ВКС приема, че заболяването не представлява особено непредвидено обстоятелство, когато 5 страната е разполагала с реална възможност своевременно да организира процесуалната си защита чрез пълномощник. Такава възможност обаче следва да бъде конкретно установена, а не предполагаема. В настоящия случай от събраните по делото доказателства не се установява през релевантния период молителят да е разполагал с реална и обективна възможност своевременно да организира процесуалната си защита чрез упълномощаване на друго лице.