Решение № 227 от 27.06.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Стара Загора, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20235500500429 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК и е образувано по жалба на ЗАД „Д.Б.Ж. и з.“ АД, чрез пълномощника си юрисконсулт Б.М. против постановление на ЧСИ Я.Г., с което е отказано да бъдат намалени приетите по изп.д. № 20238710400035 разноски за възнаграждение за адвокат.

Жалбоподателят твърди, че единственото, което процесуалният представител на взискателя е направил, е да подаде молба за образуване на изпълнителното дело с оглед разпоредбата на чл.426, ал.2 ГПК, според която взискателят посочва начина на изпълнение. Делото не се отличавало с никаква правна и фактическа сложност и единственото, които се дължало, бил хонорар за адвокат за изготвянето на молба за образуване на изпълнително дело, чийто размер бил прекомерен и не съответствал на правната и фактическа сложност на делото. Моли, съдът да постанови решение, с което да отмени постановлението за приетите по делото разноски.

Ответникът по жалбата – А. Н. З., чрез пълномощника си адв. Ж. З., възразява срещу жалбата. Счита, че тя е неоснователна. Заплатеното възнаграждение било за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване и водене на изпълнително дело. С измененията и допълненията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения били променени текстовете, касаещи размера на адвокатските възнаграждения при процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителни дела. Така за образуване на изпълнително дело се дължали 200 лв. Отделно било предвидено заплащане на адвокатски 1 хонорар и за процесуано представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Затова счита, че платеният адвокатски хонорар се дължи с оглед на вида на упълномощаването. В случая заплатеният адвокатски хонорар бил сбор от хонорара по т.1 и т.2 на чл.10 от наредбата. Той бил платен още преди образуването на делото, когато не било известно какви изпълнителни действия ще се наложи да бъдат извършени, за да се удовлетвори взискателя. Заплатеното било за извършване на процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело до събирането на всички дължими суми по делото, без значение колко и какви изпълнително действия ще бъдат предприети. Твърди, че за организиране на адекватна защита по делото, адвокатът правил справки по изпълнителното дело; подала и молба за налагане на запор на банковите сметки на длъжника, а съдебният изпълнител предприел принудителни действия, тъй като длъжникът не изплатил цялата дължима сума.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ Я.Г., Рег.№ 871, с район на действие ОС – Стара Загора, в които се взема становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и е редовна, а разгледана по същество, същата е основателна.

Изпълнително дело № 20238710400035 е образувано по молба от 07.04.2023 г. на А. Н. З. чрез адвокат Ж. З., срещу ЗАД „Д.Б.Ж. и з.“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 15.12.2021 г., издаден по т.д. № 1311/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора. С подадената молба взискателят А. Н. З. е поискал образуване на изпълнително дело срещу длъжника; изпращане на покана за доброволно изпълнение след проучване на имотното състояние и налагане на обезпечения. Във връзка с искането за разноски е представил договор за правна защита, от който е видно, че е заплатил на адв. З. в брой сумата от 1540 лв. за образуване и водене на изпълнително дело. С постановление от 07.04.2023 г. ЧСИ е приел направените разноски в размер на 1540 лв. за възнаграждение за един адвокат. С молба от 13.04.2023 г. взискателят е поискал втори път изпращането на покана за доброволно изпълнение, а с молба от 19.0.2023 г. – извършването на справка в БНБ за откритите банкови сметки на длъжника. Поканата за доброволно изпълнение е изпратена на 13.04.2023 г. и е получена на 21.04.2023 г. С молба от 02.05.2023 г. е възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е поискал ЧСИ да го намали до 200 лв. – само за депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело, тъй като реално не били извършвани никакви изпълнителни действия. С постановление от 03.05.2023 г. ЧСИ е отказал да намали тези разноски, като е приел, че те не надхвърлят размера, посочен в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1 и т. 2, каквито не са налице в процесния случай. Взискателят А. Н. З. е упражнил надлежно правото си на разноски по изпълнението с отправено до съдебния изпълнител искане. От представения договор за правна защита и съдействие се установи такива разноски да са направени от нея действително, доколкото, с оглед съдържащото се в него отбелязване за извършено плащане в брой, тази част от пълномощното има характер на разписка, удостоверяваща заплащането на уговорения хонорар. В съответствие с посочената норма съдебният изпълнител е възложил в тежест на длъжника заявените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение. Длъжникът ЗАД „Д.Б.Ж. и з.““ АД е възразил за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, която намира приложение и в изпълнителния процес, урежда право на длъжника да иска намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. При основателност на релевираното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК разноските за адвокатско възнаграждение се намаляват до размер не понисък от предвидения съобразно чл. 36, ал. 2 от ЗАдв минимум, определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл. 10 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото (така и ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Изпълнителното дело в случая е образувано за принудително удовлетворяване на парично вземане на взискателя. С оглед обема и естеството на предприетите по него изпълнителни действия то не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Спорното възнаграждение на упълномощения от взискателя адвокат е договорено както за образуване на изпълнителното производство, така и за водене на изпълнителното дело. По делото няма данни длъжникът да е извършил плащане в срока, посочен в поканата за доброволно изпълнение. Всъщност няма данни за никакво плащане. Затова не може да се приеме, че осъщественото от адвоката представителство на взискателя, с оглед на посоченото по-горе обстоятелство за липса на погашение на дълга, се е изразило в сезиране на съдебния изпълнител с молба за принудително изпълнение с приложен към нея 3 изпълнителен лист. Изпълнителното производство не е приключило, но действително към настоящия момент не се отличава с никаква фактическа и правна сложност, което личи от обстоятелството, че извън двете молби в приложеното копие от изпълнителното дело не се съдържат данни процесуалният представител на взискателя да е извършвал други действия, насочени към удовлетворяване на паричните вземания по изпълнителното дело. Ето защо в полза на взискателя се дължи възнаграждение в размерите по чл. 10, ал. 1, т. 2 от наредбата, а именно 875 лв.

С оглед на тези съображения обжалваното постановление, с което е отказано адвокатското възнаграждение да бъде отменено, следва да се отмени в частта над сумата от 875 лв.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на ЗАД „Д.Б.Ж. и з.“ АД – длъжник по изп. дело 20238710400035 по описа на ЧСИ Я.Г., рег. № 871, с район на действие ОС Стара Загора, постановление от 03.05.2023г., с което е отказано намаляването на адвокатското възнаграждение, заплатено на процесуалния представител на взискателя А. Н. З., в частта над сумата от 875 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК заплатеното от А. Н. З. от гр.

С.З., *** - взискател по изп. дело № 20238710400035/2023 г., адвокатско възнаграждение на адвокат Ж. З. на 875 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4