Решение № 384 от 14.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. София , 13.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20201000504055 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 21.07.2020г по гр.д. № 13834/2018г Софийски градски съд, ГО, І-11 състав, е осъдил Н. Д. В. да заплати на Райфайзенбанк България ЕАД сумата от 40787.26лв- главница по договор за кредит от 21.01.2013г, ведно със законната лихва , като е отхвърлил иска за заплащане на неустойка за забава за сумата от 815.44лв, претендирана за периода от 03.05.2018г до 14.06.2018г. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

В отхвърлителната част решението на СГС не е обжалвано от банката- ищец.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Н.В. , в осъдителната част.

Въззивникът поддържа, че неправилно и незаконосъобразно съдът е приел, че клаузите в договора за банков кредит уреждащи предсрочната изискуемост на задължението по договора не са нищожни. Поддържа, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл.60,ал.2 от ЗКИ. Поддържа, че предсрочна изискуемост на задължението на ответника не е настъпила. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната 1 част и предявения иск против Н. В. да бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноските, направени по делото.

Въззиваемата страна Райфайзенбанк България ЕАД – ищец пред СГС , не депозира писмен отговор на въззивната жалба.

В о.с.з. въззивницата Н.В. се представлява от адв. Т., който поддържа жалбата, моли същата да бъде уважена по съображения изложени в нея . Претендира разноски за държавна такса.

Въззиваемата страна Райфайзенбанк България ЕАД се представлява от юрк. С., който оспорва жалбата и моли решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрк. възнаграждение.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението в обжалваната част е правилно като краен резултат и не страда от пороците посочени в жалбата.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното:

Установява се, че на 21.01.2013 г. между страните е подписан договор за банков кредит, като банката предоставя на Н. В., в качеството й на кредитополучател, сумата от 50 000лв за рефинансиране и потребителски нужди със срок на погасяване на кредита до 02.01.2033 г. Договорено е връщането на кердитната сума на 240 анюитетни кредитни вноски по 332.44лв. Страните са договорили годишна лихва в размер на 6-месечния SOFIBOR + 2,40 пункта, като към датата на сключване на договора лихвата е в размер на 5,089%. Според чл. 9.1 от договор банката счита просрочването на плащането на която и да е вноска или част от нея с повече от 31 дни от датата на падежа за случай на неизпълнение , а според чл. 10.1 от договора в случай 2 на неизпълнение на договора свързан с просрочие банката начислява наказателна надбавка върху забавената вноски. Съгласно чл. 10.2 от договора в случай на неизпълнение на договора банката има право едностранно с писмено уведомление да кредитополучателя да обяви всички усвоени, но не погасени по договора за кредит суми за предсрочно изискуеми. Договорът е двустранно подписан, подписите не са оспорени.

На 20.06.2016 г. между страните е подписан анекс, според който страните са се съгласили, че размерът на остатъчната главница по договора е 43 917,78 лева, променили са падежната дата, променен е размера на възнаградителната лихва. Според чл. 4.4 от анекса при забава в плащането на дължимите суми по кредита кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. В чл. 5.1 от договора е предвидено, че крайният срок за погасяване на всички дължими суми е 15.01.2033 г., като предвидено погасяване на 199 месечни анюитетни вноски. Според чл. 8.1 от анекса неизпълнение е налице когато кредитополучателят не плати която и да е вноска на главницата и/или лихвата на датата на падежа, а според чл. 9.3 – при неизпълнение банката има право да обяви всички усвоени и непогасени суми за предсрочно и незабавно изискуеми.

В о.с.з. на 23.06.2020г е изслушана ССчЕ, изготвена от в.л. Д. Г., която установява, че на 25.01.2013 г. по разплащателна сметка с титуляр –ответницата е постъпила сумата в размер на 50 000.00 лв с основание процесният договор за заем.

Според експертизата към дата 03.05.2018 г. непогасена е била сума за падежирала главница в размер на 1662,84 лева по 13 вноски с падеж в периода 05.04.2017 г. – 05.04.2018 г., а остатъчната непогасена главница е в размер на 40 787.26 лева. Вещото лице е констатирало, че последно погасяване на задължения по договора е извършено на 18.04.2017г. Вещото лице е констатирало още, че няма начислявана на ответницата от банката възнаградителна лихва в размер по-висок от договорения между страните, както и че не се установява капитализиране на лихви.

По делото е представено писмо №34 на Райфайзенбанк България ЕАД до навя В. за обявяване на предсрочната изискуамост на вземането на банката по договор от 21.01.2013г, отправено до ответницата на адрес гр. ***, жк ***, бл.**, вх.*. Писмото е врачено чрез ЧСИ С. П., чийто служител е залепил уведомление на адреса. Посоченият адрес е такъв, посочен от Н.В. като адрес за кореспонденция в анекса към договора от 21.01.2013г.

