Решение № 155 от 06.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Благоевград, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев при участието на секретаря Лозена Димитрова като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело № 20231200900058 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Ищец в процеса е И. И. К., ЕГН **********, адрес с.К., общ. С., обл. Б., ул. "К" Претенцията е насочена срещу "Ю" АД, ЕИК, седалище и адрес на управление гр. С., р-н В., "О" №, представлявано от П.Н.Д. Д.Б.Ш. и А.В.Я.

В исковата молба се твърди, че на 24.02.2011 г., по частно гражданско дело № 284 от 2011 г. на Районен съд Сандански, срещу ищеца е издаден изпълнителен лист, в полза на ответната банка. Ищецът бил поръчител по договор за банков кредит, продукт „Бизнес оборудване - ГФМК“, № BL22953 от 26.09.2008 г. В изпълнителния лист фигурирали главница, договорна лихва и законна лихва. На 15.04.2011 г. било образувано изпълнително дело № 573 от 2011 г. на ЧСИ Г.Ц.. С молба от 06.08.2012 г. банката-взискател поискала налагане на запор на банковите сметки на ищеца, а на 29.09.2014 г. - справка за регистриран трудов договор и налагане на запор на трудово възнаграждение. В период, по-дълъг от 2 години, ответната страна бездействала, не искала извършване на изпълнителни действия по делото и такива не били предприемани. Основанието за прекратяване на изпълнителното дело, заложено в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, било свързано с изтичането на 2-годишен срок, през който взискателят не е поискал предприемането на изпълнителни действия, което житейски било обосновано с предположението, че той е загубил интерес от продължаване на процеса. Тъй като действията по принудително изпълнение, предприети след прекратяване на делото, били незаконосъобразни и не произвеждали 1 ефект, ищецът прави изрично възражение за погасяване на задълженията по давност.

Паралелно със срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, текъл и срокът на погасителната давност на вземането. В конкретния случай извършените след изтичане на двугодишния срок изпълнителни действия били незаконосъобразно извършени, поради настъпилата перемпция. В резултат на бездействието на кредитора-взискател в продължение на повече от две години, горепосоченото изпълнително дело било прекратено по право. Всякакви евентуални изпълнителни действия или искания за такива от взискателя, извършени след прекратяването на изпълнителното дело, били невалидни, недопустими и незаконосъобразни. Те не се отразявали на давностния срок, не го спирали и не го прекъсвали, като били лишени от правна релевантност, тъй като взискателят не можел да иска изпълнение по вече прекратено изпълнително дело. С прекратяването на изпълнителното производство, всички предприети изпълнителни действия се обезсилвали по право. Давностният срок бил изтекъл, без да бъде прекъсван или спиран от датата на последното действие по изпълнение. Изпълняемите права, удостоверени в изпълнителния лист и предмет на изпълнителното дело, били погасени по давност, изтекла още на 30.09.2019 г. В тази насока се твърди недължимост на сумите, за които бил издаден изпълнителният лист, поради погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла давност. Ищецът доказвал своя правен интерес, като се позовавал на претенциите спрямо него по изпълнително дело № 573 от 2011 г. на ЧСИ Г.Ц.. В хода на настоящото исково производство трябвало да бъде изследван целият процесен период - от пораждането на процесното спорно право /издаването на изпълнителното основание за него/ до приключването на съдебното дирене, както и да бъдело установено дали процесните вземания са погасени по давност и кога точно е изтекла тя. Моли се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи следните парични суми, за които в полза на банката е издаден изпълнителен лист по частно гражданско дело № 284 от 2011 г. на Районен съд Сандански, а именно - главница от 27 632,92 лв. по договор за банков кредит, продукт „Бизнес оборудване - ГФМК“, № BL22953 от 26.09.2008 г., договорна лихва от 3102,83 лв., начислена за периода от 21.01.2010 г. до 15.02.2011 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2011 г. до изплащането на вземането - които суми се събират принудително по изпълнително дело № 573 от 2011 г. на ЧСИ Г.Ц.. Претендира се и присъждане на направените по настоящото дело разноски.

Банката сочи, че искът е изцяло неоснователен и недоказан както по основание, така и по размер, и моли същият да бъде оставен без уважение. С молбата за образуване на изпълнителното дело имало направени искания от взискателя за извършване на изпълнителни действия срещу длъжниците. Тя прекъсвала давността. В рамките на изпълнителното производство давността била многократно прекъсвана с редица изпълнителни действия, като насрочвани описи на движими вещи, искания за налагане 2 на запори на МПС, банкови сметки, трудови възнаграждения. Сумите, посочени от ищеца, не били погасени по давност, тъй като давностният срок бил прекъсван многократно по изпълнителното дело, като след всяко прекъсване започвал да тече нов давностен срок, който не бил изтекъл към датата на подаване на иска. Приложим в случая бил петгодишният давностен срок за вземанията на банката. Погасителната давност не можела да тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането, по изпълнителните дела, образувани до 26.06.2015 г. В отношенията между страните следвало да бъдат приложени постановките на ППВС № 3 от 18.11.1980 г., съгласно което по време на образувано изпълнително дело по отношение на вземането давност не тече. Релевантната дата, от която следвало да бъде проследена давността и нейното прекъсване, била именно 26.06.2015 г. Давността продължила да тече след посочената дата, като била прекъсната с предприемането на последващите валидни изпълнителни действия. В периода след 26.06.2015 г., в изпълнителното производство многократно били искани редица изпълнителни действия, като запори на банкови сметки, запори на трудови възнаграждения, извършване на имуществено проучване, насрочвания на описи на движими вещи. Нямало период от време, надвишаващ законовоустановения 2-годишен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, в рамките на който по изпълнителното дело от взискателя да не било искано извършване на изпълнителни действия. Същият отправял искания за насочване на изпълнението с посочване на изпълнителен способ, без значение дали той е приложен. В рамките на цялото изпълнително производство давностният срок бил многократно прекъсван, като след всяко прекъсване започвал да тече нов давностен срок, който не бил изтекъл към датата на подаване на иска. Когато по изпълнителното дело било направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не можел да откаже да изпълни искания нов способ той дължал подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от евентуално настъпилата перемпция била, че съдебният изпълнител следвало да образува новото искане в ново отделно изпълнително дело. Новото искане на свой ред прекъсвало давността независимо от това, дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело. Във всички случаи той бил длъжен да приложи искания изпълнителен способ.

Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вредяло на кредитора, нито ползвало или вредяло на длъжника. С влизането в сила на заповедта за изпълнение започвала да тече нова петгодишна давност. С издаването на заповедта за изпълнение, издаването на изпълнителния лист и образуването на изпълнителното дело, кредиторът предприел действия за принудително изпълнение за събиране на вземането си. В рамките на изпълнителното производство давността била многократно прекъсвана с редица изпълнителни действия от рода на насрочвани описи на движими вещи, искания за налагане на запори на МПС, банкови сметки, трудови възнаграждения и др.

Нито към момента на депозиране на процесната искова молба, нито към настоящия 3 момент бил изтекъл давностният срок за принудително изпълнение на вземанията на банката по издадения изпълнителен лист, като изпълняемото право все още съществувало и не била налице пречка за предприемане на действия от страна на кредитора за удовлетворяване на притезанието му по принудителен ред. Моли се за отхвърляне на предявената претенция и присъждане на разноските.

Ищецът поддържа изцяло исковата молба и всички възражения и основания, на които се е позовал в нея. Оспорва отговора на ответната страна, както и всички доводи, които тя изтъква, като неоснователни. Оспорва твърденията, че не е налице осъществен състав на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и че не е настъпила давност на задълженията, предмет на изпълнителния лист.

Банката отново оспорва твърденията на ищеца, че задълженията по изпълнителния лист са погасени по давност, както и че е осъществен фактическият състав на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по изпълнително дело № 573 от 2011 г. на ЧСИ Г.Ц., и пак подчертава, че давностният срок не е изтекъл към датата на подаване на иска.

Правната квалификация на претенцията е чл. 439 от ГПК вр. чл. 110 от ЗЗДог, а на възраженията - чл. 116, б. „в“ и чл. 117, ал. 2 от ЗЗДог.

Приобщиха се писмени доказателства.

Искът е редовен и допустим, поради което следва да се разгледа по същество.

След като анализира събрания писмен доказателствен материал, съдът достигна до извод за неоснователност на претенцията, с която е сезиран.

Изпълнителният лист е издаден на 24.02.2011 г. Изпълнителното дело е образувано на 15.04.2011 г. С молбата на взискателя за образуването му не са поискани конкретни изпълнителни способи, а преценката за това е възложена на ЧСИ по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. На 06.08.2012 г. взискателят е поискал да се наложи запор върху банкови сметки на длъжника. Върху тази молба има резолюция „Да“ на ЧСИ, но реални действия по запориране не са предприети от същия. На 29.09.2014 г. взискателят е поискал да се наложи запор върху трудово възнаграждение на длъжника. Върху тази молба също има резолюция „Да“ на ЧСИ, но реални действия по запориране отново не са предприети от него. На 13.12.2017 г. взискателят пак е поискал да се наложи запор върху трудово възнаграждение на длъжника. Върху тази молба е поставена резолюция от ЧСИ, гласяща „Да се заплатят дължимите такси“, като липсват данни тя да е била съобщена на взискателя и да е достигнала до неговото знание. На 31.01.2019 г. взискателят е поискал насрочване на опис на движими вещи на длъжника, запориране на негови банкови сметки и запориране на трудовото му възнаграждение. Върху тази молба е поставена резолюция от ЧСИ, гласяща „Да се заплатят дължимите такси“. В изпълнителното дело има разпечатка на съобщение във връзка с таксите, които трябва да се внесат, изпратено на 06.02.2019 г. от ЧСИ на адвокатите на взискателя по електронната поща, но не е налично потвърждение от страна на същите, че то е 4 достигнало до тях. На 12.05.2020 г. взискателят отново е поискал налагане на запори върху банкови сметки и трудови възнаграждения. Върху молбата има следната резолюция - „В случай, че желае да бъдат наложени исканите запори, взискателят следва да заплати дължимите такси“. Няма доказателства, че тя е била съобщена на взискателя. На 04.04.2022 г. взискателят, за пореден път, е поискал налагане на запори върху банкови сметки и трудови възнаграждения на длъжника-ищец, както и насрочване на опис на негови движими вещи. Резолюцията на ЧСИ, гласяща „Да се заплатят дължимите такси“, е съобщена на 15.06.2022 г. на адвокатите на взискателя по куриер. Таксите са били внесени на 16.08.2022 г. След това са започнали същински изпълнителни действия, като на 08.02.2023 г. са наложени запори на сметки на ищеца в „Първа инвестиционна банка“ АД и "Б". На 08.02.2023 г. е направен и опит за опис на движими вещи на длъжника, но той е бил неуспешен, защото не са били открити секвестируеми такива. Последвали са и плащания от трето задължено лице - "Б", на 02.05.2023 г., 20.06.2023 г., 26.07.2023 г. и 04.10.2023 г.