Препис от ИМ на ответницата В. е връчен на 08.01.2019г .

Ищецът е претендирал в исковата си молба осъждането на ответника да върне цялата заемна сума , получана по договора за банков кредит, като е твърдял, че 3 ответникът е преустановил плащането на анюителтните вноски от 05.04.2017, което представлява случай на неизпълнение, на 03.05.2018г предсрочната изискуемост е обявена на ответникацата и моли същата да бъде осъдена да върне кредитната сума изцяло. Посочил е още, че за претендираното вземане е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнеине , но съдът е постановил отказ.

В отговора си на ИМ ответницата възразява, че не е усвоила сумата по кредита, както и че клаузите за предсрочна изискуамост на вземането на банката са нищожни поради противоречие със закона и добрите нрави, както и че не са настъпили основания за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

С оглед изложеното съдебният състав приема, че страните са били в договорни отношения, породени от договор за банков кредит , сключен на 21.01.2013г , по силата на който банката е отпуснала на ответницата банков кредит в лева, който видно от изслушаната ССчЕ ответницата е усвоила. От неоспорената в тази част ССчЕ се установява неоснователността на възражението на ответницата , че кредитната сума не е била дейстмвително отпусната. Това възражение не се поддържа пред настоящата инстанция , но и неговата неоснователност се установява от категоричното заключение на вещото лице по делото посочило дата на отпускане и усвояване на кредита. Следва да се съобрази и обстоятелството , че между страните е подписан анекс, с който се предоговарят условията на връщане на получената кредитна сума, подписването на който доказва усвояването на сумата от ответницата и признаване на задължението за връщане на същата.

При установяване усвояване на кредитната сума за кредитополучателя възниква задължение да върне сумата при договорените в договора за кредит условия.

Установява се по делото от ССчЕ , че ответницата е връщала получената в кредит сума, съобразно договореното до 18.04.2017г. След тази дата ответницата е преустановила връщането на кредитната сума.

Съобразно договореното между страните неизпълнение от страна на кредитополучателя е налице когато кредитополучателят не плати която и да е вноска на главницата и/или лихвата на датата на падежа, а неизпълнението, според чл. 10 от договора и чл. 9 от анекса, поражда право за банката да обяви всички усвоени и непогасени суми за предсрочно и незабавно изискуеми.

Възражението на ответницата за нищожност на клаузите уреждащи предсрочната изискуемост е неоснователно.

Съобразно посоченото в ТР 3/2017г, т.2 на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за кредит, уредена в нормите на чл. 71 ЗЗД и чл. 432 ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за 4 изменение на договора , което се упражнява с волеизявление на едната от страните, което трябва да достигне до насрещната страна и поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили такъв Предсрочната изискуемост в закона е уредена в чл. 71 от ЗЗД, чл. 432 от ТЗ и чл.

60,ал.2 от ЗКИ. В чл.71 от ЗЗД уредбата сочи,че кредиторът може да иска изпълнение и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения.

Съгласно чл.432 от ТЗ предсрочната изискуемост се урежда в договора за банков кредит, като банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита, когато кредита не се ползва за целта, за която е получен, заемателят представя неверни сведения,обезпечението стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок, заемателят не връща други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си състояние.В чл.60,ал.2 от ЗКИ законодателят е посочил,че когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да получи изпълнение на цялото задължение по договора.

От посочените нормативни разпоредби е видно, че при неизпълнение на договорни задължения, включително и такива по връщане на получена в кредит сума, кредоторът има право да отнеме на длъжника преимуществата на договорения в негова полза срок и да иска изпълнение на цялото задължение по договора веднага. В закона това право на кредитополучателя не е обусловено с размери на суми или бройки на неизплатени в срок вноски по договора за кредит.

Следва да се съобрази и обстоятелството , че твърдейки нищожност на договорни клаузи, уреждащи предсрочната изискуемост следва да се съобразяват клаузите към момента на сключване на договора. Към този момент съдът проверява валидността на клаузата и няма значение за преценка нищожността на договорките изпълнението на договорните задължения.

От изложеното следва , че предсрочната изискуемост е институт , уреден като възможност и последици в закона, като в закона е дадена възможност на страните да договорят хипотезите, пораждащи право на кредитора да търси предсрочно изпълнение на дължимото му се по договор. В самият закон не е посочено ограничение при какви размери на неизпълнение може кредиторът да обяви вземането 5 си за предсрочно изискуемо, следователно да се твърди , че противоречи на закона договореност, че при неизпълнение на договорно задължение вземането на банката ще стане предсрочно изискуемо е неоснователно, освен ако не се твърди, че неизпълнението е незначително, каквото твърдение по делото няма.